Решение № 92 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. С., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. В.А като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261800600062 по описа за 2026 година НПК.

ВНЧХД 62/2026 г.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите във вр. с чл.313 от Производството по делото е образувано въз основа на подадена жалба от адв. Г. У. срещу присъда рег. № 30/25.11.2025 г., постановена по НЧХД № 362/2025 г. по описа на РС - Б.. С присъдата си районният съд е признал П. М.

А., роден на *******. в гр.Т., с постоянен адрес: с. Д., общ. Б., ул. „Д. Г.“ №*, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че: На 25.11.2024 г. около 14.00 часа в автосервиз, находящ се в кв. „Е.“, в близост до хотел „Х.“ в гр. П., обл. С., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, е причинил на Т. В. Ц. ЕГН: ****** от с. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал. 2 от НК, поради което и на осн. чл. 78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. С присъдата си съдът е осъдил подс. П. А. да заплати на Т. Ц. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, включваща платения адвокатски хонорар, както и деловодни разноски, както и сумата от 12 /дванадесет/ лева, заплатена държавна такса и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. У., защитник на подс. П. А. в срока по чл.319, ал.1 НПК, с която моли въззивният съд на осн. чл.336, ал.1, т.3 НПК да отмени присъдата и да постанови нова, с която да 1 признае подс. А. за невиновен, като му присъди и направените от него разноски в двете съдебни инстанции. След изготвяне на мотивите към присъдата адв. У. е бил уведомен и същият е депозирал допълнение към жалбата, в което подробно e изложил аргументите си срещу постановената присъда. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като е дал вяра само на тези посочени от частното обвинение, а тези на защитата напълно ги е игнорирал. Защитникът намира този подход на съда за принципно несъстоятелен и дълбоко погрешен, тъй като намира, че няма никаква пречка да бъдат кредитирани показания на близки/роднини стига те да не са изолирани сами по себе си и да се подкрепят от останалия събран по делото материал. С оглед на това становище намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. А. /син на подсъдимия/ и С. М.

/лице, с което подсъдимият живеел на семейни начала известно време преди инцидента/. Счита, че присъдата се основава на предположения, догадки и съмнения, като частното обвинение не е доказано по несъмнен начин.

На следващо място в жалбата си адв. У. излага твърдения, че показанията на свидетелите на обвинението били противоречиви и не се подкрепяли нито от посоченото в самата тъжба, нито от доказателствата по приобщеното ДП № 93/24 г. на РУ - П.. В жалбата защитникът излага констатираните от него противоречия в доказателствения материал. Изтъква, че показанията на свидетелите, разпитани по искане на защитата са последователни и непротиворечиви и са в синхрон с другия доказателствен материал по делото.

Защитникът излага твърдения, че и подзащитният му е бил ударен от частния тъжител Ц.. Във връзка с направеното възражение за наличието на реторсия, навежда аргументи, че е ноторно известно, че са възможни наранявания при които не се установяват видими следи, като това не изключва възможността подс. А. да е получил удар/шамар в областта на лицето или ухото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. У. поддържа подадената жалба на посочените в същата основания.

Повереникът а. С.-Ф. в съдебно заседание пред въззивната инстанция оспорва жалбата и моли въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да присъди сторените във въззивната инстанция разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице и адвокат.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с изложените доводи от страните, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съдът е допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателства по делото, които въззивният съд с оглед на правомощията, с които разполага е отстранил в хода на производството. Съвкупният анализ на събраните доказателства установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща с посоченото в тъжбата, инициирала наказателното производство срещу подс. П. А.. Въззивният съд констатира, че 2 въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Частният тъжител Т. В. Ц. работел на длъжност „автомонтьор“ в автосервиз, находящ се в кв.“Е.„ в близост до хотел „Х.“, гр. П., обл. С.. На 25.11.2024 г. частният тъжител бил на работното си място и изпълнявал служебните си задължения по ремонт на различни автомобили. Подс. П. А. бил клиент на този сервиз и около един месец преди датата на деянието, оставил лек автомобил - модел и марка „БМВ 325“ в сервиза, тъй като двигателят бил за ремонт. На 25.11.2024 г., около 14.00 часа, подс. П. А. посетил автосервиза, като между него и частния тъжител Т. Ц. възникнал конфликт. Частният тъжител се обърнал с гръб към подсъдимия, зада предотврати ескалирането на конфликта, като тогава ядосан подс. А. му нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата. От удара частният тъжител Ц. паднал на земята. След това подсъдимият нанесъл на частния тъжител удар с крак в областта на тялото и напуснал сервиза. Свидетел на случилото се станал С. Д. С.. Малко след инцидента в сервиза се върнал неговия собственик свид. Р. А.. Преди да влезе в сервиза, той бил спрян от подс. А., който го попитал защо автомобилът му не е откарал в сервиз в гр.С..

Подсъдимият А. се държал както обикновено, все едно нищо не е станало.

Когато свид. А. влязъл в сервиза видял, че неговият служител Т. Ц. е паднал на земята до подемника за автомобили. Частният тъжител казал на свидетеля, че е пребит от подсъдимия. Т. Ц. веднага след инцидента бил придружен от свид.

А. и посетил ФСМП- гр. П., където бил прегледан и му били издадени медицински документи, удостоверяващи състоянието му. На следващия ден пострадалият бил освидетелстван в болницата в гр. Б. от д-р Ц. Н., който му издал медицинско свидетелство, в което отразил констатираните телесни наранявания по лицето и тялото на частния тъжител.

За случилото се частният тъжител подал заявление в РУ – гр.П. и било образувано досъдебно производство № 93/2024 г. След проведено разследване с постановление от 22.01.2025 г. прокурор при РП - Б. спрял образуваното досъдебното производство № 93/2024 г. по описа на РУ - П. за разследване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 НК, като е преценил, че в материалите по делото се съдържат данни за извършено престъпление от частен характер, а именно такова с правна квалификация по чл. 130, ал.2 от НК - лека телесна повреда, което се преследва по частно правен път и въз основа на тъжба на пострадалото лице.

Въззивният съдът служебно е констатирал допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС - Б., състоящо се в това, че съдът недопустимо е приел, изготвена в хода на воденото по случая досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза, като писмено доказателство.

РС – Б. в хода на първоинстанционното производство не е изслушал лично и непосредствено, изготвена за нуждите на наказателното частен характер дело съдебно-медицинска експертиза, като не е дал и възможност на страните да задават въпроси към вещото лице и с това е допуснал процесуално нарушение.

С оглед на което и предвид правомощията, с които разполага, съгласно 3 чл.314, ал.1 НПК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебномедицинска експертиза с поставени въпроси към вещото лице - съдебен лекар.

Видно от заключението на вещото лице д-р В. Т., от намиращата се в кориците на делото медицинска документация може да се направи извода, че на пострадалия Ц. в резултат на нанесения побой са му били причинени следните травматични увреждания: контузия, изразяваща се в зачервяване, съчетана с леко изразен травматичен оток в областта на челото вляво, лявата лицева половина и шията вляво, което увреждане е причинило на пострадалия болка и страдание. Посочено е, че констатираните травматични увреждания се дължат на най-малко един удар, нанесен с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, което е видно от липсата на охлузвания в контактната зона, каквито предмети са и частите на човешкото тяло, като юмруци, глава, крака и др. Вещото лице е посочило още, че тези уреждания могат да бъдат причинени при нанасянето на побой.

Горната фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Р. А. – л.41, П.

П.ов –л.42-43 /частично/, С. С. – л.49-50, С. М. – л.50-51 /частично/ и обясненията на подс. П. А. – л.52, прочетените и приети писмени доказателства от НЧХД №*2/2025 г. - заключение – л.7, медицинско свидетелство за пред съда – л.8, фиш за спешна медицинска помощ – л.9, характеристика – л.36, свидетелство за регистрация на МПС – част първа – л.37-38 и изготвената в хода на въззивното производство съдебно-медицинска експертиза.

В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е посочил доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил макар и твърде кратки съображения защо ги приема. Правилно съдът е констатирал, че събраните гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Р. А. и С. С. са последователни и взаимно допълващи се, като изграждат една ясна картина за последователността и причината за действията на подс. А.. Показанията на тези свидетели са в корелация и с изготвената съдебно-медицинска експертизата досежно начина и механизма на причиняване на констатираните наранявания по главата и шията на пострадалия Ц. и авторството на деянието.

Така свид. С. С. разказва, че отишъл в сервиза и видял, как докато Т. работел нещо по колата, П. започнал да вика по него и го ударил 2-3 пъти по главата, от което Т. паднал на земята. След като паднал на земята подсъдимият ударил частния тъжител още един път. Свидетелят чул, че двамата мъже говорят за колата на П., която не била изпратена в друг сервиз в гр.С.. Същият сочи, че не е чул отправени от Ц. обиди към подсъдимия или пък да е видял удар от страна на частния тъжител към подс. А.. Напротив разказва, че подсъдимият ударил частния тъжител Ц. три пъти с ръка по главата. Когато подс. А. ударил пострадалия, той бил с гръб към него. От разказаното от свид.

Р . А. става ясно, че след като отишъл в сервиза /на който е собственик/, заварил Т. Ц. сам и паднал на земята, /при разпита свидетелят посочва за подсъдимия -“П. беше отвън на паркинга. П. ме попита нещо за колата защо не е откарана в С.. П. се държеше все едно нищо не е станало.“/. Частният 4 тъжител му казал, че е пребит именно от П.. Така въз основа на показанията на свидетеля очевидец на конфликта свид. С. от самото му начало до падането на частния тъжител на земята и на разказаното от свид. А. в какво състояние е заварил в сервиза частния тъжител Ц., а именно паднал на земята до подемника за автомобили, заедно с медицинските документи, приложени и приети по делото и изготвената съдебно-медицинска експертиза, изготвена в хода на въззивното производство, се изгражда една обективна фактическа конструкция, от която може да се направи и безспорния и несъмнения извод, че подс. А. е извършил деянието, за което е обвинен с внесената в РС – Б. частна тъжба. В отговор на възраженията на защитника на подсъдимия адв. У. следва да бъде отбелязано, че въззивният съд не констатира наличието на каквито и да било противоречия между показанията на свидетелите на обвинението – С. С. и Р. А.. Напротив показанията на тези двама свидетели са еднопосочни и логични и си кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани писмени доказателства по делото. В депозираната по делото въззивна жалба адв. У. прави пространен анализ на показанията на свид. С. С., дадени по ДП № 93/2024 г. по описа на РУ – П. на 12.12.2024 г. и на 13.12.2024 г. и описаното поведение на подзащитния му в депозираната в съда частна тъжба. Необходимо е да бъде отбелязано, че показанията на свид.