Решение № 4119 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4119 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110133115 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Н. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 105,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.0 7.2017г., ведно със законната лихва о т 11.08.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 28,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2017г. до 05.08.2020г., сумата от 0,69 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016г. до м.0 7.2017г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2017г. до 05.08.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, , ул. „Марагидик“, № 9, бл.4, Вх.А, аб.№ 30490, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2020г. по ч.гр.д. № 36550/2020г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил 1 дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответникът И. Н. С., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответницата е имала качеството на собственик на имота, съответни клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка при твърдения, че не е приела ОУ на ищеца.

Твърди, че не са представени доказателства, от които да се установява, че е заявила искане за откриване на партида на нейно име, както и че процесната партида действително се води на нейно име. Поддържа, че ищецът претендира суми въз основа на прогнозни смети, без да е съобразил изравняванията на дружеството, извършвало дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 36550/2020г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 25.08.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу И. Н. С., Й. М. С. и Н. С. С. да заплатят при условията на разделна отговорност: за И. Н. С. – 1/2, Й. М. С. – 1/4 и Н. С. Сапунджиев – 1/4 на заявителя следните суми: сумата от 210,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.07.2017г., ведно със законната лихва о т 25.08.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 56,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.201 78г. до 05.08.2020г., сумата от 1,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.0 7.2017г., ведно със законната лихва от 25.08.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2017г. до 05.08.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, , ул. „Марагидик“, № 9, бл.4, Вх.А, аб.№ 30490.

В рамките на заповедното производство и след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК ответниците Й. М. С. и Н. С. Сапунджиев са заплатили претендираните спрямо тях суми, съответно в указания му срок ищецът е предявил 2 настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо И. Н. С. в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните 3 тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява съсобственик на процесния недвижим имот. От приетия по де л о т о Договор за продажба на държавен имот съгласно НПЖДЖФ от 15.07.1968г. /лист 136/ се установява, че Н.с. С. е придобил собствеността по отношение на процесния апартамент № 19, блок 4, вх.А, находящ се в гр.София, ул. „Марагидик” (бивша ул.

„Симеон Славов”). Видно от представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки Н.с. С. е починал на 08.02.1994г. и е оставил наследници по закон: Е.Б. С. – съпруга /починала на 27.12.2016г./, Стоян Николов С. - син /починал на 06.08.2002г./ и ответницата И. Н. С.. Следователно по силата на следствено правоприемство на основание чл.5, ал.1 ЗН и при липса на данни за низходящи на починалия брат на ответницата Н., съдът приема, че към нея са преминали не по-малко от 1/2 ид.ч. от собствеността върху имота, при каквито квоти се претендират суми за потребена 4 топлинна енергия в настоящото производство. В допълнение към горното видно от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том VII, рег.

№ 15637, дело № 1029/2017г. на 14.07.2017г. И. Н. С., Й. М. С. и Н. С. Николов са прехвърлили процесния имот на Красимир Сивев Сивев. От представен споразумителен протокол от 14.07.2017г. се установява, че страните по последната прехвърлителна сделка са постигнали съгласие всички дължими суми към Топлофикация София ЕАД, ЧЕЗ Електро България АД, Софийска вода АД и стълбищни такси, касаещи имота до дата 26.07.2017г. да се заплатят от продавачите, а след посочената дата са задължение на купувача. Следователно предвид съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че по делото се установява, че ответницата С. като собственик на ид.ч. от имота към процесния момент има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно дължи цената за потребеното количество ТЕ в имота съобразно притежаваните права в съсобствеността.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот не имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че изчислението на потребената топла вода е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата за имота сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 379,72 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.