Решение № 260020 от 08.07.2020, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1952/2019
- Вид
- Решение № 260020
- Подписан
- 08.07.2020
- Състав
- ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.23 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, т.9, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
260020, 08.07.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На дванадесети юни две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Ж.И., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1952 по описа за 2019 г. на РС-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, т.9, 10 и 12 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 1250лв., както и насрещен иск в условия на евентуалност при уважаване иска за прогласяване нищожност на целия договор за кредит по чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД, за солизарно заплащане на чистата сума по кредита.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 17.04.2018г. в гр. София ищцата С.П. като заемател и С.С. като солидарен длъжник сключват договор за потребителски кредит № 5901, с финансовата институция „Ленно”АД. Потребителският Кредит е сключен за срок от 12/дванадесст месеца/. Заемната сума е в размер на 740(седемстотин и четиридесет евро), описана в т.2.2 в договора. Считат договора изцяло за недействителен и молят съда да го прогласи за НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави.
Молят съда да ОСЪДИ „Ленно” АД да заплати на ищците С.П. и С.С. платената от тях сума, представляваща получена от дружеството без основание по Договор за потребителски кредит № 5901 от 17.04.2018г., в размер на по 1250лв. за всяка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
При условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ молят съда да прогласи за НИЩОЖНИ клаузите по договор за потребителски кредит № 5901 от 17.04.2018г., сключен между С.П. и С.С.С. от една страна и „Ленно” АД от друга, с които се предвижда обезщетение за ответника в размер на 2000 евро, поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и неравноправие съгл. чл.143 от ЗЗП; да прогласи за НИЩОЖНИ клаузите по договор за потребителски кредит № 5901 от 17.04.2018г„ сключен между С.П. и С.С.С. от една страна и „Ленно” АД от друга, с които се предвижда плащане на застрахователна премия в размер на 431,07евро, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправие съгл. чл.143 от ЗЗП, както и да ОСЪДИ „Ленно” АД да заплати на ищците С.П. и С.С. платената от тях сума от по 1250лв. на всяка, представляваща получена от дружеството без основание по Договор за потребителски кредит № 5901 от 17.04.2018г„ ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат исковете.
Ответникът
„Ленно“ АД, счита исковете изцяло за неоснователни, позовавайки се на подписано между страните споразумение към договор за заем от 12.06.2019г., с което ищците признават размерите на задълженията си по кредита от 17.04.2018г.
В условия на евентуалност предявяват насрещен осъдителен иск по чл.23 от ЗПК или чл.34 от ЗЗД солидарно срещу С.П., с ЕГН- **********,*** и С.С.С., ЕГН- **********,***, за заплащане на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит на сумата от 740 (седемстотин и четиридесет евро), представляваща чистата стойност на сключеният между страните кредит. Алтернативно в случай че съдът приеме, че разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит не намира приложение, то молят да осъди С.П., с ЕГН: ********** и С.С.С., ЕГН: ********** да заплатят на основание чл. 34 от Закона за задълженията и договорите в полза на „Ленно“ АД сумата в размер от EUR 740 (седемстотин и четиридесет евро). В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Ответниците по насрещния иск, считат същия за неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено и това се доказва от приложения на лист 81 от делото договор Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, и договора приложен с допълнителна молба след последното по делото съдебно заседание че на 17.04.2018г. в гр. София ищцата С.П. като заемател и С.С. като солидарен длъжник сключват Договор за заем потребителски кредит – клиентски № 5901 от 17.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите на страните от 17.04.2018 г., на Х.Я., помощник – нотариус при М.И., с район на действие РС София, рег.№ 260, с финансовата институция „Ленно”АД.
Потребителският Кредит е сключен за срок от 12/дванадесст месеца/. Заемната сума е в размер на 740(седемстотин и четиридесет евро)., описана в т.2.2 в договора.Дължимата лихва е 174.42 евро( сто седемдесет и четири евро и четиридесет и два евро цента), а процентно е изразен като 41%. Общият размер на дължимата сума е 914.42евро.
Договорен е и общ размер на разходите от 174.42 евро, равновяща се на годишния процент на разходите (ГРП) от 49.46%. Размерът на месечните вноски е 76.20 евро. Към договора е приложен и погасителен план, подписан от страните.
От приложените по делото 5 бр. вноски бележки се установи, че ответницата С.С. е извършила плащане по кредита в размер на 150лв. на 16.05.2018г. ; 150лв. на 20.06.2018г.;
150лв. на 25.07.2018г.; 160лв. на 04.09.2018г. и 300лв. на 28.12.2018г.
На 12.06.2019г. страните са подписали и споразумение към договор за заем потребителски кредит кл.№ 5901/17.04.2018г., което ищците признават, че дължат главница от 452.32 евро; договорна лихва от 24.34 евро, неустойка за забава в размер на 140.73 евро, такси и разноски в размер на 2128.06 евро.(лист 24 -25).
От служебно извършената справка по ч.гр.д.№ 941/2019г. на РСТ се установи, че в полза на кредитора „Ленно“ АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с която С.П. ЕГН ********** *** и С.С.С.
ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Ленно“, АД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Пловдив 4000, бул.“Марица“, № 154, сектор А, ет.11, представляван от А.Г.Т., действащ чрез пълномощника си М.В.М. юрисконсулт СУМАТА от 452.32 евро падежирала главница от вноска № 6 с падеж 17.10.2018 г. до вноска № 12 с падеж 17.04.2019 г., сумата от 24.34 евро лихва по чл.2.3 б. а и б от договор –падежирала договорна лихва от вноски № 8 до № 12 от 17.12.2018 г. до 17.04.2019 г., за периода 18.12.2018 г. до 17.04.2019 г., сумата от 91.72 евро по чл.4.2, б. а и б от договора-неустойказа забава за периода 18.12.2018 г. до 29.05.2019 г., сумата от 2 000 евро, обезщетение за възникнал риск, по чл.4.4, б.с от договора, ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2019 година, сумата от 100.47 лв., представляваща държавна такса по делото и сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В писмо от ЧСИ приложено по делото на стр.57 е отразено, че има постъпила сума в размер на 1097.00лв.от дата 20.02.2020г., като сумата не е разпределена от ЧСИ, тъй като изпълнителното дело е спряно.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, която съдът приема като комретентно и обективно, отговарящо на всички поставени въпроси, се установи, че Размерът на усвоената сума от ищците е общо 740.00евро, както следва: Сумата от 604.21 лева /308.93 евро/ преведена по сметка на С.П. на дата 19.04.2018г.с основание-Договор за заем кл.№5901/17.04 и още пояснения 2018г.т.2.2.Б./Е/.
Сумата от 459.38 лева на дата 21.05.2018г. превод от „Лено“ АД към ЗК „Уника“ АД съгласно протокол/5.2.18 по договор за застрахователно агентство №2150014/06.11.2017г.
Сумата от 843.10лв. е определена на база чл.4.4 от Договора - застрахователна премия в размер на 431.07 евро.
Общо сумите са
:604.21лв.+843.10лв-1447.31лева или 740.00евро х 1.95583-1447.31лв.
Размерът на извършените плащания от ищците за периода от 17.04.2018г. до момента на изготвяне на експертизата – 22.05.2020г. е 1577.31 евро, като в сумата са включени и разпределени суми от ЧСИ в общ размер на 1897.31 лева.
С първите пет превода са погасени главници, договорни лихви и наказателни лихви, онагледени в таблица към заключението.
ССчЕ е установила, че остатъкът на задължението по кредита, към момента на изготвяне на заключението по пера е :
Непогасена главница - 452.32евро./четиристотин петдесет и два 0,32евро.
Договорна лихва - за периода от 17.01.2019г до
17.04.2019г.- 24.34евро./двадесет и четири 0.34/.
Неустойка за забава чл.4.2 за периода
18.12.2018-11.06.2019г. в размер на 71.58евро.
Такси и разноски в размер на 1322.53 евро-представляващи:
-остатъчна стойност от такса обезщетение за предизвикан риск в размер на 1174.76евро
-остатъчна стойност от дължима държавна такса в размер на 142.66 евро
-остатъчна стойност от дължима сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5.12 евро При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: В случая, предмет на предявения иск за прогласяване недействителност на договор и обективно съединени с него осъдителни искове е вземане на ответника, произтичащо от сключен между страните Договор за заем /потребителски кредит/ от 17.04.2020г. и допълнително споразумение към договора от 12.06.2019г.
Със същия ищцовото дружество е предоставило на ответниците потребителски кредит в размер на 740 евро за срок от 12 месеца, при размер на месечната вноска 76.20 евро. Общият размер на лихвата е 174.42евро – 41 % годишно; Общият размер на разходите по заема е също 174.42 евро – 49.46%.
Посочено е, че общият размер на дължимата сума е 914.42евро ( коята е формирана на база сбор от трите суми). Договорът е сключен с нотариална зарека на подписите на страните. Към договора е приложен погасителен план, като преди сключването му на кредитоискателя е изпратен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който е подписан собственоръчно от заемополучателя – С.П..
В договора се говори за заета сума в общ размер на
740евро ( седемстотин и четиридесет евро), но на практика това не е чистата получена сума по кредита от ищцата С.П.. В т.4.4 от същия договор е написано, че заемополучателят „избира” да сключи за своя сметка в полза на Заемодателя и да поддържа до пълното погасяване на Заема застраховка „Живот” на кредитополучателя за размера на Заема, като размера на застрахователната премия е в размер на 431.07 евро( четиристотин тридесет и един лев и седем евро цента), която сума заемополучателят отново „избира” и изцяло „ по негово желание” се заплаща от Заемодателят на Застрахователна компания „Уника”.
В действителност по сметката на С.П. са преведени и получени реално само 308.93евро ( триста и осем евро и деветдесет и три цента евро).
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събрапите доказателства по конкретного дело, съдът може да преценн дали поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.