Определение № 2555 от 20.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54238/2023
- Вид
- Определение № 2555
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 626 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, параграф 1, б. "б", предл. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2555 гр. София, 20.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110154238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът П. Р. Т. е предявил по реда на чл. 626 ГПК срещу ответника П. Е. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, за които има издадена Европейска заповед за плащане от 20.10.2022 г. по гр.д. № 2071/2022 г. на СГС, а именно: 4953 евро, представляваща подлежащи на връщане продажна цената и договорна комисионна, заплатена от ищеца на ответника на отпаднало основание – въз основа на развален договор за покупко-продажба на картина /описана като лот 212/, на художника Ярослав Вешин, който договор е сключен на 07.07.2021 г. чрез онлайн аукцион, организиран от ответника, ведно със законната лихва върху главницата 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между П. Р. Т., в качеството му на купувач, и П. Е. Д., в качеството му на продавач, който по занятие продава картини чрез интернет платформа за търговия с адрес: http://www.deuart.at/, е сключен договор за продажба от 07.07.2021 г. чрез онлайн аукцион, провеждан на интернет страницата http://www.deuart.at/, н а картина, означена под Лот 212, за която е посочено, че е нарисувана от художника Ярослав Вешин, за сумата от 3 900 евро, които купувачът е заплатил на 13.07.2021 г. чрез превод по банковата сметка на ответника, въз основа на издадена фактура от 07.07.2021 г. Сочи, че при сключването на договора е заплатил на ответника и сумата от 1 053 евро – комисионна за аукционната къща.
Сочи, че доставянето на картината в България, купувачът извършил проверка за нейната автентичност, в резултат на която установил, че закупената картина не е оригинална, а е съзнателно създаден фалшификат (копие на истинска картина), нарисуван върху платното на друга картина.
Намира, че ответникът не е посочил по ясен и разбираем за потребителя начин в общите си условия наличието на възможност купуваната картина да не е оригинална. Счита, че продажбата на фалшификат представлява пълно 1 неизпълнение на сключения договор, като недостатъкът на вещта не може да бъде поправен.
Сочи, че е уведомил ответника-продавач за горното обстоятелство, но той отказал да върне получената цена, поради което ищецът подал заявление за издаване на европейска заповед за плащане пред СГС, срещу която ответникът възразил в срок.
Твърди, че ищецът е потребител, тъй като е физическо лице и е закупил картината за лични нужди, а ответникът е търговец, който продава картини в рамките на своята професионална и търговска дейност и, насочвайки дейността си в чужбина. Въз основа на посоченото поддържа, че българският съд е компетентен по правилата на Глава II, раздел IV от Регламент 1215/2012 („Брюксел Iа“).
Посочва, че с подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане, е развалил договора за продажба, поради което ответникът дължи връщане на полученото по сделката /продажна цена и комисионна/, както и заплащане на мораторно обезщетение от датата на получаване на цената 13.07.2021 г. до окончателното плащане.
Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по спора П. Е. Д., с който оспорва иска като недопустим поради липса на международна компетентност на българския съд.
Твърди, че ищецът не е потребител, тъй като е собственик на галерия, съдружник и управител в няколко търговски дружества с предмет на дейност – антикварни услуги, посредничество и продажба на произведения на изкуството – „Т.-К.“ ООД, с ЕИК 121200998, „Арт контакти“ ООД, с ЕИК 130511756 и управител на „Изкуство Фондация“, с ЕИК 177051535 и Сдружение „Асоциация на търговците на произведения на изкуството“ с БУЛСТАТ“ 175996100. Сочи, че в проведената между страните кореспонденция ищецът сам е акцентирал на осъществяваната от него търговска дейност, посочвайки, че е собственик на галерия. Въз основа на посоченото, поддържа, че спрямо ищеца не може да се прилага международната компетентност за потребителски спорове и моли съдът да прекрати делото, поради липса на международна компетентност на българския съд.
В условията на евентуалност, оспорва иска като неоснователен.
Посочва, че не оспорва факта на закупуване на процесната картина от посочения аукцион за твърдяната от ищеца цена, както и, че същата е възможно същата да не е оригинална.
Сочи обаче, че не е продавач на картината, а единствено посредник при продажбата, организиращ аукциона, като не отговаря за качествата на продадените вещи – обстоятелство, посочено в Общите условия на сайта, с които ищецът е запознат.
2
Посочва, че съгласно условията на продажбата, всяка картина има различна категория, като, спрямо закупена от ищеца картина, е посочено, че картината се „приписва на“ посочения художник. Сочи, че съгласно дефиницията в публикуваните условията, в горната категория се поставят картини, за които има определена несигурност относно точното авторство.
Поддържа, че ответникът не разполага с инструменти за технически анализ и специални знания по история на изкуството, за да знае дали картината е оригинална или не, но за купувача е налице възможност да прегледа картината с участие на реставратор преди извършване на продажбата.
Предвид изложеното, намира, че не дължи връщане на цената по сделката.
Въз основа на посоченото, моли съдът да прекрати делото поради липса на международна компетентност, евентуално – да отхвърли предявеният иск като неоснователен.
По възражението на ответника за международна некомпетентност на българския съд:
В отговора на исковата молба ответникът оспорва международната компетентност на българския съд с доводите, че ищецът не е потребител, поради което и не се прилагат правилата на чл. 17 и следв. от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.
По направеното възражение, съдът намира следното:
По делото е безспорно, че ищецът е с местоживеене в Република България, а ответникът – в Австрия.
Спорният предмет по делото е свързан с уреждането на последиците от разваляне на договор за продажба на движима вещ – стока с място на доставка /респективно - на изпълнение/ в България.
При договори за продажба на стоки, наред с общата компетентност се прилага специалната компетентност, уредена в чл. 7, параграф 1, б. „б“, предл.
1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. – по дела, свързани с международна продажба на стоки, компетентни са съдилищата по мястото в държава членка, където, съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени.
Уредената в чл. 7, 8 и 9 специална компетентност е факултативна (паралелна) спрямо общата по чл. 4, поради което ищецът може да избере кой съд да сезира: съда по местоживеенето на ответника (чл. 4), съгласно общата компетентност, или някой от съдилищата, посочени в раздел 2 от Регламента.
Доколкото в процесния случай договорът за продажба е с място на доставка (място на изпълнение – според терминологията на чл. 7 от Регламента) в България и искът е предявен пред местно компетентния български съд, ищецът е упражнил правото си на избор по специалната компетентност, поради което българският съд се явява международно компетентен на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, предл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.
По исковете:
На основание чл. 154 ГПК:
3
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на:
1/ възникнало облигационно отношение по силата на сключен между страните договор за продажба с твърдяното в исковата молба съдържание, по който ищецът е изправна страна и е заплатил на ответника сумата от 4953 евро, от които: 3000 евро – цена на картина под лот 212 и 1953 евро – договорна комисионна;
2/ отправено от ищеца надлежно волеизявление, адресирано и достигнало до продавача, за разваляне на процесния договор, поради виновно неизпълнение на поетите от последния договорни задължения – да прехвърли собствеността върху оригинална картина на художника Ярослав Вешин;
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже, че са налице основания да задържи получената сума –т.е. да докаже, че е изпълнил пълно и точно поетото с договора задължение, евентуално – да докаже, че е погасил задълженията си за връщане на сумата.
По предявения иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валиден главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже погасяване на задължението на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 Г П К безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че: 1/ на 07.07.2021 г. чрез интернет аукцион, проведен на интернет-страницата http://www.deuart.at/ ищецът е закупил картина, означена под Лот 212 за сумата от 3 900 евро; 2/ че продажбата цена в размер на 3900 евро, ведно с дължимата комисионна по сделката в размер на 1053 евро е заплатена на 13.07.2021 г. чрез превод по банкова сметка; 2/ че картината му е доставена от Австрия до България, където ищецът има обичайно местопребиваване;
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на договорно правоотношение по договор за покупко-продажба, възникнало именно с ответника /физическо лице/ в качеството му на продавач.
По доказателствените искания:
Страните по делото са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
По искането на ищеца за допускане на свидетелски показания за установяване на сключването на договор, съдът намира посоченото доказателствено искане за ненеобходимо, доколкото посоченото обстоятелство е безспорно между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание като, за процесуална икономия, на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2026 часа от 13:40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определени, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 12497/15.01.2025 г. в частта, относно претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху дължимата главница.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи:
Цена и период на иска си /с начална и крайна дата, предхождаща подаването на исковата молба;
Да конкретизира дали претендира присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че е сезиран единствено с претенция за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по искане на ищеца и на ответника.
Разпечатката съдържа 60 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73ab0d6c-17da-456f-b38b-5d60d1774f00