Определение № 468 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив , 05.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501697 по описа за 2021 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на П. П. П. против Определение № 2773/07.05.2021, постановено по гр.д. № 1320/2021г. на ПдРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че е предявен иск с пр. осн. чл.124 от ГПК за установяване , че ответникът „Лев инс“ АД няма вземане към ищеца, т.к. последният не е причинявал ПТП, по което ответникът е заплатил застрахователно обезщетение, т.е. няма основание за регресно плащане.

Поддържа, че застрахователят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист три години след като е бил уведомен от жалбоподателя, че наказателното постановление за причиняване на процесното ПТП е отменено. Счита, че дружеството е злоупотребило с право, инициирайки заповедно производство. Поддържа, че искът му не се основава на нови факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, а твърди липса начална липса на основание за дължимост на претендираните суми.

Поддържа, че с определението за прекратяване на производството, съдът е ограничил правото му на защита, като счита че неправилно е приел, че 1 предявеният иск се основава на новонастъпили факти и респ. искът е по чл.439 от ГПК, а твърди че предявява установителен иск по чл.124 от ГПК че не дължи претендираното вземане. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по предявения иск. Претендира разноски.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№1320/2021, ПдРС е образувано по искова молба на П.П. против ЗК „Лев инс“ АД за установяване, че не дължи сумата от 855,18лв., съставляваща изплатено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка ГО, застрахователна полица № 22115000591777 със срок на валидност 20.02.2015-19.02.2016, сумата от 260,38лв., наказателна лихва за периода 15.07.2016-15.07.2019, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до съда – 19.07.2019г., както и разноски в размер на 25лв. ДТ и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. По издадения ИЛ по ч.гр.д.№ 11948/2019, ПдРС и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист. В обстоятелствената част се твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и че е образувано изпълнително производство въз основа на този лист. По отношение на материално-правния спор се твърди, че сумите са недължими, т.к. наказателното постановление за причинено ПТП е отменено с влязло в законна сила съдебно решение.

Съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се посочи дали се твърдят новонастъпили факти и обстоятелства след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Ищецът с молба от 05.04.2021г. е потвърдил изложеното в първоначалната искова молба, че оспорва фактите, свързани с настъпване на процесното ПТП и не твърди нови факти и обстоятелства.

2

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че устновителен иск за недължимост на суми , за които е издадена заповед за изпълнение и изпълинтелен лист е допустим единствено в случаите на чл.439 от ГПК, когато се твърди настъпването на правоизключващи или правопогасяващи факти след издаване на заповедта за изпълнение. Посочил е, че в останалите случаи пътят на защита е чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение или по реда на чл.423 от ГПК, когато заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника. Така е достигнал да извода, че предявеният иск е недопустим, т.к. се претендира установяване на недължимост на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила, като тази недължимост се основава на факти настъпили преди издаване на заповедта.

Настоящата инстанция намира, че постановеното определение за прекратяване е правилно и законосъобразно. Законодателят е предвидил улеснен и по-бърз ред за събиране на вземания посредством заповедното производство, при което защитата на длъжника се осъществява по правилата на това производство – чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК. При стабилизиране на заповедта е предвидена друга възможност за защита – по реда на чл.423 от ГПК – чрез подаване на възражение пред въззивния съд в случай, че длъжникът е бил лишен от възможността за възрази в заповедното производство. При стабилизиране на заповедта за изпълнение е недопустимо да се развива наново спор относно съществуването на материалното право, предмет на заповедта, с изключение на случаите на настъпване на нови факти, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание – иск по чл.439 от ГПК.

В процесния случай жалбоподателят се опитва да проведе защитата си срещу вземане, за което е налице стабилизирана заповед за изпълнение и е издадено изпълнително основание, като оспорва основанието за възникване на вземането. Това право, обаче е преклудирано с изтичане на срока за възражение срещу заповедта, поради което и установителен иск, че вземането не е възникнало е недопустим. Срокът за възражение би могъл да се възстанови по реда на чл.423 от ГПК, но подобни твърдения и искания не са правени. На този етап е възможен единствено иск, предявен по реда на чл.439 от ГПК, но само в случай че се твърди настъпването на нови 3 правопогасяващи факти. Доколкото в исковата молба и в уточнението изрично се подчертава, че ищецът не навежда подобни погасяващи факти , то и иск по този ред е недопустим.

Предвид изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за установяване, че вземането не е възникнало за недопустим.

Постановеното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2773/07.05.2021, постановено по гр.д. № 1320/2021г. на ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.247, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4