Определение № 46327 от 06.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46327 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110117411 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 336520/15.10.2025г. от ищеца „...“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение от 25.09.2025г. в частта за разноските, с която на адвокат М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 660,00 лева. В молбата е посочено, че преди завеждане на настоящото производството и издаването на заповедта по ч.гр.д. № 48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, установяване сумите по която е предмет на гр.д.

№ 17411/2024г. е образувано по искова молба на ответника гр.д. № 53461/2022г. по описа на СРС, с предмет установяване нищожността на клаузите за закупено допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022г., поради и което ответникът е имал възможност да заяви в това производството и възраженията си за нищожност на договора, релевирани в настоящото по така предявения от него срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, и което поведение според молителя представлява „злоупотреба с право“ и цели единствено кумулиране на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М.. По тези съображения моли за изменение на решението в частта за разноските.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът е взел становище по молбата, като счита същата по същество за неоснователна. Навежда доводи, че всъщност поведението на ищеца индикира на „злоупотреба с право“, който системно инкорпорира в договорите си неравноправни клаузи за своя изгода. Моли за отхвърляне на искането.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на 1 присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 01.10.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 15.10.2024г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Изложеното от ищеца не е основание за изменение на разноските. Още повече, че за първи път до знанието на съда е доведена информация за образувано пред СРС гр.д. № 53461/2022г. с предмет установяване нищожността на клаузите за закупено допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022г.

Интересно защо ищецът след като знае, че е образувано и е висящо такова производството, по което предстои да се постанови решение, което ще се ползва със стабилитет при влизането му в сила в тази част, е подал и заявление за издаване на заповед за изпълнение десет месеца по-късно и за сумите за допълнителни услуги, което видно от определение на съда, постановено по ч.гр.д. № 48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав от 26.10.2023г. е отхвърлено и именно заради което ищецът е предявил в настоящото производство и осъдителни искове, съединени с установителните, с предмет сумите за които искането е уважено и е издадена заповедта за изпълнение. В право на ответника е да се защитава срещу така предявените, включително и осъдителни и установителни искове, за което е и релевирал в срок възражение за нищожност на договора, на което почива и осъдителната му претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Разноските в настоящото производство са присъдени с оглед изхода на спора, отговорността за тях има обективен характер и такива следва да се присъдят на адвокат М., като е видно от мотивната част на решението касателно разноските, че съдът е присъдил възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложеното поведението му съдът приема, че не съставлява „злоупотреба с право“.

По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 336520/15.10.2025г., подадена от ищеца „...“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение от 25.09.2025г. в частта за разноските, с която на адвокат М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 660,00 лева.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на 2 препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3