Решение № 838 от 14.10.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3058/2024
- Вид
- Решение № 838
- Подписан
- 14.10.2024
- Състав
- Явор Петров Джамалов
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 838 гр. П., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720103058 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Р. Р. Й., ЕГН **********, от гр.П., ул.Р.Д., ** ** ** ** чрез пълномощника си адвокат Б. Б., против „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1505, р-н Оборище, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, с която са предявени три обективно съединени иска, като се моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД нищожността на разпоредбата предвиждаща такса за разглеждане в размер на 196,29 лева от договор за кредит № , сключен на 06.01.2023г. между Р. Р. Й., и „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, като в условията на евентуалност, се моли в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и като се прогласи нищожността на посоченото правно основание разпоредбата предвиждаща такса за разглеждане в размер на 196,29 лева от договор за кредит № , сключен на 06.01.2023г. между страните, също така се моли в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като се прогласи нищожността на разпоредбата предвиждаща такса за разглеждане в размер на 196,29 лева от договор за кредит № , сключен на 06.01.2023г. между страните.
Моли се да бъде осъдено „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, да заплати на ищцата направените разноски за държавни и всякакви други такси в настоящото производство, както и да заплати на адв. Б. Б., в качеството му на адвокат, разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.З , пр. 2 от Закона за адвокатурата.
1
Ответната страна не е депозирала отговора на исковата молба и не е изразила становище по така предявените искове.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на 06.01.2023г. ищцата е сключил дистанционно (чрез използване на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние) с „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, договор за потребителски кредит № , по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1 000.00 лева със задължение за връщането й в срок на 12 месеца. В Договора е посочено, че лихвеният процент по кредита е 12.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 54.59%. В Договора е предвидено също, че : Кредитополучателят дължи такса за разглеждане: 196.29 лева - „Таксата за разглеждане е дължима в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план, приложение към индивидуалния договор за кредит.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът намира за нищожна клаузата касаеща разглеждане на заявлението за отпускане на заем, като противоречаща на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. /В този смисъл е изменението па ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се посочва /Забранява се на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване па кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от 2 веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да се описват ясно и точно в договора за кредит./ Безспорно е, че такса „ разглеждане" е свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява допълнителна услуга. Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за тази „услуга“ е твърде висока - за кредит от 1000 лв., кредиторът начислява такса в размер на 196.29 лв., като таксата е заложена в погасителния план и дължима с всяка една месечна вноска.
Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Вива кредит" ООД, не е включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която както бе посочено се плаща периодично, съгласно погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Предвид изложеното така предявения установителен иск относно прогласяване нищожността на клаузата за платима такса за разглеждане от договора, като основателен следва да бъде уважен. Поради това и не следва да се разглеждат предявените в евентуалност искове с което се твърди нищожност на същата клауза от договора но на друго основание.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, сумата 50.00 лева, направените разноски по делото представляваща държавна такса по трите обективно съединени установителни иска .
Съдът определя в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение определено във вр. с чл.38 от ЗА, съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 300.00 лева, по трите обективно съединени иска. При определяне адвокатските възнаграждения настоящия състав се съобразява с решение на СЕС по повод произнасяне за неравнопоставеност при определяне на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК:
205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ул.
Черковна № 38, ет. 1, офис 4, по иска предявен от Р. Р. Й., ЕГН ********** , от гр.П., ул.Р.Д., ** ** ** ** че разпоредбата предвиждаща такса за разглеждане в размер на 196,29 лева, от Договор за кредит № , сключен на 06.01.2023г. между страните е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4,, да заплати 3 на Р. Р. Й., ЕГН **********, от гр.П., ул.Р.Д., ** ** ** ** сумата 50.00 лева, направените разноски по делото представляваща държавна такса по трите обективно съединени установителни иска.
ОСЪЖДА „ЮТЕ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, да заплати на адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия, личен номер: 1000677910, с адрес за призовки и съобщения: гр. П., п.к. 2300, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет. 3, ОФИС 6, сумата от 300.00 лева, адвокатско възнаграждение, определено във вр. с чл.38 от ЗА, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4