Решение № 426 от 02.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Пазарджик, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220102094 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. - главница на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 08.06.2023г. до плащането, както и сумата 213.57 лв.

– обезщетение за забава за периода 23.03.2019г. – 18.05.2023г.

Ищецът „НД *“ ООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.

Пе**1 твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Г. Н. Г.-к с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Паз*5, произтичащо от договор за потребителски кредит №28276 от 29.10.2018г.

Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника безлихвен потребителски кредит в размер на 760лв., който последният се задължил да върне в срок до 22.03.2019г. на 20 равни седмични погасителни вноски по 38 лв. Поддържа, че кредитът не е върнат в пълния предоставен размер, а ответникът е заплатил частично 260 лв. Твърди, че поради неточното изпълнение на договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2019г. до 18.05.2023г., което възлиза на 213.57лв. Иска ответникът да бъде осъден да върне кредита, ведно със 1 законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, както и да заплати дължимото обезщетение за забава. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание, но не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не се е явил в първото заседание по делото и не е поискал разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 1396.60 лв., от които: 100лв. - държавна такса за разглеждане на иска, 40 лв. – държавна такса за разглеждане на молбата за обезпечение на иска, 56.60 лв. – такса съм ЧСИ в производството за изпълнение на обезпечителната заповед, 400лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, 400лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за налагане на запора по обезпечителната заповед.

Разноските в изпълнителното производство, вкл. за налагане на обезпечителни мерки по допуснато обезпечение на иска, не подлежат на присъждане в исковото производство, а се събират от съдебния изпълнител.

Освен това размерът на адвокатското възнаграждение в исковото и в обезпечителното производство не съответства на сложността на делото и трябва да се намали.

2

Съгласно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, съдът не е обвързан от правилото, че при присъждане на възнаграждение, следва задължително да се съобразяват установените от Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатските възнаграждения, а трябва да се ръководи от вътрешното си убеждение за всеки конкретен случай с оглед определяне на справедливо и обосновано решение. Основният критерии при преценката дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимата правна уредба на материалните правоотношения, както и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби.

Съдът, като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на оспорване на исковата претенция от ответника и осъществената защита от страна на адвоката, която се изразява в изготвянето на иницииращите отделните производства молби и на едно писмено становище, заместващо устните състезания, счита, че възнаграждение в размер на 500 лв. напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита в исковото и обезпечителното производство.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Г. Н. Г.-к с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.

Паз*5 да заплати на ищеца „НД *“ ООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. Пе**1, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и 2 и чл.86 ЗЗД, сумата 500 лв. - главница на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 08.06.2023г. до плащането, както и сумата 213.57 лв. – обезщетение за забава за периода 23.03.2019г. – 18.05.2023г., дължими по договор за потребителски кредит №28276 от 29.10.2018г.

ОСЪЖДА ответника Г. Н. Г.-к да заплати на ищеца „НД *“ ООД 3 съдебни разноски в размер на 640лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на основанията, посочени в чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4