Решение № 1017 от 18.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10021/2025
- Вид
- Решение № 1017
- Подписан
- 18.01.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1017 гр. София, 18.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110110021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 713,81 лв. – главница, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № **, за причинени вреди на лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 11.03.2023 г. на републикански път II-19, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, и 104,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2023 г. до 04.11.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 66808/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.11.2024 г.
Ищецът З твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ – на 11.03.2023 г. около 10:45 часа на републикански път II-19, в посока на движението от гр. Разлог към прохода Предела, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача другия участвал в него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **, чиято гражданската отговорност към този момент е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-020-0042-2023, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил от доверен сервиз на застрахователя – „Тандер корпорация“ ЕАД, на стойност от 4739,86 лв., съгласно фактура с № 4000312414/15.05.2023 г. и № 9000001556/28.06.2023 г., която била заплатена от ищеца с платежно нареждане с реф. № LO27023052311242/23.05.2023 г. и № 1
LO27016082307348/16.08.2023 г. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният заплатил само 4041,05 лв., като дължими останали 713,81 лв. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **. Оспорва механизма на ПТП, участниците в него, наличието на противоправното поведение и вината на застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
1. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че за лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **, била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № **, с период на застрахователно покритие 2 от 18.12.2022 г. до 17.12.2023 г.; 2) че в изпълнение на договорното си задължение на ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4739,86 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „Тандер корпорация“ ЕАД, чрез платежно нареждане с реф. № LO27023052311242/23.05.2023 г. и № LO27016082307348/16.08.2023 г.; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) че ответникът е извършил плащане на сумата от 4041,05 лв. в погашение на дълга по регреса. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 29.08.2025 г., като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 11.03.2023 г., уведомление за щета на МПС от 13.03.2023 г., опис по щета № 0020-020-0042-2023, извършен в резултат на проведен на 13.03.2023 г. оглед на увреденото МПС, възлагателно писмо от 31.03.2023 г., приемопредавателен протокол от 01.06.2023 г., доклад по щета № 0020-020-0042-2023, приложен по делото снимков материал, както и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 11.03.2023 г., около 10:45 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, се движи по Републикански път II-19, с посока от гр. Разлог към планински проход „Предела“, където водачът предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него в авариен режим, с включени аварийни светлини, лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **, но поради невъзможност за завършване на маневрата за изпреварване, водачът предприема Маневра за връщане в дясната лента за движение, при която реализира удар в задната лява част на лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег.№ **. Представеният двустранен констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал.
1 ЗДвП да установят настъпването на същото, когато вредите от него са само имуществени, съставлява частен диспозитивен документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно вписаните обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото, като тяхното установяване подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка, по делото е допустано изслушване на съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът намира, че следва да кредитира, тъй като преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, същото е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е достигнало до идентичен с този на съда извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП. Като причина за настъпването му от техническа гледна точка е посочено поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, който при невъзможност да извърши изпреварване, предприема връщане в дясната лента, където настъпва съприкосновение с движещия се в нея лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **.
Непренебрежим е и фактът на извършеното от ответника частично плащане на сумата от 4041,05 лв., което по естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че застрахованият при него водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, не е имал вина за настъпване на процесното ПТП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира така възприетото по-горе поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, безспорно представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като при предприемане на маневра изпреварване на лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **, 3 не се убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, като същевременно е нарушил и установената в чл. 43, т. 4 ЗДвП забрана за изпреварване на МПС при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. По силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция деянието е и виновно извършено, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира в тази му част като компетентно и обосновано изготвено, всички повреди по лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № **, описани в протокола за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис, съответни и на сочените такива от разпитаните свидетели, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички обстоятелства, съставляващи основание за възникване на регресното вземане, а именно реализирано застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице.
Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73a4ab70-3055-460b-a8f0-5142c0fee562