Решение № 228 от 09.10.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Айтос, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100512 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.А. Д. против О. И. Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е иск за развод поради настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината.

Предявен, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод е и иск за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете от брака Х. О. ХЮ., ЕГН **********, роден на 09.05.2010 година, на майката, при определяне на подходящ режим на контакти за бащата и претендирана месечна издръжка за детето в размер от 300,00 лева от датата на завеждане на иска до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, както и на осн.чл.149 от СК ответника да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на детето Х. О. Ю., ЕГН **********, а именно 1 година, считано от м.юни 2023 година до датата на подаване на и.м. – 24.06.2024 година и издръжка за детето Ф. О. Ю. издръжка в размер на 300.00 лева на месец за период от 11 месеца, считано от м.юни 2023 година до момента на навършване на пълнолетие, а именно до 03.05.2024 година. Ищцата моли за възстановяване на предбрачната фамилия отпреди брака – Ш. и за присъждане на разноските по делото.

Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на ответника и Д”СП”. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв.А. Д. от БАК поддържа иска. Моли съда да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината, както и поддържа претенцията за предоставяне на родителските права 1 отношение на детето от брака Х. О. ХЮ., ЕГН **********, роден на 09.05.2010 година, за определяне режим на контакти и справедлива издръжка от бащата. Ангажира гласни доказателства.

Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния кодекс (СК).

В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. И. ХЮ. не изпраща писмен отговор по исковата молба. Не оспорва допустимостта и основателността на иска за развод. Не ангажира доказателства и не заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Руен представя писмено становище.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Страните са сключили граждански брак на 18.09.2004 година в ***, видно от представеното удостоверение, съставено въз основа на акт № 3/18.09.2003 г. на Кметство ***.

От брачното съжителство имат две деца – Х. О. Ю., ЕГН **********, роден на 09.05.2010 година, съгласно представените писмени доказателства – копие от У-ние за раждане от 13.05.2010 г. на община Бургас и Ф. О. Ю., родена на 03.05.2006 година, съгласно Удостоверение за раждане от 08.05.2006 година на Община Поморие - пълнолетна.

Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а едновременно с това се потвърждава по категоричен начин от събраните гласни доказателства – показания на св.А. С. К.. Ищцата твърди, че още след раждане на първото дете ответникът се държал студено, полагал грижи единствено за себе си, купувал си автомобили, работил за кратки периоди от време, а през останалото време отсъствал от семейното жилище безпричинно.

През 2021 година ищцата заминала да работи в Англия и от тогава с ответника били във фактическа раздяла.

В подкрепа на изложеното в исковата молба са ангажираните гласни доказателства, а именно показанията на св.А. С. К. (майка на ищцата). Според свидетеля, при пълно кореспондиране в твърденията в и.м., никой от съпрузите не желае продължаване на брачното съжителство, като раздялата им е явна, трайна и окончателна. Ето защо и при пълното им дезинтересиране един от друг и при създадения самостоятелен живот на всеки от двамата съпрузи, бракът не може да бъде запазен. Св.К. сочи, че от 4, 5 години дъщеря й 2 и зет й са разделени. В момента ответникът работи в град София, не давал пари за издръжка на децата, до момента в който не била подадено молба за развод.

Предвид изложеното и като съобрази, че продължителната раздяла сама по себе си следва да се възприеме като индиция за разрива в отношенията между съпрузите, съдът намира, че искът за прекратяване на брака се явява основателен и следва да бъде уважен. При установеното разстройство на брачните отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда СК, а именно отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството, искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

В конкретния случай и при липсата на искане от съпрузите, съдът не следва да се произнася по въпроса за витата за разстройство на брака.

Досежно родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Х., родено по време на брака, съдът намира, че упражняването им следва да бъде възложено на майката, така както е поискано в молбата до съда, с традиционен режим на лични контакти съответно с другия родител (бащата): всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, 20 дни през лятото, във време различно от отпуска на майката и във всяко друго време при постигнато съгласие между родителите. Съображенията на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно се установи, че майката (подпомагана в грижите от св.А.К.) полага нужните грижи за отглеждане на детето Х. по време на раздялата с бащата. Този факт кореспондира с представените по делото гласни доказателства, а също и констатациите в доклада на Дирекция ”СП” – Руен. В този смисъл е и заявеното в хода на изслушването му от съда, желание на непълнолетния Х. Ю.. Същият заявява, че от раздялата на родителите му за него се грижи майка му и именно от нея желае да бъде отглеждан.

От друга страна при определяне упражняването на родителските права съдът взе под внимание и факта, че спрямо детето майката полага ежедневни грижи и към момента, докато бащата се е устроил в и работи в гр.София, поради което и съдът намира, че следва да бъде възприет именно този начин на грижи като обичайното местоживеене на детето следва се определи при майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Видно от социалния доклад майката притежава необходимия родителски капацитет, като бащата в голяма степен се е дезинтересирал от децата си, контактувайки с тях сравнително рядко – веднъж месечно. С исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител майката изразява съгласие родителските права относно непълнолетното дете да бъдат предоставени на нея.

Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката, неговата възраст, 3 възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.

С оглед възлагане упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Х. на майката, съдът намира за основателна ищцовата претенция за заплащане от бащата за ежемесечна издръжка, като с оглед възрастта на детето (14-годишен ученик в VIII-ми клас) счита за адекватен претендирания размер от 300,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2024 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. От една страна посоченият размер отговаря отчасти на нуждите на дете с оглед на възрастта му, като при липсата на доказателства за дохода на бащата, който е в трудоспособна възраст, се презюмира, че същият е в състояние да реализира доход от поне в размер над минималната за страната работна заплата. В този смисъл е и отразеното от Д“СП“, в чийто соц. доклад е отразено, че бащата е заявил трудова ангажираност във фирма „Булстрой“, при минимално възнаграждение. В потвърждение на изложеното са отразените констатации досежно нуждите на детето / ученик в VIII клас в ПГТ „Проф.Д-р Асен Златаров“/, а също сочените от ищцовата страна твърдения и доказателства във връзка с материалните им възможности.

По отношение на претендираната издръжка за минало време, а именно 1 година, считано от м.юни 2023 година до датата на подаване на и.м. – 24.06.2024 година, както и относно заплащане на издръжка за пълнолетната дъщеря на страните, съдът намира ищцовата претенция за неоснователна и недоказана. Извън твърденията на св.К., майка на ищцата, според която ответникът е започнал да предоставя средства за издръжка на детето едва след завеждане на иска, не се събраха доказателства. От друга страна, от отразеното в соц.доклад е видно, че бащата поддържа връзки с децета си по време на раздялата с майка им, като предоставя средства. Изложеното обстоятелство – за периодично предоставяне на парични средства за семейството, е било изтъкнато пред соц.служители, както от ответника, така и от детето Х., което е споделило, че поддържа постоянен контакт с бащи си, който му изпращал пари.

По направеното искане съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име, липсва спор между страните. Ето защо съдът с оглед прекратяването на брака и липсата на основателни причини за запазване на брачното фамилно име на ищцата, намира че претенцията следва да бъде уважена, като съпругата възстанови фамилията отпреди брака – Ш..

По повод претендираното от ищцовата страна искане за присъждане на деловодни разноски, съдът намира същото за неоснователно, съобрази приложимата разпоредба на чл.329, ал.1 ГПК, която предвижда, че при необсъждане на въпроса за вината за прекратяване на брака, разноските по делото остават за всеки от двамата съпрузи, така 4 както са направени.

Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна държавна такса и като съобрази предвидения законов размер и материалните възможности на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., 25,00 лв. от които внесени от ищцата при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. - платими от ответникът, като на последния следва да се възложи и дължимата д.т. съобразно размера на присъдената за детето издръжка – 432,00 (четиристотин тридесети два) лева.

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.09.2004 год. в ***, с акт № 3/18.09.2004 год. на Община Руен между С. Х. Ю., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и О.

И. Ю., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Х. О. ХЮ., ЕГН **********, роден на 09.05.2010 година, на майката С. Х. Ю., ЕГН **********, със следния режим на лични контакти за бащата О. И. Ю., ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както един месец през лятото, във време различно от отпуска на майката.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Х. О. ХЮ., ЕГН **********, роден на 09.05.2010 година, при майката С. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.