Определение № 1357 от 04.02.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1357 гр. Варна, 04.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110117993 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. №51991/16.12.2021 г. от

”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, представлявано от управителя Валентин Вълканов с петитум съдът да признае за установено по отношение на ответника Й.К. Бончева, ЕГН ********** и Д. Б. Г., ЕГН **********, че ответниците дължат на ищеца вземания, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №5787/15.10.2021 г., издадена по ч.гр.д. №14525/2021 г. на ВРС, както следва:

1/ сумата от 597.19 (петстотин деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща главница за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер 1152559, за които са издадени фактури за периода от 12.10.2017 г. до 11.04.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Младежка", бл. 15, вх. "А", ап. 13, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, дължима, както следва:

- 4/6 идеални части от Й. К. Б., ЕГН ********** - сумата от 477.75 (четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лева главница за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер 1152559, за които са издадени фактури за периода от 12.10.2017 г. до 11.04.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Младежка", бл. 15, вх. "А", ап. 13, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

- 1/6 идеална част от Д. Б. Г., ЕГН ********** – сумата от 119.44 (сто и 1 деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева - главница за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер 1152559, за които са издадени фактури за периода от 12.10.2017 г. до 11.04.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Младежка", бл. 15, вх. "А", ап. 13, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 183.91 (сто осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 02.10.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, дължима, както следва:

- 4/6 идеални части от Й. К. Б., ЕГН ********** - сумата от 147.13 (сто четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 02.10.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП;

- 1/6 идеална част от Д. Б. Г., ЕГН ********** – сумата от 36.78 (тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 02.10.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

С писмена молба вх. №7266/03.2.2022 г. ищецът е заявил, че оттегля така предявения иск, на осн. чл. 232 от ГПК, поради извършено плащане на дължимите суми от ответниците, като заявява, че не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал. 1 ГПК, т.е. издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14525/2021 г. на ВРС подлежи на обезсилвана на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК, като съгласно същото тълкувателно решение компетентен да обезсили заповедта е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Съдът намира постъпилата молба за допустима и изхождаща от правно легитимирано лице, поради което, на осн. чл. 232 от ГПК, съдът следва да прекрати изцяло производството по делото и да обезсили заповед за изпълнение № 2

5319/09.07.2018 г. по ч.гр.д.№10616/2018 г. на ВРС в същата част.

Предвид факта, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, съдът намира, че на същите не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 14525/2021 г.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№17993/2021 по описа на ВРС, 35 състав за 2021 г, на осн. чл. 232 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 5787/15.10.2021 г., издадена по ч.гр.д.

№14525/2021 г. на ВРС, 35 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3