Разпореждане № 1120 от 28.03.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1120 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20261100201845 по описа за 2026 година

Производството пред СГС е образувано по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.6, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, предвид постъпило от властите на Република Австрия – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение № 2009/299/ПВР на Съвета, във връзка с наложена на засегнатото лице Н. Х. – с посочен за него единствен адрес на територията на Р България – гр. Велико Търново, бул. ****, финансова санкция в общ размер на 305 евро, на основание Решение на несъдебен орган на Р Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezen, постановено на 19.08.2025 г. по дело № BHLI/612250040698/2025, влязло в законна сила на 18.10.2025 г., за нарушение на Австрийския закон за моторните превозни средства (KFG) – & 103 Abs. 2 Kraftfahrgesetz 1967–KFG 1967, BGBI. № 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I № 90/2023, & 134 Abs. 1 Z 1 KFG, BGBI. № 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. № 116/2024, извършено на 09.05.2025 г., 00:00 ч., в населено място – 8940 Liezen, Hauptplatz 12, Република Австрия.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и съобразявайки конкретиката на казуса, намира, че съдебното производството по НЧД № 1845/26 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, следва да бъде прекратено поради отсъствие на основание за разглеждането му от СГС, тъй като същото не е подсъдно на СГС по правилата на местната подсъдност, визирани в нормата на чл. 31, ал. 1 от Специалния закон – ЗПИИРКОРНФС.

Съгласно приложените към делото материали, искането на австрийските власти касае наложена финансова санкция на засегнатото лице – българския гражданин Н. Х., за когото австрийските власти са посочили един, единствен адрес на територията на Р България – 5000, гр. Велико Търново, бул. ****, на който адрес се твърди Х. да пребивава, и същевременно на този адрес да се помещава и фирма „KEJ BY SY LYSYNG BULGARIA“ ЕООД, по отношение дейността на която посоченото засегнато лице Н. Х. се твърди да е отговорен.

Липсват данни за каквато и да е обвързаност като настоящо местоживеене или обичайно местопребиваване на засегнатото лице Н. Х., на територията на гр. София.

Впрочем, в приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на 1 финансови санкции, предвид посочването му от самото лице Н. Х. пред австрийския орган, установил извършеното нарушение, за което Н. Х. е санкциониран и издал процесното Решение, чието признаване и изпълнение се иска, като адрес по местоживеене / обичайно местопребиваване, същият е посочил именно този, уточнен по-горе, находящ се в гр. Велико Търново, бул. **** – адрес, който безсъмнено не попада под юрисдикцията на Софийски Градски Съд. Последния адрес, посочен в приложените документи от австрийските власти, се явява очевидно адрес и по постоянно, и по настоящо, и обичайно местопребиваване на засегнатото лице в изпълняващата държава – в случая Р България.

В този смисъл, настоящият съдебен състав, съобразявайки правилата за подсъдността, регламентирани в Специалния закон във връзка с разглеждане на конкретното производство с оглед неговия предмет, НАМИРА, че СГС не се явява местно компетентния Окръжен Съд, който следва да се произнесе по изпратеното от австрийските власти Решение за налагане на финансова санкция на конкретното засегнато лице, респективно да се произнесе с Решение, с което да признае или да откаже да признае акта на властите на Р Австрия.

В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА изричната норма на чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, съгласно която – „Решението за налагане на финансови санкции – каквото е процесното, изпратено от австрийските власти, се признава от Окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето“, а в конкретния случай безспорно се установява, че засегнатото лице Н. Х. е с местоживеене и/или обичайно местопребиваване извън територията на гр. София, а именно – с единствен известен за него и адрес по местоживеене на територията на Р България – 5000, гр. Велико Търново, бул. ****, който адрес е посочен и от издалия процесното Решение несъдебен орган на Р Австрия в самият акт, чието признаване се иска, което населено място е безспорно извън юрисдикцията на Софийски Градски Съд.

Поради изложените съображения, производството пред СГС по образуваното НЧД № 1845/26 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на компетентният ОС – гр. Велико Търново – по подсъдност, съгласно правилата за местната и родова компетентност, регламентирани в Специалния закон – чл. 31, ал. 1 от Специалния закон – ЗПИИРКОРНФС, доколкото посоченото населено място – 5000, гр.

Велико Търново, бул. ****, е включено в обхвата на юридическата компетентност на Окръжен Съд – гр. Велико Търново.

Мотивиран от тези съображения, Софийски Градски Съд, НО, 4 състав РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧД № 1845 по описа на СГС, НО, 4-ти състав за 2026 г.

ИЗПРАЩА материалите по НЧД № 1845 по описа на СГС, НО, 4-ти състав за 2026 г.

– на Окръжен Съд – гр. Велико Търново – по компетентност, за разглеждането му съобразно правилата за подсъдността.

Да се уведоми компетентният несъдебен орган на издалата процесното Решение спрямо българския гражданин лице Н. Х., държава – членка, а именно Bezirkshauptmannschaft Liezen, Р Австрия, чрез Национално бюро на Р България в Евроджъст, за така постановеното разпореждане.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3