Решение № 173 от 28.10.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 173

12.10.2020 г.

Град Ш.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ш.

Състав II

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Азадухи О. Карагьозян

Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова

Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203600500344 по описа за 2020 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Дирекция социално подпомагане – гр. Н.п., чрез директора В.Е.Н. срещу решение № 186/23.07.2020 г. по гр.д. № 618/2020 г. по описа на НПРС, в частта, в която е отхвърлено искането на Дирекцията за настаняване на детето Х.

И. К. , ЕГН ********** в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр.

Н.п. за срок над 1 месец от навършване пълнолетие, а именно до завършване на средно образование от детето, но не повече от 20 години.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, поради което моли въззивният съд да го отмени и потвърди предприетата по административен ред мярка за закрила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Х. И. К. , действащ чрез особения представител мл. адв. Д. М. от ШАК, в който е изразено становище, че жалбата е частично основателна, доколкото е в интерес на лицето настаняването му в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п. да бъде за срок не по-кратък от три месеца от навършване на пълнолетие. В пледоарията си по същество особеният представител, заявява, че са налице основания за настаняване на лицето в Центъра за настаняване на деца с увреждания до навършване на 20 години, поради което жалбата следва да се уважи изцяло.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирано лице, редовна и 1 допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 618/2020 г. по описа на НПРС е образувано по молба на ДСП – Н.п., с искане, на основание чл.30, ал.2, вр. чл.29, т.2 от ЗЗДет., съдът да прекрати настаняването на Х. И. К. , ЕГН ********** в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п. и да настани лицето в посочената институция, на основание чл.5, ал.1 и чл.27, ал.1, вр. чл.4, ал.1, т.5 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет., по чл.28 от ЗЗДет. до завършване на средно образование.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил искането по чл.30, ал.2 от ЗЗДет. за прекратяване настаняването на ответника в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п., считано от 23.06.2020 г., съгласно заповед № ЗД/Д-Н-НП042/23.06.2020 г. на директора на ДСП – Н.п. и е настанил същия в посочената институция за срок от един месец от навършване на пълнолетие, като е отхвърлил искането за настаняване за срок до завършване на средно образование, но не повече от 20 години.

Решението се обжалва от ищеца в частта, в която е отхвърлено искането за настаняване на ответника за срок по-дълъг от един месец.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ответникът Х. И. К. , ЕГН ********** е роден на 24.07.2002 г., от майка Е.М.К., ЕГН ********** и баща И. И. К. , ЕГН **********. На 24.07.2020 г. е навършил пълнолетие. От ранна възраст страда от тежка умствена изостаналост и значително изостава във физическото и психо-емоционалното си развитие, като с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ – Н.п. № 1233/01.07.2019 г. му е определена 100% трайно нарушена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено. Отглежда се в институция от раждането си, по медицински предписания и не е бил посещаван от родителите си или други близки. Няма лица, които биха поели отговорност за обгрижването му. От м. ноември 2014 г. е настанен първоначално по административен, а впоследствие и по съдебен ред в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п.. От 31.03.2016 г. е включен в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила. Родителите са подписали декларации за даване на съгласие за пълното му осиновяване и е бил вписан в регистъра на деца за пълно осиновяване, както и в регистъра за международно осиновяване. Със съдебно решение № 187/13.06.2018 г. на НПРС е постановено настаняването му в специализираната институция до навършване на пълнолетие. Със заповед № ЗД/Д-Н-НП-042/23.06.2020 г. на директора на ДСП – Н.п. настаняването му е било прекратено, поради изтичане срока на съдебното решение, като е бил пренастанен временно в същата институция до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет., поради невъзможност за реинтеграция в биологично или осиновително семейство. През учебната 2019/2020 г. е бил ученик в Х клас на СУ „ Хан Исперих „, гр. Н.п. и е посещавал Център за специална образователна подкрепа „ Хела „ и 2

Дневен център за деца с увреждания. Видно от представеното във въззивното производство удостоверение изх. № 378/29.07.2020 г. е записан като редовен ученик ХІ клас на посоченото учебно заведение и ще продължи да се обучава в ЦСОП „ Хела „.

По данни от социалния доклад, ответникът разпознава името си и реагира на повикване.

Осъществява контакт с деца и възрастни, но предпочита да играе сам. Служи си с лъжица при хранене и пие от чаша, но не е в състояние да се храни бавно и чисто. Самостоятелно обува и събува обувки, с помощ се облича и съблича. Не може да поддържа сам личната си хигиена. Не съобщава за физиологични нужди и ползва памперс. Не може да говори добре.

От доклада и показанията на свид. Д.М. се установява, че в ЦНСТДУ – Н.п. се полагат всички необходими грижи за ответника и той е под постоянен надзор на служителите от персонала на Центъра. Има осигурена храна, дрехи според сезона, пола и възрастта си, спи в самостоятелно легло и се храни с обща храна. Контактува с работещите в Центъра и настанените там деца, които познава добре.

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи: Постановената по съдебен ред мярка за закрила по ЗЗДет. по отношение на ответника, изразяваща се в настаняване в

ЦНСТДУ – Н.п. е била прекратена с изтичане на определения от съда срок. Със заповед № ЗД/Д-Н-НП-042/23.06.2020 г. на директора на ДСП – Н.п., по административен ред е предприета нова мярка за закрила по ЗЗДет. спрямо лицето, изразяваща се във временно настаняване в ЦНСТДУ – Н.п.. С влязло в сила решение № 186/23.07.2020 г. по гр.д. № 618/2020 г. по описа на НПРС е постановена мярка за закрила на ответника настаняване в посочената институция за срок от един месец от навършване на пълнолетие.

Съгласно чл.29, т.5 от ЗЗДет. законът допуска настаняването на дете извън семейството да бъде продължено и след навършване на пълнолетие, ако то продължава средното си образование, до завършването му, но не повече от 20 години. В настоящата хипотеза, се установи, че ответникът е навършил 18 години, но продължава средното си образование.

Същият е със 100% намалена трудоспособност, с чужда помощ, пожизнено и не може да бъде реинтегриран в биологичното му семейство или настанен при роднини или близки, като специфичните му потребности биха затруднили и отглеждането му в приемно семейство. Същевременно, в специализираната институция, в която пребивава му се осигуряват адекватни грижи и възможност за обучение и подобряване на физическото му и интелектуално развитие.

В съответствие с изложеното и, че целта на мерките за закрила по ЗЗДет. е, при спазване изискванията на закона, да бъде постигната максимална защита на правата и интересите на детето и се отговори в най-голяма степен на индивидуалните му характеристики и потребности, настоящата инстанция приема, че са налице основания за предприемане мярка 3 за закрила по ЗЗДет. по отношение на Х. И. К. , изразяваща се в настаняване в ЦНСТДУ – Н.п. до завършване на средното му образование, но не повече от навършване на 20 години, поради което молбата на ДСП – Н.п. по чл.26, ал.2 от ЗЗДет. се явява основателна и следва да се уважи.

Поради горното, настоящата инстанция достига до извод, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него бъде постановено друго, с което да бъде определен срок за настаняване на Х. И. К. в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п. за срок до завършване на средното му образование, но не повече от 20 години.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 186/23.07.2020 г. по гр.д. № 618/2020 г. по описа на Районен съд – Н.п. в ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането на Дирекция социално подпомагане – гр.

Н.п. за настаняване на Х. И. К. , ЕГН ********** в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п. за срок по-дълъг от 1 месец от навършване на пълнолетие, като вместо него постановява:

ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняване на Х. И. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н.п., обл. Ш., ул. Плиска №19б в „ Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „, гр. Н.п. до завършване на средното му образование, но не повече от 20 години.

В останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4