Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 516 от 29.09.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1066/2025
Вид
Решение № 516
Подписан
29.09.2025
Състав
Милена Стоянова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Видин, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320101066 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. Ц. К. от гр. ******, чрез А. Г. от АК – Ловеч против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – София и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за заем и на договор за предоставяне на гаранция с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба, че на 29.05.2023 г. ищцата е сключила с ответника „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД договор за паричен заем № 4809235 в размер на 2500.00 лева, при условия: лихвен процент 35%, ГПР 41.71%, срок на погасяване 48 седмици, общо сума за плащане 2942.16 лева.

Посочва се също, че в чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. На същата дата, на която е сключен договорът за заем, ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция с ответника„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се е задължило да обезпечи пред кредитора задълженията на ищцата. Въз основа на този договор, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение на разсрочено плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Поддържа се, че договорът е нищожен поради това, че поставя изначално условия за кредитополучателя и цели да го насочи към единствената форма на обезпечение – сключване на договор за гаранция с втория ответник.

Поддържа се, че договора за предоставяне на гаранция с втория ответник е нищожен поради това, че е лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя 1 услуга. Обезпечението е единствено в полза на първия ответник. Договорът е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК . Договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото сумата която е уговорена като възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът за паричен заем е недействителен поради неточно посочване на ГПР.

Иска се от съда също да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Посочил е, че договорът е действителен и валидно сключен.

Изложил е подробни основания за това.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна, като е навел подробни съображения за това.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения препис на договор за паричен заем № 4809235 от 29.05.2023 г., сключен между ищцата и ответника „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, е видно, че на ищцата е предоставен заем в размер на сумата от 2500.00 лева със срок на заема 48 седмици, платим на 24 вноски, всяка в размер на по 122.59 лева. В договора са посочени падежите на плащане, както и как се определя договорната лихва. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на 35%, както и че ГПР е 41.71 %. Посочена е обща дължима сума 2942.16 лева.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на горецитирания договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата 29.05.2023 г. ищцата е сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора 2 първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“АД, с наредител – потребителя, с цел за гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 2193.84 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които по 91.41 лева, което плащане следва да се извърши на кредитора при условията и сроковете на плащане по договора за паричен заем, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 и ал.

3 от договора за гаранция.

От преставения погасителен план се установява, че месечната вноска на ищцата с включен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция е 214.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Вземанията на ищеца се основават на договор за паричен заем, уреден в чл.

240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Страните са договорили плащането да се извършва на равни погасителни вноски, всяка по 122.59 лева, платими на две седмици за срок от 24 седмици.

Настоящият съдебен състав намира въведеното изискване в чл. 4 от заемодателя за представяне на обезпечение – банкова гаранция, поръчителство от две физически лица в срок от три дни от сключване на договора или одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки, за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП в каквато насока са и твърденията на ищцата.

Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Изискването за обезпечение на задължението чрез банкова гаранция, поръчителство от две физически лица, които да отговорят на определени условия или обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция с гарант – одобрен от заемодателя, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като по този начин потребителят се 3 обременява с още задължения, които представляват още един източник на генериране на доходи извън уговорената договорна лихва и лихва за забава при плащането.

Клаузата на чл. 4 от договора за заем противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния да извършва допълнителни разходи, чрез задължението му да сключва договор за гаранция във връзка с отпуснатия заем. Тези допълнителни разходи под формата на възнаграждение за гаранция, представляват източник на доходи за дружеството –гарант „Файненшъл

България“ ЕООД , чийто собственик на капитала е именно заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По този начин, заемодателят при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват и така потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 4 от договора е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за заем /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и възнаграждението за гаранта.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други прекиили косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по 4 кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.