Определение № 2306 от 05.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2306 гр. Бургас, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501262 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от В. В., гражданин на У., чрез пълномощника му адв.Николай Димитров от АК Варна, срещу Определение № 3122 от 19.06.2026 г. по гр.д.2235/2026 г. по описа на РС Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.14 ГПК, тъй като е приел, че Българският съд не е компетентен да разреши правния спор между страните.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като прякото приложение на Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г., по която България е страна, обуславя компетентността на българските съдилища, както да наложат или вдигнат ареста, така и да разгледат бъдещите морски искове, предявени във връзка с наложеното обезпечение. Сочи се, че съгласно чл.7 от Конвенцията съдът на държавата, в която е извършен арест или е предоставена гаранция за освобождаване от арест, придобива компетентност да разгледа морския иск по същество, освен ако страните предварително не са договорили изключителна чужда юрисдикция или арбитраж. В конкретния случай не е налице такава клауза в договорите, в която изрично да е договорена компетентността на друга държава.

Твърди се, че правният спор за неизплатени трудови възнаграждения по моряшки трудови договори на В. В. е в приложното поле на Конвенцията, и съгласно чл.7, ал.1 от нея, обезпеченият иск следва да бъде разгледан в България.

Посочено е, че йерархията и съотношението между КМЧП, МКАК и КТК се определят от два фундаментални принципа, а именно - предимство на международното право и специалният закон отменя обшия, т.е. в случая Конвенцията заема най-високо място в йерархията. Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ и чл. 3, ал. 1 от КМЧП, международните договори, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Б., имат предимство пред 1 разпоредбите на вътрешното законодателство, които им противоречат, респ. всички дефиниции за „морски иск“, условията за налагане на арест на кораб и правилата за международна компетентност на съда по същество, които са заложени в Конвенцията, се прилагат директно и с пълно предимство.

Твърди се, че КТК е специален национален закон уреждащ корабоплаването, който доразвива процедурните правила, които Конвенцията оставя на местното право (например уредбата на действията на Морска администрация и съдопроизводството по допускане на ареста), като КТК има предимство пред КМЧП, тъй като урежда специфична правна материя.

Според жалбоподателя КМЧП е общият закон, който регулира всички частноправни отношения с международен елемент в Република България и урежда приложното си поле в разпоредбата на чл.3, ал.1 - „Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон", т.е.правилата на КМЧП за определяне на компетентност ще се приложат само за въпроси, които не са уредени нито в Конвенцията, нито в КТК.

С твърдението, че уредбата на Международната конвенция за арест на кораби има превес пред КТК като специален национален закон и КМЧП като общ закон, се претендира обжалваното определение с което производството по делото е прекратено да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявения иск по същество.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба и за основателна.

Производството пред първоинстанционния РС Бургас е образувано по предявения от В. В., гражданин на Р. У., иск срещу „Укричфлот" АД, рег.по ТЗ на У., собственик на моторен товарен кораб „Механик Черевко, /MEKHANIK CHEREVKO/ с IMO 9137222, с флаг на У., регистриран в Държавен регистър на корабите на У., под № 652/10.07.2014 г., с Европейски идентификационен номер: 42000374, съгласно удостоверение за собственост № 000368, изд. от Държавна служба за Морски, вътрешен воден транспорт и корабоплаване на У., находящ се в акваторията на Република България, поставен на кей в пристанище гр.Бургас /Бургаски корабостроителници“ АД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца неизплатени трудови възнаграждения в общ размер от 84 886,02 щатски долара за периода от 19.08.2024 г. до 15.05.2026 г., по сключени между страните трудови договори от 19.08.2024 г., 30.04.2025 г., 27.06.2025 г., 27.08.2025 г., 27.10.2025 г., 27.12.2025 г. и 27.03.2026 г.

БРС е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по спора, тъй като съгласно чл.17, ал.1 от КМЧП делата по трудови спорове са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага своя труд в Република България, както и в случаите по чл.4, който предвижда, че международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: 1.ответникът има обичайно 2 местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;

2.ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Прието е, че в случая работникът, който е част от екипажа на кораб, плаващ под украински флаг, не полага обичайно своя труд в Република България. Посочено е, че липсва и някаква уговорка между страните по представените по делото трудови договори, от която да се установява, че българският съд се явява компетентен да разреши спора, нито са изложени твърдения в този смисъл. Съдът е посочил,че разпоредбата на чл.17, ал.2 от КМЧП допуска споразумение за избор на съд, но в случая не се твърди и установява да има такова след възникването на спора. Посочено е, че разпоредбата на чл.25 КМПЧ, на която ищецът се позовава, касае производството по налагане на обезпечение и няма отношение към подлежащия на разрешаване правен спор.

Настоящият състав приема, че са основателни оплакванията в частната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил компетентността си предвид прякото приложение на Международната конвенция за арест на кораби /МКАК/, по която България е страна и по която е наложено обезпечение на бъдещите морски искове на ищеца и други моряци за неизплатени трудови възнаграждения с Определение № 416 от 19.05.2026 г. по ч.гр.д.173/2026 г. по описа на БОС чрез обезпечителна мярка „арест“ на моторен кораб „Механик Черевко“ с флаг на У., намиращ се на Пристанище Бургас.

Ищецът е представил по делото горецитираното определение на БОС, което съдът при извършена служебна справка установи, че е влязло в сила.

По въпроса относно компетентността на българските съдилища да разглеждат по същество споровете по обезпечените по реда на тази Конвенция морски искове е формирана съдебна практика на ВКС по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Определение № 50008 от 09.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 2017/2022 г.на ВКС, Т.О., съгласно която релевантният вътрешен акт за определяне на международната компетентност на българският съд по международни граждански дела е КМПЧ, но в чл.3 ал.1 от КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила на РБ или в друг закон, а такъв международен договор се явява МКАК, 1999 г., ратифицирана със закон от Народното събрание, в сила за Република България от 14.09.2011 г.

Съгласно чл.7, ал.1 от МКАК съдилищата на държавата, в която е извършен арест на кораб имат правомощията за решаване на случая по същество, освен ако страните не се договорят или са се договорили да предадат спора на съд в друга държава,който да осъществи тази юрисдикция или на арбитраж.

В случая с постановеното определение по ч.гр.д.173/2026 г.по описа на БОС са обезпечени бъдещите искове на ищеца и други физически лица за неизплатени от бъдещия ответник трудови възнаграждения, поради което и съобразно чл.7 ал.1 от МКАК българският съд е компетентен да реши случая по същество,т.е. да разгледа обезпечените бъдещи искове. Не е установено да има договореност между ищеца и ответника за предаване на спора на съд в 3 друга държава или арбитраж. Не са налице и основанията на чл.7, ал.2 от МКАК за отказ на българския съд от упражняване на правомощията му да реши случая по същество, тъй като българското законодателство не разрешава такъв отказ.

Като е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по спора за неплатени трудови възнаграждения /трудов спор/, позовавайки се на чл.17, ал.1 и ал.2 от КМПЧ, но без да съобрази нормата на чл.3, ал.1 от КМЧП и разпоредбите на МКАК, ратифицирана от Република България, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на БРС за разглеждане на спора.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3122 от 19.06.2026 г. по гр.д.2235/2026 г. по описа на РС Бургас.

ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4