Решение № 516 от 10.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Велико Търново, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101060 по описа за 2022 година

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

432,ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД,чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

Ищцата М. А. А. твърди, че на 15.09.2021 г. около 8,10 часа в гр.Велико Търново е пътувала с детето си в лекия автомобил на правоспособния водач С. Г. П. с рег.№ ВТ7597КР, при което е настъпило ПТП поради движение с превишена скорост и неспазване на дистанция от спрелия на спирката автобус. Излага, че ударът бил много силен, без задействане на спирачки.

След посещение на мястото на ПТП от органите на полицията бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица , както и АУАН на виновния водач, последван от наказателно постановление , влязло в законна сила.

Изтъква, че вследствие на ПТП на нея и на детето са причинени сериозни телесни увреждания, които описва подробно в исковата молба. Твърди, че и двете са били травмирани психически от случая. Сочи, че са заведени две преписки при ответното застрахователно дружество, в което виновният водач имал сключена застраховка «Гражданска отговорност» за заплащане на претърпените от тях неимуществени вреди. Заявява, че било взето решение да им се изплати сумата от по 500 лева обезщетение за причинените им вреди, които счита за крайно несправедливи и недостатъчни. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите от по 4500 1 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени от двете ищци неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2021 г. в гр.Велико Търново, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Н. от ВТАК поддържа исковите претенции.

Ответникът «ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве» АД, чрез пълномощника си оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Алтернативно моли за намаляване размера на претендираните обезщетения, които счита за завишени. Оспорва акцесорните претенции за присъждане на законна лихва. Претендира разноски. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка "ГО" на МПС за л. а.

"Ауди А4» с рег.№ ВТ 7597КР. Твърди, че доброволно е изплатил сумата от по 500 лева на всяко от увредените лица, с които суми счита, че причинените им вреди са репарирани. Смята претенциите за прекалено завишени и неотговарящи на критериите по чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП, като твърди, че двете са пътували без поставени обезопасителни колани, с което са допринесли за настъпилите телесни увреждания при ПТП. Евентуално сочи, че детето не е било с ръст над 150 см. и тегло над 36 кг. , за да може да се вози в автомобила без «Система за обезопасяване на деца», с оглед което счита, че е налице съпричиняване от родителите на детето, които са позволили то да пътува без наличието . Оспорва описаните травми от двете ищци, като излага подробни съображения. Прави изрично възражение за съпричиняване от страна на ищците чрез непроведено своевременно и адекватно лечение. Оспорва и описаните психически травми у двете ищци. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа становището изложено в отговора. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 351 е видно, че на 15.09.2021 г. в гр.Велико Търново, ул.» България» № 23 е настъпило пътно-транспортно произшествие между л. а. «Ауди А4» с рег.№ ВТ7597КР 2 управляван от С. Г. П. и автобус МАН с рег.№ ВТ9086КН управляван от ***в. Описани са претърпените щети по двете превозни средства , както и травмите на пътувалата в автомобила М. А.. Като причина за ПТП е посочена неспазената безопасна дистанция от страна на Участник 1 спрямо спрелия на автобусна спирка автобус, при което автомобилът го блъска в задната част. На причинилия ПТП водач П. е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление по ЗДвП, което съгласно неговите показания същият не е обжалвал и наложената му глоба е била платена. Произшествието е реализирано в срока на действие на застраховка «Гражданска отговорност» по полица № BG/308121000714408/9.03.2021 г. сключена за автомобила с ответното застрахователно дружество. Видно от представените медицински документи след произшествието ищцата М. А. е била прегледана в Спешна помощ, но е отказала хоспитализация. Два дни по-късно е посетила личния си лекар с оплаквания от силно главоболие, с охлузни рани в областта на устните и без спомен за случилото се. След преглед от неврохирург и е назначена медикаментозна терапия. Личният лекар на детето след преглед на 17.09.2021 г., според приложената етапна епикриза е насочил момичето към преглед от неврохирург, при което няма предписана медикаментозна терапия, предписано е наблюдение. По образуваните при застрахователя преписки по щети № 0801-005531/2021-2 и № 0801-005531/2021-03 застрахователят е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди на двете ищци в размер на по 500 лева, които са им изплатени според приложените платежни нареждания от 11.02.2022 г. По делото са събрани гласни доказателства. Св.П. заявява, че е приятел на ищцата и е шофирал лекия автомобил, с който е причинил пътно-транспортното произшествие.

Описва, че е искал да изпревари спрелия на спирката автобус, но тъй като насреща идвала кола преценил, че няма необходимата странична дистанция, при което се върнал обратно в лентата си и ударил автобуса отзад. Според него ударът е бил силен, тъй като се отворили еърбеците на автомобила.

Дошли полиция, пожарна и спешна помощ. М. А. била ударена по главата, течала кръв, а малката нямала удари, но била уплашена. Той следял състоянието им след катастрофата и знаел, че М. била уплашена, оплаквала се от главоболие, дори той и купувал лекарства, включително „Диазепам“ , тъй като не можела да спи. Плачела и имала това главоболие седмици след инцидента. Според него детето се възстановило по-бързо, дори майката 3 казвала, че е „мъжко момиче“. Детето се возело отзад в столче с предпазен колан, а майка била до нея, също с поставен предпазен колан. Детето много си притеснявало за майка си. Св.*** е приятелка на ищцата М. А.. Заявява, че след ПТП сутринта на 15.09.2021 г. *** и се обадила и плачейки съобщила, че майка е в Спешна помощ. Когато пристигнала в болницата, М. била неориентирана, задавала неадекватни въпроси, но отказала прием в болницата. Около 3-4 дни тя и други приятели се редували да преспиват у тях, тъй като М. продължавала да е неадекватна. Детето също имало нужда от подкрепа, тъй като било много уплашено въпреки, че нямало физически наранявания. Три седмици им носили хранителни продукти, тъй като майката била на легло и не излизала, водели детето на училище. Появилото се след инцидента главоболие на М. продължавало и досега, а детето често се сещала за случая. Св.*** е син на св.***.Той придружил майка си до Спешна помощ след обаждането на детето. Видял момичето, което било разстроено , стресирано и притеснено. М. задавала неадекватни въпроси и имала болки в главата , които продължили над три седмици , имала и удар в челюстта. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице , че при възникналото ПТП на 15.09.2021 г. М. А. е получила охлузвания на лицето, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие, световъртеж, дезориентация. *** А. е получила мозъчно сътресение протекло с главоболие и нестабилност в походката. Получените от двете травми са в причинна връзка с ПТП от 15.09.2021 г. Причинените травматични увреждания с мозъчно сътресение са причинили на двете временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Поради липсата на характерни следи по гърдите и корема на двете ищци не може да се отговори с категоричност дали са използвани предпазни колани.

Възможно е, предвид сравнително слабите инерционни сили възникнали при ПТП такива да не са налични, въпреки използването на предпазен колан. При М. А. травмите са по лицето от удар в отворен еърбег пред предна дясна седалка. При *** А. няма външни травми, които да насочват и съобразяват възможности за поставен или не предпазен колан. При М. А. периодът на лечение и възстановяване е около 3040 дни. През първите 10-15 дни главоболието е било със значителен интензитет, като постепенно е затихвало.

При леки мозъчни сътресения срокът за пълно отшумяване на болките е около три месеца. За *** А. тези срокове са около 20 дни и след това са напълно 4 отшумели. От приложените медицински документи няма данни за попродължително от нормалното протичане на процеса на лечение и възстановяване и при двете ищци. Отказът от хоспитализация не е имал значение за срока на лечение и възстановяване, то е назначено от специалист неврохирург и е протекло при домашни условия. Няма данни за наличие на видими външни травми по *** А.. При нея не са налице данни за контролни прегледи, те не са били от особено значение за периода на възстановяване.

При М. А. има два контролни прегледа в следващите дни от произшествието.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Заключението на психиатъра по назначената СМЕ е, че към момента на освидетелстването на двете ищци не се установяват данни за болестна промяна в психоемоционалния статус, обективизиращи болестни промени в психичните процеси. Не е констатирана промяна в психоемоционалния статус от претърпяното от тях

ПТП. Не е налична психологична методика на изследване, игнорираща субективния фактор, която да даде обективна оценка на причинна връзка. Данните по делото и психиатричното обследване не представят диагнози, поставени във връзка с отклонения в психиатричното състояние на двете ищци. Липсват данни за проведено лечение на твърдените страх и стрес , както и посещения при психиатър и закупуване на лекарства.

За детето заключението на психолога Аврамов представя значими промени, налагащи консултация, диагностична преценка, наблюдение и проследяване от детски психиатър, но такова лечение не е провеждано. Здравословното състояние на ищците към момента на освидетелстването не представя данни за болестни промени , които покриват критерии на психични симптоми, синдроми и психиатрични диагнози. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Допълва, че детето е преживяло стрес в момента на катастрофата и се е уплашило за майка си, като към момента на прегледа е споделило, че се притеснява, когато се вози в кола и иска шофьорът да кара по-бавно. Според вещото лице малолетното дете е посещавало училищния психолог и преди инцидента, като посещенията са продължили и впоследствие. По делото е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза.

Според заключението на вещото лице от технико-експлоатационна гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е движението на л. а. „Ауди А4“ под управление на водача му със скорост несъобразена с пътната обстановка и неспазването на безопасна дистанция спрямо движещия се пред 5 него по пътното платно автобус в процес на извършване на маневрата „спиране на автобусна спирка“. Лекият автомобил „Ауди А4“ към датата на ПТП е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани за всички места в автомобила. От техническа гледна точка предпазният колан е средство за пасивна защита и е предназначен да ограничава движението на торса на тялото и таза на пътниците напред при удар или внезапно спиране и не ограничава свободното движение на крайниците. При рязка промяна на скоростта, напр. внезапно спиране , предпазният колан се разтяга малко / 1015 см./, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника и придадена му от инерционните сили. Обезопасителния колан се задейства от породени инерционни сили в порядъка на скорости по-големи от 40 км./ч. като това зависи от големината и посоката на ударния импулс и ограничават движението на тялото напред и движението на таза от седалката във всички посоки без да ограничават свободното движение на крайниците.