Решение № 74 от 25.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ямбол, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка Ст. Жекова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно административно наказателно дело № 20232300600198 по описа за 2023 година

Производството пред ОС- Ямбол е образувано по въззивна жалба на С. Г. И. от гр.Ямбол, депозирана чрез упълномощения му защитник - адвокат М. Б. от ЯАК, против Решение № 76/20.04.2023 год., постановено по АНД № 875/2022 год. по описа на Районен съд- Ямбол.

С атакуваното решение въззивникът С. И. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.343а, ал.1,б.“а“, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342 , ал.1 от НК затова, че на 21.04.2022г. в гр.Ямбол, около 12.00ч., на кръстовището между улиците „П“ , „Х Т.“ и „Д. , при управление на МПСлек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ * ** ** ** при движение на заден ход, е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в чл.5, ал.2, т.1 и в чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата и в чл.77, ал.1 и чл.94, ал.2 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с изчакващата на платното за движение пешеходка Б.П. И.а от гр. Ямбол и по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния малеол на глезенната става на десния крак и на пети пръст на дясното ходило, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата И.а. С атакуваното решение на осн. чл.78а, ал.1 от НК С. И. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на по 1000 лева.

1

С атакуваното решение в тежест на възззивника И. са възложени направените по делото разноски в размер на 1 123.60 лева като същият е осъден да ги заплати по сметката на ОД на МВР- Ямбол, в приход на Републиканския бюджет, както и сумата от 1 048 лева , в приход на бюджета на съдебната власт, вносима по сметката на ЯРС.

Във въззивната жалба се развиват доводи за материална незаконосъобразност както и за несправедливост на атакувания съдебен акт по отношение на наказанието, наложено на жалбоподателя С. И. по реда на чл.37, ал.1, т.7 от НК , а именно „лишаване от правоуправление на МПС“ да срок от шест месеца. В тази връзка се прави искане за отмяна на оспорвания съдебен акт само в атакуваната му част със съответните законови последици.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен защитник- адвокат М. Б. от АК- Ямбол.

Поддържа се изцяло въззивната жалба на релевираните основания. Твърди се, че при преценката си по реда на чл. 78а, ал.4 от НК дали да наложи или да не наложи предвиденото в материалната наказателна норма наказание „ лишаване от правоуправление на МПС“, първоинстанционният съд не оценил правилно и обективно личността на дееца от една страна, а от другатежестта на конкретното деяние. Излагат се доводи, че до процесното деяние С. И. е перфектен водач на МПС, който няма наложено нито едно наказание за нарушение по ЗДвП или ППЗДвП- не е съобразен факта, че това е едно изолирано събитие в неговия живот. Излагат се и аргументи за очевидното наличие на съпричинавяне на вредоностния престъпен резултат, което обстоятелство също не е отчетено в достатъчна степен. Прави се искане за отчетена на атакуваното решение в частта му, с която жалбоподателят И. е лишен от право да управлява МПДС за срок от 6 месеца с аргументи за явна несправедливост на оспорвания съдебен акт в тази му част.

В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна прокуратура навежда доводи за наличието на всички основания за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и за налагане на административно наказание на въззивника И., което определя атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Едновременно с това прокурорът намира въззивната жалба за основателна и на свой ред настоява атакуваното решение на РС-Ямбол да се отмени в частта му относно лишаването на жалбоподателя И. от права по реда на чл. 37, ал.1, т.7 от НК, т. к. не са съобразени цялостното поведение и действия на жалбоподателя И., който е оказал помощ на пострадалата. Прокурорът твърди, че не е взет предвид и отчетен и факта , че от 1997 г. С. И. няма допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, което го определя като дисциплиниран и отговорен водач на МПС. Настоява се въззивната жалба като основателна да се уважи като се отмени оспорваното решение в частта му, с която на С.

И. е наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 месеца, а алтернативно се настоява този срок за бъде намален от 6 на 4 месеца.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в 2 съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Проверяващата инстанция намира, че първоинстанционния съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки подробни съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на Ямболския районен съд касателно установеното от фактическа страна и намира, че ЯРС е направил задълбочен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите, към формираното у съда вътрешно убеждение относно приетата за установена фактическа обстановка. Въззивната инстанция намира, че не следва да преповтаря приетото за установено от фактическа страна при липсата на спорове и възражения от страните в този смисъл.

При така установеното по категоричен и безспорен начин от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА , проверяващата инстанция прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При правилно установена фактическа обстановка, Ямболският районен съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществено от обективна и субективна страна от С. И. на престъпно деяние с правна квалификация по чл. 343а, ал.1, б.“а“, вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, предвид следното:

От обективна страна, както обосновано и правилно приема в оспорвания съдебен акт решаващият съд, е безспорно авторството на престъпното деяние. Същото се установява от свидетелските показания на пострадалата Б.И. и приложените по делото писмени доказателствени източници - протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, подкрепени от заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП видеотехническа експертиза. В този смисъл са и обясненията на обв.И., с които той прави пълни самопризаниния.

На следващо място от обективна страна, както обосновано и законосъобразно приема решаващият съд, е безспорен механизма на осъществяване на деянието, който е изводим от еднопосочните заключения на вещите лица, изготвили единичната авто-техническа експертиза и видео-техническата експертиза, както и от приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр. диск DVD-RW, който е част от организираното от Община Ямбол видеонаблюдение на обществени места.

Механизмът на осъществяване на деянието се извежда и от подробните обяснения на обв. И., еднопосочни с писмените доказателствени източници и частично от свидетелските показания на пострадалото лице Б.И.а, както и от заключенията на вещите лица по назначените и изготвени първоначална 3 и две допълнителни съдебно- медицински експертизи. Обосновано и правилно решаващият съд не е кредитирал свидетелските показания на пострадалата в частта им, в която тя твърди, че е била на тротоара, когато е настъпило процесното ПТП - в тази им част показанията и са в противоречие както със заключението на вещото лице по назначената и изготвена видеотехническа експертиза, обследвала запечатаното на камерите за видеонаблюдение, монтирани от Община Ямбол, така и с обективните находки, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него. В тази им част показанията на пострадалата са в противоречие и с обясненията на обв. С. И., чийто обяснения като достоверни, правилно и обосновано, са кредитирани изцяло в контролирания съдебен акт.

От обективна страна е безспорно, че с действията си на инкриминираната дата, обв. С. И. е нарушил правилата за движение по пътищата , визирани в нормата на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП , в чл. 40 , ал.1 от ЗДвП както и на чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и чл. 94, ал.2 от същия правилник , т. к. на инкриминираната дата , около12.00 ч. , при управление на МПС- лек автомобил „ Фолксваген голф“ с рег. № * ** ** ** на кръстовището на улиците „П“, „Х Т.“ и „Д“, е предприел маневра „назад“ без да се убеди , че пътят зад превозното му средство е свободен както и че няма да създаде опасност и затруднение на останалите участници в движението – в случая за неправомерно пресичащата пострадала Б. И.- трудно подвижна и помагаща си с проходилка , която несъменно покрива критерия за „уязвим „“ участник в движението .

На следващо място от обективна страна е безспорно ,че в резултат на управлението на МПС в нарушение на цитираните четири правила за движение по пътищата , е настъпило ПТП – блъскане на пешеходеца Б. И.а, на която са причинени телесни увреждания- една средна телесна повреда / съставомерна/ по смисъла на чл. 129 от НК и три на брой леки телесни повреди /несъставомерни/, които телесни повреди като вредоносен резултат са в пряка причинна връзка с неправомерните действия на водача С. И..

Както правилно, обосновано и законосъобразно сочи в контролирания съдебен акт решаващият съд, описаните от вещите лица телесни увреждания, обективирани в основната СМЕ и в допълнителната колективна СМЕ, са пряк резултат от неправомерните действия на водача С. И. , който предприема маневра „назад“ в нарушение на разписаните в ЗДвП и в ППЗДвП правила, с което поставя в опасност живота и здравето на уязвим участник в движението- трудно подвижния пешеходец Б.И.а.

Констатирани са от обективна страна следните телесни увреждания:лекостепенна черепно- мозъчна травма , която сама по себе си, с оглед медико- биологичните си характеристики, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата Б.И. – лека телесна повреда , извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; разкъсноконтузните рани поотделно и в съвкупност са довили до временно разстройство на здравето на пострадалата , неопасно за живота и - лека телесна повреда ; счупването на малкия пищял на десния крак, в неговата долна трета е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК; счупването на основата на проксималната фаланга на пети пръст на десния 4 крак , с преминаване на фрактурната линия през ставната повърхност и известна дислокация на костните фрагменти е осъществило смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник-средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от Нк, а множеството кръвонасядания и повърхностни охлузвания на кожата са довили до болки и страдания, което отново покрива признаците на лека телесна повреда .

От обективна страна е безспорно,че констатираните телесни увреждания са пряк резултат от настъпилото ПТП, т. е. са в пряка причинна връзка с поведението и действията на обв. И. като водач на МПС.

Въззивната инстанция споделя констатациите и изводите на първостепенния съд досежно наличието на съпричиняване на вредоносния престъпен резултат от страна на пострадалия пешеходец Б.И. Несъмнено тя е нарушила правилата за движение по пътищата и с неправомерното си поведение като пешеходец е допринесла за настъпилото ПТП и крайния вредоносен резултат. Както обосновано и правилно приема решаващият съд, пострадалата И. е пресичала неправилно / по диагонал/ кръстовището и с действията си е допринесла за настъпилото ПТП. Проверяващата инстанция споделя изводите на контролирания съд, че за настъпването на ПТП и на последвалия вредоносен резултат основна роля има неправомерното поведение на обв. И. като водач на МПС, който е нарушил правилата за движение, разписани във връзка с осъществяването на маневрата „назад“ и задължението на водачите да пазят уязвимите участници в движението – в конкретиката на казуса- пешеходеца Б И., която е видимо трудно подвижна и осъществява движението си по улицата с помощта на проходилка.