Определение № 35 от 27.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600035 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 437/30.12.2021 г., по ЧНД 741/2021 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Г. А. С. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 2 години и 24 дни от определеното му наказание с присъда на Окръжен съд *,*, прието за изпълнение на основание чл. 457, ал.3 НПК с определение № 1460/21.03.2018 г. по ЧНД № 662/2018 г. на Софийски градски съд.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Г.С., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Началникът на затвора е депозирал възражение срещу жалбата и счита, че определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, а жалбата е неоснователна.

Окръжна прокуратура не е взела становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Пазарджишкият окръжен съд е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С определение № 1460/21.03.2018 г. по ЧНД № 662/18 г. Софийски градски съд на основание чл. 457, ал. 3 НПК приема за изпълнение присъда на Окръжен съд *-*, *, с която Г.С. е осъден да изтърпи наказание в размер на 8 години и 3 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 199, ал. 1 НК, извършено в периода 28.12.2014 г.-12.02.2015 г.

На 11.11.2019 г. в Затвора гр.* е получено за изпълнение решение № 54/15.04.2019 г. по ЧНД № 101/2019 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, с което се приема за изпълнение присъда на Районен съд *, * от 16.09.2014 г., с която лишеният от свобода С. е осъден да изтърпи наказание в размер на 1 година 4 месеца „лишаване от свобода“ за взломна кражба от жилище. Това наказание е изтърпяно в периода от 11.11.2019 г . до 27.09.2020 г.

По настоящата присъда началото на наказанието е наказанието:

27.09.2020 г.

Към 10.12.2021 г. осъденият фактически е изтърпял 6 години 1 месец и 16 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 2 години, 1 месец и 14 дни.

В приложеното становище на началника на затвора * е отразено, че Г.С. постъпва в Затвора - гр. * като трансфер от * на 03.08.2018 г., от където на 04.05.2018 г. е приведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора - гр. *.

Осъденият вече е изтърпявал наказание в България. Освободен е на 17.01.2014 г., след което заминал за *, където вместо да си потърси работа, продължил да извършва множество престъпления - кражби и грабежи от жилища на * граждани.

От изготвената първоначална оценка той е със средна степен на риск от рецидив на престъплението- 77 т. Оценката в значителна част е по негови данни и предвид психичното му и неадекватно състояние, при постъпването му в Затвора - гр. * е непълна. През изтеклия период е провеждана предимно индивидуална работа и многократни разговори и наблюдение на поведението 2 му.

При направената преоценка има завишаване в някои от зоните на нужда и от 77 т. риска нарасна значително - 99 т., като вече е във високата степен на риск от рецидив на престъпленията. Проблемни зони и необходимостта от корекционна работа, която е изключително затруднена, на този етап са:

- Емоционални проблеми и междуличностно поведение - две зони, които в голяма степен са свързани - още с постъпването му в Затвора - гр. *, осъденият се е държал странно. По този повод е преместван от едно в друго спално помещение. В разговорите се е държал неадекватно, като често сменял настроенията си - от нелепа усмивка до вербална агресия. Започнал да нарушава установения ред, като упражнявал физическо насилие над други лишени от свобода, без да има каквато и да е основателна причина.

Г.С. е наказван, като подробно са описани общо 14 наказания.

- Трудово устройване - много скоро след постъпването му в затвора, на 08.06.2018 г. бил назначен на работа в производствен цех „*“ - външна фирма за почистване на елементи от термоактивна пластмаса. Поради несправяне и проява на неоснователна конфликтност с другите, на 13.06.2018 г. е преустановено участието му в трудова дейност.

-Взаимоотношения - майка му е починала преди години. Съхранил е контакта с баща си, който рядко го посещава в затвора. Последното му свиждане е от месец декември 2020 г. с баща му и други негови роднини.

-Управление на финансите - разчита изцяло на финансовата подкрепа на близките си, които епизодично го подпомагат финансово.

-Умения за мислене - не разпознава проблемите си. С неадекватно целеполагане и не се замисля за последиците от действията си. Липсва му ресурс да възприема давани съвети, което затруднява работата с него.

В становището си Началникът на Затвора - * посочва, че въпреки крайно негативното му поведение, се наблюдавала една позитивна промяна, а именно образование и обучение - през учебните 2018/2019 г. и 2019/2020 г., когато е включен в образователния процес в СУ „*“ *, филиал - гр. *, където завършил начално образование.

Единствения и то пестелив довод, който е направен във въззивната жалба е свързан със здравословното състояние на осъденото лице. Видно от 3 анализираното становище, спрямо него се провежда необходимата терапия, спомагаща за известен психиатричен и емоционален стабилитет, но осъденият оставал с висока степен на риск от сериозни вреди за другите лишени от свобода в очакване на нови агресивни прояви и неконтролируемо поведение. Пред първоинстанционния съд е била представена експертна оценка на актуалното му психично състояние. В нея изрично е отразено, че са направени съответните консултации с психиатри и диагностицирано личностно разстройство, с изписана съответната медикаментозна терапия.

Продължава наблюдението и проследяване на психическия статус.

Следователно от страна на администрацията на затвора се вземат необходимите адекватни мерки за оказване на висококвалифицирана медицинска помощ и няма пречка във всеки един момент да се преценя неговият актуален психически статус.

В становището е обърнато внимание, че настоящата молба на осъдения е втора по ред, както и че след този период осъденият не полага усилия за позитивна промяна, като продължава да не се придържа към установения ред, допускайки две нови дисциплинарни нарушения, едното от които е за употреба на алкохол в затвора.

С оглед на всичко посочено по-горе и след като е направил внимателна преценка на цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни зони, съдът е направил правилния извод че не е постигнат поправителения ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.

Настоящата инстанция счита, че макар и да са налице формалните предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Г.С.. Не може да се приеме, че при него е приключил възпитателният процес. Поради това и не е налице втората изискуема предпоставка на закона, а именно наличие на доказателства за поправянето му.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 437/30.12.2021 г., постановено по 4

ЧНД 741/2021 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5