Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 752 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1279/2026
Вид
Решение № 752
Подписан
14.10.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501279 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№6476/08.06.2026г. от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.

„Победа”, ***, представлявано от

Изпълнителния директор Цветан Мирчев, чрез юрисконсулт Владимира Алексиева, против Решение № 202/13.05.2026г. по гр.д.№ 1232/2025г. на РСНесебър, с което с което „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е осъдено да извърши отчет, да пломбира и регистрира като индивидуален водомер, монтиран в недвижим имот на М. А. Ж. и да открие индивидуална партида на ищеца-въззиваем.

Във въззивната жалба се твърди,решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Заявява, че първоинстанционният съд неправилно приел, че в настоящия случай следвало да се приложи чл.59, ал.7 от Общите условия на Водния оператор,като въззивникът заявява,че в случая не били налице всички елементи от фактическия състав на чл.59, ал.7 от ОУ- а именно да има натрупан дълг по общия водомер. Този факт се установявал, както от представената по делото с отговора на исковата молба справка за аб.№224106, с титуляр ЮНИПРАЙД ЕООД, ЕИК 200714221, от която било видно, че към 16.12.2025 г. няма натрупан дълг по обшия водомер, така и от заключението на вещото лице стр.5 от заключението, изр. последно. В случая следвало да се приложи чл.17, ал.1 от Наредба №4 от 2024г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните 1 системи (Наредба №4 от 14.09.2004 г.), съгласно който текст в срок от 5 работни дни след въвеждане в експлоатация на строежа съгласно Закона за устройството на територията (ЗУТ) всички собственици на самостоятелни обекти, лично или чрез представител, подават заявление по образец на оператора за откриване на индивидуалните партиди на всички самостоятелни обекти в присъединения имот, които са водоснабдени и заявяват готовност за извършване на първи отчет на инсталираните индивидуални водомери, като собствениците на самостоятелни обекти могат да определят възложителя за свой представител/ приета с ДВ, бр.70 от 2019 г. и в сила от 04.10.2019 г./ Обосновава и изтъква съображения затова, че разкриването на индивидуална партида на само един или няколко апартамента би довело до несправедливо разпределение на разходите за вода за общите части на сградата, за поливната система и басейна в комплекса, тъй като практически нямало да бъде възможно да се извърши реално и справедливо разпределение на посочените разходи за вода.Моли за отмяна на постановеното решение и за постановяване на друго , с което исковата молба бъде отхвърлена.Претендира разноски, включая и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 7729/08.07.2026г. от адв. Таня Панайотова-Маркова, процесуален представител на въззиваемата М. А. Ж., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Заявява подробни съображения за това, че упражняването правата на потребител не следвало да зависят от действието или бездействието на трето лице, а именно, инвеститора, на когото е зачислен измервателния уред. Представеното с отговора на исковата молба т.нар. извлечение не представлявало официален документ,доколкото същото изхождало от ответника и удостоверявало факт, който е в негова полза, не следвало да се цени като доказателство.Дори документът да е верен към настоящия момент/ към завеждане на делото/, нямало как да се докаже, че това обстоятелство не е било налице към по-ранен момент. Становището на ответника, че в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.17 от Наредбата, било неоснователно. Към момента на въвеждане в експлоатация на сградата посочената норма не е съществувала.

Задължението на оператора е възникнало именно към него момент, а не към момента на завеждане на делото. Затова нямало как да се въведе задължение за етажните собственици, което не е съществувало към момента, в който е възникнало задължението на ответника за откриване на партидите.Сочи чл.39, ал. 4 от Наредбата, според който в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределяло, като се цитира правната норма.При наличието на посочената разпоредба въпросът за справедливостта изобщо не стоял.Освен това откриването на индивидуални партиди било задължение на оператора.

Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските.

2

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от М. А. Ж., гражданин на *** *** срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД.заявява, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър, която сграда имала общо 55 самостоятелни обекта и била въведена в експлоатация с удостоверение № 248/05.07.2012г. на община Несебър. Инвеститорът на сградата все още притежавал голям процент от собствеността на самостоятелни обекти. Във всеки самостоятелен апартамент имало монтирани водомери, но тъй като не били разкрити индивидуални партиди, водомерите се отчитали от инвеститора като контролни и той разпределял изразходваното количество. Ищцата отправила запитване до ответното дружество за необходимите документи за разкриване на индивидуална партида, но не получила отговор. Моли осъждане на водния оператор да разкрие индивидуална партида за притежавания от ищцата водоснабден имот, да пломбира водомера в жилището й и да го отчете. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество в писмен отговор намира предявената претенция за допустима, но неоснователна.Сочи, че ищцата представя нотариален акт за твърдяната покупко-продажба от 15.09.2010г.,но липсвали доказателства същата и към момента да е собственик на имота. Извършвайки анализ на правната уредба по спорния казус , ответникът се позовава на разпоредбата на чл.59, ал.7 от ОУ на ВиК, съгласно която при съществуващи сгради в режим на етажна собственост, за които няма открити индивидуални партиди на собствениците/ползвателите, ВиК операторът следвало да стартира процедура по откриване на индивидуални партиди в случай, че има натрупан дълг по общия водомер, какъвто дълг нямало и ВиК оператор нямал задължение да открие индивидуална партида на етажен собственик. Моли, предявената претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Районният съд е приел, че в случая била приложима нормата на чл.59, ал.7 от Общите условия на ВиК Бургас, тъй като сградата е в режим на етажна собственост, въведена в експлоатация през 2012г. и до момента не са открити индивидуални партиди за отделните обекти. Счел е за правно ирелевантно обстоятелството:дали по общия водомер има неплатени задължения и чии задължения са отчитани по него,тъй като това било свързано със задължението на оператора да преразпредели натрупания дълг по общия водомер съгласно чл.25 от Общите условия в едномесечен срок, впоследствие.

Счел е ,че приложение следва да намери посочената уредба на чл. 59 от общите условия, а не правилото на чл.17 от наредбата,тъй като в чл. 17 /Изм. 3 ДВ, бр. 70 от 2019 г., в сила от 04.10.2019 / се регламентирал реда за откриване на партиди в срок, който течал от въвеждане в експлоатация на обектите, а в случая сградата не била въведена в експлоатация след датата, от която действала тази редакция.Приемайки, че ищцата е потребител на ВиКуслуги, поради което независимо от липсата на писмен договор и открита индивидуална партида на ищцата, между нея и ответното дружество оператор на ВиК услуги били възникнали облигационни правоотношения за предоставяне на услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на вода за собствения й самостоятелен обект,с оглед на което е уважил исковата претенция.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция споделя в пълнота тълкуването на закона, възприето в Решение № 687 от 12.07.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 493/2022 г., което е възприето и от първоинстанционния съд.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на задължения на ответното дружество по договори с ищците, сключени при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители.

Правният режим във всички редакции на Наредбата предвижда присъединяването към ВиК-системата за нова сграда/строеж/ да се осъществява по заявление на възложителя, като до редакцията на Наредбата през 2019 г. /ДВ бр. 70 от 03.09.2019 г. в договора за присъединяване е следвало да се включи броят и мястото на монтиране на водомерите в сградата. Следователно, още на този етап в договора е следвало да бъдат посочени всички индивидуални водомери, които ще отчитат потреблението в бъдещите самостоятелни обекти в сградата, съобразно одобрения инвестиционен проект. Купувач на самостоятелен обект в сградата става нов потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата по силата на договора, с който придобива правото на собственост, като задължението му е да уведоми ВиК оператора за настъпилата промяна в собствеността, която операторът да отрази по откритата вече на основание договора за присъединяване индивидуална партида за самостоятелния обект с пломбиран водомер и 4 абонатен номер. С други думи новият потребител встъпва като страна (поема всички права и задължения) по вече съществуващото облигационно правоотношение с ВиК оператора. В сега действащата редакция на Наредбата този реквизит на договора е отпаднал, а е включен реквизит относно посочването на реда, условията и сроковете за откриване на индивидуални партиди на самостоятелните обекти в сградата, обвързан с новите изисквания на чл. 17 от Наредбата за подаване на заявления по образец от всички собственици на самостоятелни обекти за откриване на индивидуални партиди.

Следователно, до изменението на Наредбата през 2019 г., всички индивидуални водомери на отделните самостоятелни обекти в сградата е следвало да бъдат включени в договора за присъединяване и респективно-да бъдат открити индивидуални партиди за тях на името на собствениците на обектите. В Наредбата няма уредени правила/нито до редакцията и от 2019 г., нито при сега действащата редакция/ за присъединяване на нови потребители в случаите, когато договорът за присъединяване не е включвал задължителния реквизитпосочване на всички водомери в сградата/до 2019 г. /, в случаите на нововъзникнала етажна собственост след разпоредителни сделки със самостоятелни обекти от сграда индивидуална собственост след въвеждането и в експлоатация и в случаите, когато не е спазен срокът за подаване на заявления от собствениците на самостоятелни обекти за откриване на инвидивидуални партиди или поради непълноти или грешки в договора за присъединяване не бъдат открити индивидуални партиди за всички самостоятелни обекти в сградата. При това положение приложими за уреждане на отношенията между потребителите на ВиК услуги и оператора се явяват Общите условия на съответния ВиК оператор, както правилно е приел и БРС.