Решение № 4247 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110136150 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „********“ ООД, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск за прогласяване нищожност на чл. 6.6. от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 2 000 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 476.02 лв. в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по 66.75 лв. и 7 вноски – по 325.11 лв. Сочи, че по договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6.6. от договора в размер на 2 203.98 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди, че е заплатил по договора сума в общ размер на 1 529 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно посочен в договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който 1 следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР също е неправилен. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Счита, че посочването в договора на ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на неравноправност. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от индивидуално договаряне между страните. Сочи, че в ГПР не е включена неустойката, с което ищецът е бил наясно, тъй като е потребител и по много други договори за кредит, сключени с ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Предявен е от „********“ ООД срещу Й. Г. С. насрещен осъдителен частичен иск за сумата от 471 лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по Договор за паричен заем № 912188/15.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.

Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и че по него е предоставил на ответника заем в размер на 2 000 лв. при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40.05 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, както и че в чл. 6.6. е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е начислена поради неизпълнение на задължението за предоставяне на такова. Сочи, че е предоставил заемната сума на ответника.

Излага, че последният е платил по договора суми в общ размер на 1 529 лв., с които са погасявани други задължения по договора, но не и главницата, а срокът на договора е изтекъл. Моли в случай на приемане, че договорът е нищожен, да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в който е инкорпорирано и становище по отговора на исковата молба. С. поддържа възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като оспорва 2 твърденията на насрещната страна за индивидуално договаряне. Счита за ирелевантно обстоятелството, че има сключени няколко договора с дружеството. Възразява, че предвид нищожността на договора на основание чл. 23 ЗПК не дължи по него никакви суми освен главницата. Твърди, че е платил по договора суми в общ размер на 1 529 лв. Счита, че не следва да бъде осъждан за законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба, във връзка с което се позовава на практика на СЕС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 1831/14.01.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от 2 000 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 476.02 лв. в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски; предаване на заемната сума в размер на 2 000 лв. от „********“ ООД на С.; че в чл. 6.6. от договора е уговорено задължение за С. за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че такава му е начислена, но не е включена в посочения в договора размер на ГПР; че извършените от С. плащания по договора възлизат общо на 1 529 лв.

В чл. 6.5. от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия – поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „********“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г., е предвидено, че когато това е предвидено за съответния продукт за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общ в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената 3 главница и лихва. Съгласно чл. 6.6. от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 203.98 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Уговорено е, че начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно е от него, че с първите три вноски се дължи неустойка в размер на 401.25 лв., а с останалите – неустойка в размер на 142.89 лв., като всяка погасителна вноска с неустойка възлиза на 468 лв., а общо дължимата сума за плащане с включена неустойка е в размер на 4 680 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 6.6. от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на добрите нрави, както и насрещен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 471 лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по Договор за паричен заем № 912188/15.08.2023 г.

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора със закона, включително наличието на неравноправни клаузи в него, а в тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне.

По делото е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание. Договорът попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл.

143 и чл. 146 ЗЗП.

В случая съдът счита, че т. нар. „неустойка“ по чл. 6.6. от договора в действителност представлява скрита възнаградителна лихва. С чл. 33, ал. 1 от общите условия на ответното дружество са поставени неизпълними изисквания към обезпечението, което заемателят следва да предостави, които ако той би бил в състояние да изпълни, би потърсил кредитиране от друг вид финансова институция. Очевидно единствената цел на тези прекомерни изисквания е потребителят да бъде поставен във фактическа невъзможност да предостави /при това в толкова кратък срок/ обезпечение, отговарящо на условията на кредитора, и кредиторът да се облагодетелства, като получи т. нар. „неустойка“, която в 4 действителност представлява негова сигурна печалба по отпуснатия кредит. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че задължението за „неустойка“ е разсрочено заедно с погасителните вноски, като то изначално е включено в погасителния план, а след изтичане на 3-дневния срок се начислява автоматично, т.е. то представлява за кредитора очакван приход по кредита. Ето защо съдът намира, че „неустойката“, имаща в действителност характер на скрита възнаградителна лихва, следва да бъде отразена в ГЛП, което в случая не е сторено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.