Протокол № 493 от 04.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 493 гр. Сливен, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100217 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът И. С. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Т. Р. от АК Сливен, с приложено по делото пълномощно.

Ответникът И. Г. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

И. Ц. от АК Благоевград, с приложено към отговора пълномощно.

АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, поддържам депозираната от името на доверителя ми искова молба. Относно фактите по обстоятелствената част на същата, единствено искам на направя корекция за това, че към датата на извършеното престъпление доверителят ми е бил пълнолетен. В този смисъл не поддържам изложеното в молбата, че е бил непълнолетен, бил е пълнолетен. Относно заявената цена на иска, ще се възползвам от правото на тази възможност и на основание чл. 214 ал.1 предл.2 от ГПК, моля да допуснете изменение в цената на иска, като същия бъде намален от така заявената сума 350 000 лв. на 150 000 лв. Представям писмена молба и да се счита за предявен за 150 000 лв. Запозната съм с проекто-доклада. Нямам възражения по проекто-доклада. По доказателствата поддържам искането за допускане на двамата свидетели. Водим ги. Поддържам останалите доказателствени искания за назначаване на съдебно-психологична експертиза.

1

АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, във връзка с указанието на съда е допуснато обезпечение. Представям нотариален акт, с който са обединени имотите, предвид на посоченото основание, които имоти са собственост именно на С. С.. Наложената обезпечителна мярка считам, че следва да бъде отменена. Предоставям на съда. Относно проекто-доклада нямам възражения.

Относно намаляването на иска в днешното съдебно заседание от 350 000 лв. на 150000 лв. считам, че същото е допустимо. Във връзка с изменението на размера на иска, моля да ми бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като съм осъществил защита на предявен иск за 350 000 лв. във връзка, с което съм подал депозирания отговор на искова молба и съм взел доказателствени искания и становища във връзка с предявения иск за 350 000 лв., който се намалява, като считам, че за разликата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА към мен лично като адвокат, тъй като съм освободил ответника от разноски, за което е представена и декларация по настоящото дело, че няма възможност да заплати такива. Моля да се произнесете в тази насока с решението. Не водим свидетелите. Отказваме се от разпита на свидетели.

Съдът на основание чл. 146 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад за окончателен.

На основание чл. 146 ал.3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада с указания за разпределената доказателствена тежест и да предприемат съответните съответните процесуални действия.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите при режим на довеждане двама свидетели от ищцовата страна, като СНЕ САМОЛИЧНОСТТА ИМ.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

С. И.ОВА С.А - 45 г., българска гражданка, неосъждана, вдовица, работи.

Свид. С.А: Майка съм на И. С. Т..

П. М. П. - 46 г., български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, едноличен търговец, без родство със страните.

На основание чл. 170 ал.1 от ГПК, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетелите за носене на наказателната отговорност при лъжесвидетелстване.

Същите ОБЕЩАВАТ да говорят истината.

2

Съдът ИЗВЕДЕ от залата свид. П..

Съдът УКАЗВА на свид. С.а, че на основание чл. 166 ал.1 от ГПК може да откаже да свидетелства.

СВИД. С.А: Желая да свидетелствам. Аз съм майка на ищеца.

СВИД. С. С.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: В. имаше много силна връзка с баща си. Много силна връзка имаше между детето и баща му. Мога да кажа даже по- силна, отколкото детето имаше към мен. Като момче той винаги искаше да е покрай баща си. Баща му беше за него идол, пример за подражание, за начин, по който човек трябва да се държи в обществото. Ние сме го възпитавали на добродетелите - трудолюбие, честност и общо взето той винаги ги е спазвал тези неща и продължава детето. Винаги търсеше компанията на баща си, неговият съвет, неговият пример.

Във фаталния ден на 20 юли 2020г., в 18.00 часа лятно време, ние сме с В. в къщи, баща му не се прибира, а баща му отиде на обяд на градината да полива. Не се прибира. Звъня му от обяд по телефона. Телефонът на С. беше изключен. Звъня му няколко пъти в интервала от 12.00 до 18.00 часа, телефонът му беше изключен. Казвам на В.: „В., отивам да търся баща ти на градината да не би да му е станало лошо, не се прибира“. През това време и на свекърва ми се обадих. Имаме наследствена къща в Кермен. Питам свекърва ми С. прибрал ли се е, телефона му изключен. Тя казва не. Звъня на един наш много близък приятел. Той от Кермен. ПоС.но бяхме заедно. Тогава беше времето и на пандемията. Изкарахме си я заедно двете семейства. Той е отвън въпросният свидетел. Питах го, той ми каза, че го е видял сутринта, казал, че отива на градината. С В. взехме решение аз да отида да потърся баща му.

Отивам на градината, виждам колата на баща му там на място, обаче С. не мога да го видя. И започвам ред по ред, всеки ред обикалям. Те са близо 20 реда сливови насаждения в Панаретово, не мога да го видя. Решавам, че аз не мога да го видя. В притеснението си се обаждам на В. и му казвам да дойде.

Той идва с един наш приятел от Сливен. Нашият поС.ен адрес е в Сливен. Ние живеем по принцип в Сливен. В. дойде, беше вече на смрачаване. Аз отидох по светло, а В., когато дойде, беше вече на смрачаване. Не беше тъма, но и не се виждаше хубаво. Тръгнахме пак ред по ред тримата да го търсим, не можем да го видим. Обаждаме се и на П.. Той идва с приятелката си. Казваме му:

„Идвайте да търсим С.. Колата на С. е в градината, а С. го няма“. Естествено, всички бяхме притеснени. Колата е там, а човека го няма, а той винаги се обаждаше, ако отива някъде. И той не си оставаше колата, отиваше с колата.

В. се чувстваше тогава уплашен, притеснен. Ние не знаехме, че нещо се е случило. Близо три часа сме там на градината и търсим десетина човека. И решаваме да вземем колата на баща му и да се прибираме към Сливен. Не можем да го намерим на градината. И като идваме в Сливен, оставаме колата пред моята работа и там е осветено и виждаме на колата кръв. По калника, по 3 вратата виждаме кръв. В този момент там бяхме аз, И., С.. Детето се уплаши.

Каза: „Майко, има кръв по колата“. Започнахме вече да си мислим лошите неща. Нещо се е случило. Той каза: „Нещо баща ми е пострадал“. Оттам тръгваме тримата и отиваме в спешното отделение да попитаме дали има приет пострадал човек. Като ни казаха, че няма пострадал човек, отидохме с И. в полицията. Казваме какво се е случило до този момент, че сме минали и през болницата, че там няма човек. Полицаите много бързо реагираха. За половин час се събра оперативна група и отидоха на градината. Те взета детето ми. Взеха И. на градината да ги заведе. Аз останах в полицията да пиша какво се е случило, обяснения. И. беше уплашен, разтревожен, в шок. Не знае детето какво се случва, какво да мисли.

На градината виждат полицаите петно от кръв и чехъла на баща му. И той е с полицаите там и го вижда. Той тогава беше пълнолетен, беше на 18 години. Той ми каза: „Майко, видях чехъла на баща ми, нещо се е случило с него“. Аз се опитвах да го успокоявам, че всичко ще е наред. Полицаите го доведоха в полицията. И той писа. Сутринта към 4.00 часа ни пуснаха от полицията, отидохме си в къщи, поизмихме се малко, сутринта. Беше вече съмнало. Отидох с майката на С. на въпросната градина в Панаретово. И там полицаите ми казаха, че са намерили тялото и е убит. А, докато търсихме С., детето и то търсеше в канала, а баща му бил заровен в канала. Можеше да го види, защото ние търсихме с фенери в градината. На мен ми казаха, че пак трябва да отида в полицията. Обадих се на П. и му казах: „така и така е станало…, нямам сили да кажа на И.“, казах му да му кажат те. И П. му каза.

Той беше човека, който му каза. Въпреки това детето ми се обади и ме пита:

„Майко вярно ли е?“ Макар, че П. му казал лошата новина, аз нямах сили да му кажа. Пита ме: „Къде си майко?“, аз отговорих в полицията. И той ми каза:

„И аз ще дойда, искам да съм с тебе“. Когато синът ми дойде в полицията, беше уплашен, трепереше, не знае къде се намира. Как да му кажа, че баща му е бил убит по толкова жесток начин, как би реагирал, как би се почувствал.

Колкото и силна психика да имаш, няма как да го понесеш. Всички ползвахме такива леки медикаменти – валериан, валидол, които свободно можеш да си купиш без рецепта от аптеката. Когато го извикаха в полицията, В. гледаше да е силен, да помага на полицаите, каквото може да каже. През другото време се затваряше в стаята и сам плачеше и страдаше. Не искаше да говори си никой.

Не искаше да повярва, че това нещо е истина.

Баща му беше със затворен ковчег, защото имаше, мисля, че бяха три куршума в главата. Той питаше полицаите защо баща му е в затворен ковчег.

Той питаше полицаите баща му има ли куршум в главата. Аз дори не можех това да му кажа, че има куршум в главата.

Преди убийството детето беше ученик. Успехът му беше много добър.

Беше едно лъчезарно, щастливо дете. Помагаше много на баща си. Беше отговорно дете и продължава да си е отговорен млад мъж. Имаше хоби, тренираше футбол. После за момент поиска да се откаже от всичко, но приятелите, футболистите, го подкрепиха и му казаха да не се отказва и той 4 продължи. Дълго време се самоизолира и не искаше да комуникира с никой, освен с мен, с баба си и с чичо си Т.. Той подсъзнателно може би търсеше баща си в него. В момента на убийството беше завършил 11 клас. Лятото стана това. Предстоеше му 12 последен клас. Предстояха му матури, предстоеше му абитуриентски бал. Ние с баща му много се вълнувахме да му направим хубав празник на детето. Говорили сме си за бала. Той дръпна назад, успеха му падна. Бих казала, че трудно завърши, но завърши. Заради паметта на баща си, да не го посрами, се събра. Впоследствие се записа да учи. Събра се, започна да учи. Учи в Аграрния в Пловдив. Четвърта година, последна, е студент. Наложи се да изземе функциите на баща си като мъж в семейството.

2021г. в началото се регистрира като земеделски производител. Започна да прави това, което е правил баща му, да се грижи за градините първо, заради баща си, защото баща му с много любов ги създаде и второ, нямахме мъжа, нямахме опората в къщата, дори и заради финансовата стабилност, която трябваше да има семейството.

По принцип в момента И. е общо взето малко по-добре, но като цяло още не се е събрал.

Всяка седмица ходи на гроба на баща си, защото той е редовна форма на обучение в Пловдив. Докато беше в Сливен, като беше 12 клас, всеки ден ходихме на гробищата, с изключение на понеделник, защото тогава не се ходило на гробища. Всеки ден ходихме заедно.

Не е посещавал психолог, психиатър. По принцип сме си говорили, но той казваше: „Какво ще ми помогнат?“ Даже бях му записала и час, но той не вярваше, че ще могат да му помогнат психолозите в тази посока.

Ние купихме една овощна градина от ответника И. Г. сини сливи. Ние не го познавахме преди това. Градината беше публикувана в един сайт за обяви „Ало Сливен“. С. се обади на посочения телефон, отиде, хареса градината, коментирахме го в къщи и решихме, че е добра инвестиция да я купим. Нито семейството му познавам, нито нищо. Впоследствие вече покрай дела. Ние купуваме градината в края на 2017г., а това става 2020г. Него го наказват от фонд „Земеделие“, доколкото разбрах, че тя е правена по програма. Трябвало да я работи, така разбрах, щом участва в тази програма и по програмата го глобяват 10 000 лв.