Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 506 от 10.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 366/2024
Вид
Определение № 506
Подписан
10.05.2024
В сила
10.05.2024
Състав
Лилия Масева, Крум Динев, Анета Илинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Благоевград, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500366 по описа за 2024 година

Производството е образувано по възражение от 21.09.2021 г., подадено на основание чл. 423, ал. 1 ГПК от страна на Д. К. Т., ЕГН: **********, както и М. К. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес в *****, против заповед № 3911 от 21.08.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 759 от 2015 г. по описа на Районен съд - Разлог.

От страна на жалбоподателите по реда на чл. 423, ал. 1, изр. второ ГПК е подадена и частна жалба срещу Разпореждане № 3910 от 21.08.2015 г. по гр.д.

№ 759 от 2015 г. на РС - Разлог, с което е допуснато незабавно изпълнение на атакуваната сега заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Във възражението, а и в жалбата, се твърди, че от 2013 г. (съответно 2014 г. по отношение на М. Т.) насам жалбоподателите пребивавали във В., като едва през месец август 2021 г. узнали, че срещу тях е образувано изпълнително производство от страна на ЧСИ Г.Ц., по повод атакуваната сега заповед за изпълнение, за която страните сочат, че не били уведомени по надлежния за това ред. Възразява се, че въпреки били събрани данни, че живеят в чужбина, а в установения административен адрес не живее никой от двамата, съобщенията били приложени по делото като редовно връчени, без при това да бъде назначен особен представител по отношение на който и да е от двамата длъжници. Навеждат се и доводи срещу акта по същество, с който първоинстанционният съд през 2015 г. издал процесната заповед за незабавно изпълнение. Прави се и доказателствено искане, а именно за изискване от 1 страна на съдебния изпълнител на доказателства, удостоверяващи връчването на длъжниците Т.и иницииращите изпълнителното производство документи.

В представено становище от страна на заявителя кредитор “Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: 000694959, представлявано от С.А.Г., в качеството й на изпълнителен директор, се аргументира, че възражението срещу издадената заповед е недопустимо, съответно неоснователно, доколкото в случая била спазена процедурата, предвидена в чл. 47, ал. 5 ГПК, както и че по делото не били налице достатъчно данни, обосноваващи твърдението на жалбоподателите, че обичайното местопребиваване на последните е именно извън територията на страната. С тези аргументи се иска от съда да отхвърли подаденото от М. Т. и Д. Т. възражение срещу заповедта за изпълнение.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, при съобразяване възраженията и доводите на страните по делото, както и приложените по него писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 20.08.2015 г. заявителят “Обединена българска банка” АД, ЕИК:

000694959, със седалище и адрес на управление в ********, представил пред Районен съд - Разлог искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. К. Т. и М. К. Т., за сумата от 28 369.59 лева - главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 28.05.2012 г., възнаградителна лихва в размер на 6 015.02 лева за периода от 29.12.2013 г. - 18.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 387.72 лева за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са представени и извлечение от счетоводни книги по реда на чл.

417 т. 2 ГПК, както и самият договор за ипотечен кредит от 18.07.2008 г., ведно с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост от 23.07.2015 г. и разписка № 17 от 10.08.2015 г. за неговото връчване на М. Т. К.. С Разпореждане от 21.08.2015 по ч. гр. д. № 759 от 2015 г. състав към Районен съд - Разлог издал заповед за незабавно изпълнение № 3911, заедно с изпълнителен лист към нея, по повод на който бил и образувано изпълнително дело № 734 от 2015 г. по описа на Г. Ц.. По делото от страна на този съдебен изпълнител е представена разписка за връчване на покана за 2 доброволно изпълнение до М. и Д. Т.и от 16.02.2016 г., в която длъжностното лице по връчване на съобщението удостоверил, че на посочената дата лицата не били открити на адреса, поради и което на входната врата на посетения адрес в ****** било залепено уведомление, че в срок от две седмици длъжниците следва да се явят в канцеларията на ЧСИ Ц., за да получат адресираните до тях съобщения.

На база на така описаните фактически положения, имащи отношение към предмета на делото, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи, а именно:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, като съгласно хипотезата на тази процесуална норма в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно или не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, респективно не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В процесния случай в жалбата е наведено твърдение, че страните узнали за издадената заповед за изпълнение на 23.08.2021 г. - денят, в който посетили кантората на частния съдебен изпълнител. Съдът служебно е изискал от страна на ЧСИ Г. Ц. представяне на посочените в частната жалба молби за запознаване с изпълнителното дело и неговото прекратяване от страна на длъжниците в изпълнителното производство, сега жалбоподатели, като е видно от отбелязванията върху тях, че същите са подадени действително на 23.08.2021 г. (с вх. № 08263 и съответно № 08267 по описа на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702 за 2021 г.), поради което следва заключението, че искането на Д. Т. и М. Т.и, в качеството им на легитимирани страни, е представено в деловодството на съда в законоустановения за това едномесечен срок. По своето същество то е неоснователно, като аргументите за това са следните:

Процесната заповед № 3911 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е издадена на 21.08.2015 г., поради което, за да отговори на въпроса дали при връчването й са изпълнени изискванията на 3 процесуалния закон, то следва да се съобрази редакцията на относимите разпоредби към посочения период на издаване и изпращане до длъжниците на конкретното изпълнително основание. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2009 г.) когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на входната врата или на видно място около нея.

Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея, като ако ответникът не се яви и посоченият в съобщението адрес не съвпада с постоянния/настоящия адрес, то книжата следва да бъдат изпратени на административно регистрирания адрес. Според чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, като в ал. 7 е посочено, че разпоредбите на ал. 1 до ал. 5 на чл. 47 ГПК се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение, като не е направено препращане към ал. 6, която предвижда назначаване на особен представител. Когато е издадена заповед за незабавно изпълнение и в тази връзка в полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) изпълнителното основание се връчва на длъжника от съдебния изпълнител по реда, предвиден в чл. 37 - 58 ГПК (чл. 43 ЗЧСИ). От представените по делото писмени доказателства е видно, че поканата за доброволно изпълнение, придружена от издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, са изпратени до установения адрес на Д. и М. Т.и в ******, където същите не са открити, поради което на посочения адрес е залепено уведомление, че считано от 16.02.2016 г. следва да се явят в двуседмичен срок в канцеларията на ЧСИ Г.Ц., където могат да получат адресираните до тях книжа. За съдебния изпълнител не е възниквало задължение да изпраща съобщението до друг адрес, доколкото постоянният адрес на Д. Т. (при липса на настоящ заявен такъв) съвпада с посетения от длъжностното лице по връчване. Вярно е, че М. К. Т. е посочила в регистрите на населението постоянен/настоящ адрес в ****, без обаче да е отбелязано в тях конкретна локализационна единица в това населено място (улица, номер, вход), ето защо за съдебния изпълнител не е бил известен конкретен адрес, на който да търси този длъжник. Освен това, видно от разписка под № 17 от 10.08.2015 г., на адреса 4 в ****** от страна на М. К. Т. лично е получен екземпляр от уведомление № 80 от 03.08.2015 г. по описа на нотариус Н. М., с което е обявена предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор, като този адрес е заявен от жалбоподателите в самия договор за предоставяне на ипотечен кредит, ведно с допълнителното споразумение към него от 28.05.2012 г., както и в настоящата частна жалба. Предвид изложеното според съдебния състав не е допуснато твърдяното от жалбоподателите процесуално нарушение, като изпълнителното основание правилно е връчено при условията на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В жалбата са изложени още съображения по съществото на спора, свързан с издаването на заповедта за незабавно изпълнение, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, който има строго определен предмет, но въпреки това в допълнение съдът намира за нужно да посочи, че първоинстанционният съд не е издал “на юнашко доверие” (по терминологията, използвана във възражението и жалбата) заповедта за изпълнение срещу един от длъжниците, а именно М. К. Т., а е съобразена солидарната отговорност, въведена от законодателя по отношение задължения на съпрузи, свързани със задоволяване нуждите на семейството.

Предвид този изход на спора, то не се сбъдва и процесуалното условие, заложено в чл. 423, ал. 3 ГПК, според което ако възражението срещу заповедта за изпълнение бъде прието от съда, то на разглеждане подлежи и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на Д. К. Т., ЕГН: ********** и М. К. Т., ЕГН:

**********, двамата с адрес в *****, подадено срещу издадена по ч.гр.д. № 759/2015 г. по описа на Районен съд - Разлог заповед за незабавно изпълнение № 3911 от 21.08.2015 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6