Определение № 351 от 24.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Вера Ив. Иванова

Мария П. Петрова като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500406 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Д. Г. чрез процесуалния й представител адвокат Д. А. против определение № 1154/28.04.2026 г., постановено по в.гр.д.

№ 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката твърди, че определението е очевидно неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като процесуалният й представител адвокат А. е подал чрез ЕПЕП касационна жалба в срок, към която са били прикачени всички изискуеми приложения, след което в системата е било налично съобщение за задължение за заплащане на такса от 25,50 лв., като счита, че не системата, а съдебният състав единствено може да извърши преценка дали подадената касационна жалба страда от някакъв порок и да даде указания за неговото отстраняване, включително да определи размера на дължимата държавна такса. В случая според жалбоподателката особеното непредвидено обстоятелството се явява несъвършенството в ЕПЕП, която след подписване с електронен подпис на подадените в нея книжа не е уведомила жалбоподателката, че касационната й жалба не е качена на страницата на ЕПЕП и няма да достигне до съда, което е довело до пропускане на срока за касационно обжалване. Предвид изложеното жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение 1 и да уважи молбата за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба от С. Г., като се приеме, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее.

Ответникът по частната жалба А. Н. М. чрез процесуалния му представител адвокат Н. А. счита, че тя е неоснователна, доколкото е налице явно противоречие между твърденията на жалбоподателката, че е подала в срок касационна жалба и искането й за възстановяване на пропуснат срок поради изявлението за наличие на непредвидени обстоятелства, такова не се явява неуведомяването за внасяне на държавна такса от ЕПЕП, а се дължи на непознаване от жалбоподателката и процесуалния й представител на начина на функциониране на системата, като тя фактически е била уведомена за нередовността поради невнасяне на държавна такса и правилно е била върната от съда като такава. Предвид изложените съображения моли съда да остави частната жалба без уважение. Претендира разноски.

Ответниците по частната жалба Н. П. М. и М. И. М. чрез процесуалния им представител адвокат К. А. считат, че тя е неоснователна, тъй като от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 36/14.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставено в сила решение № 2028/08.05.2024 г. по гр.д. № 3399/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и С. Д. Г. е осъдена да заплати на А. Н. М. направените от него разноски по делото пред тази инстанция в размер на 700 лв., а на Н. П. М. и М. И. М. направените от тях разноски по делото пред тази инстанция в размер от по 600 лв. за всеки един от тях.

2

Препис от решението е изпратено на Г. чрез адвокат А. чрез ЕПЕП и е получен от него на 23.01.2025 г.

Подадена е касационна жалба вх. № 8765/07.03.2025 г. от С. Д. Г. чрез процесуалния й представител адвокат Д. А. против въззивното решение.

Същия ден е подадена и молба от С. Г. чрез адвокат А. по чл. 64 и сл. от ГПК. В молбата се твърди, че на 14.02.2025 г. тя е подала касационна жалба против постановеното решение на Окръжен съд – Пловдив с приложени към нея писмено изложение на касационните основания, договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно и копия от релевантна съдебна практика, като тя била подадена чрез портала ЕПЕП и подписана с електронния подпис на адвокат А., а документите са постъпили в системата под № 20250214131828. При извършване на проверка впоследствие относно процедурата по касационната жалба адвокат А. установил, че тя въобще не е постъпила по делото, а ако ЕПЕП не е препратил касационната жалба по делото поради това, че не е платена държавната такса, молителката счита, че единствено съдебният състав може да извърши преценка дало подадената касационна жалба страда от порок и да даде указания за неговото отстраняване. Предвид разпоредбата на чл. 62 от ГПК молителката счита, че касационната й жалба е била подадена в срок и по установения от закона ред, поради което моли да бъде допуснато възстановяване на срока за подаване на касационна жалба от С. Г., като се приеме, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателката не е могла да преодолее.

С разпореждане № 1273/28.03.2025 г. е върната касационна жалба вх.

№ 8765/07.03.2025 г., подадена от С. Д. Г. чрез адвокат Д. А. против решение № 36/14.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С определение № 3093/17.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2105/2025 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е потвърдено това разпореждане, като съдът е приел, че касационната жалба е подадена след установения в ГПК срок за обжалване и правилно е била върната, но страната има правен интерес да иска възстановяване на срока на подадената от нея на 07.03.2025 г. касационна жалба.

С определение № 1154/28.04.2026 г. е оставена без уважение молбата на 3

С. Д. Г. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 36/14.01.2025 г. по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Против това определение е подадена частна касационна жалба, но с определение № 3856/14.07.2026 г. по ч.гр.д. № 2718/2026 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о. производството по делото е прекратено и то е изпратено по компетентност на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по частна жалба на С. Д. Г. против определение № 1154/28.04.2026 г. по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

При служебната проверка на обжалваното определение не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество неправилно. съдът намира, че обжалваното определение е

Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

От приложените към молбата на Г. писмени доказателства се установява, че адвокат Д. А. е подал чрез ЕПЕП касационна жалба против решение по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив с приложени към нея изложение на касационните основания, договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно и копия от решения на ВКС.

Електронният пакет е постъпил в ЕПЕП на 14.02.2025 г., 13,18 ч. В извлечението от ЕПЕП е посочено, че съществува задължение за заплащане на държавна такса в размер на 25,50 лв.

Въз основа на посочените доказателства съдът приема за установено, че касационната жалба и изложението към нея са били подписани от адвокат А. на 14.02.2025 г. с валиден КЕП, но тези документи не са били изпратени на Окръжен съд – Пловдив, доколкото секцията „Удостоверение за време“ е празна. Независимо дали това е станало поради неплащане на дължимата държавна такса от жалбоподателката или поради други технически причини, процесът по изпращане на съда на подадената касационна жалба не е бил 4 финализиран, което е наложило подаване на нова касационна жалба на 07.03.2025 г.

Настоящият състав намира, че пропускането на срока за подаване на втората касационна жалба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които Г. не е могла да преодолее, изразяващи се в незавършване на процеса на подаване на първата й касационна жалба, включително поради липса на преценка на нейната редовност, извършена от състава на окръжния съд, постановил обжалваното въззивно решение, като единствения компетентен орган за това и даване на срок за отстраняване на евентуални нередовности, а това е довело до пропускане на срока за редовно сезиране на съда в срок с касационна жалба.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като по реда на чл. 278, ал. 2 от ГПК въпросът по частната жалба следва да бъде решен по същество.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1154/28.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за касационно обжалване на решение № 36/14.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по подадената касационна жалба вх. № 8765/07.03.2025 г. от С.

Д. Г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5