Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 219 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 413/2024
Вид
Протокол № 219
Подписан
21.11.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 219 гр. Варна, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500413 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:39 часа се явиха:

Въззивникът „Хипер врати“ ЕООД, редовно призован, представлява се о т адвокат М. Т. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна „Хипократ“ ЕООД, редовно призована, представлява се от адвокат Н. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Вещото лице инж. Ц. Н. Н. , редовно призовано, явява се.

АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, не са ми известни пречки, поради което моля да дадете ход.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Т.: Нямам възражения по проекто-доклада.

1

АДВ. С.: Моля, да бъде извършена р едакционна поправка в определение № 565/18.09.2024г., на стр. 4, абзац ІІІ-ти, че „въззивната жалба е подадена от ответника“, не от ищеца.

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 565/18.09.2024г.:

Производството по в.гр.д. № 288/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД, подадена чрез адв. М. Т., срещу решение № 254/14.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2459/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което окръжният съд: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ХИПОКРАТ" ЕООД, и „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД, че ищецът „ХИПОКРАТ" ЕООД е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, район „Мл.", бул. „*" № *, с площ на имота 801 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26 - ти м.р. по плана града, след промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР целия с площ при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден. № * и ОСЪЖДА ответника „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД да предаде на ищеца „ХИПОКРАТ" ЕООД владението на 629 кв.метра от него; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото „ХИПОКРАТ" ЕООД, и „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД, че ищецът „ХИПОКРАТ" ЕООД е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес град Варна, район „Мл.", бул. „*" № *, с площ на имота 5 718 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *, *, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26- ти м.р. по плана града, след промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР, целия с площ при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден. № * и ОСЪЖДА ответника ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД да предаде на ищеца „ХИПОКРАТ" ЕООД владението на 1 491 кв.метра от него; ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ" ЕООД сумата от 27832 лева, представляваща обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползване на 629 кв.м. реални части от имот идент.

№***, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен в имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ" ЕООД, сумата от 64 040 лева, представляваща обезщетение за това, е ищецът е лишен от ползване на 1491кв.м.реални части от имот идент.№ ***, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен 2 в имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, за периода от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ" ЕООД направените по делото разноски съразмерно с цена на уважения иск в размер 32 644,81 лева.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е молил за отмяната му с отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Изложил е следните оплаквания: окръжният съд не посочил и не подложил на анализ и преценка направените от ответника възражения срещу твърдяното право на собственост от ищеца по договора за продажба и въпреки оспорването и на предходните сделки на праводателите и възраженията, че те също не са притежавали право на собственост, не се произнесъл по тях, а направо необосновано приел, че ищецът е собственик на процесния имот на основание твърдяната покупка; съдът приел, че ищецът надлежно е доказал правото си на собственост по реда на частното правоприемство, съгласно НА № 167 от 11.09.2019г. при липсата на доказателства по делото за идентичност между придобитият от ищеца на основание покупка с НА № 167 от 11.09.2019г. недвижим имот с ид.***, с описания в представените предходни нотариални актове на праводателите му; при липсата на доказателства по делото, съдът неправилно извел извод за идентичност между закупения от ищеца поземлен имот с ид.*** с имот ПИ с ид.

*** по действащата КК към момента на постановяване на решението, както и за идентичност между ПИ с ид.*** и имоти ПИ ид. ***, ***, *** и ***

(двата, от които процесните с ид.*** и ***), предвид и че вещото лице в производството по обезпечаване на доказателства нямало такава задача и не е дало отговор на този въпрос, а само е посочило, че ПИ с ид.*** не съществува и същият е нанесен като четири нови имота с ид. ***, ***, *** и ***, което не означавало безспорно, че нанесените нови имоти съвпадат като външни граници с границите на предходно съществуващия ПИ с ид.

***; не било установено от доказателствата по делото и скица № 15-1453051 от 15.12.2022г. също така идентичност на реална част с площ 1 491кв.м от ПИ с ид.*** и реална част с площ 629 кв.м. от ПИ с ид.***, с реалната част с площ 2120 кв.м. от ПИ с ид.***, както и че последната е със същите граници като посочените в жълт цвят и син щрих на скицата към СТЕ, приета по ч.гр.д.5186/2022 на ВРС; - вследствие неправилна оценка на свидетелските показания, съдът достигнал и до погрешни фактически изводи за осъществено от ответника владение на претендираните реални части и за началната му дата, а от там - и до погрешни правни такива за основателност на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД; по отношение размера на обезщетението съдът кредитирал оспорена от ответника като непълна СОЕ и присъдил обезщетение без да изложи мотиви защо и кое от двете изготвени по делото заключения на 3 вещи лица кредитира. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при приемане на експертизите на вещите лица и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е поискал от настоящата инстанция назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса: Какъв е размера на актуалната месечна наемна цена за процесната реална част, като при изготвяне на заключението вещото лице да бъде задължено да изследва офертни пазарни аналози и пазарни аналози от сключени договори за наем, за имоти със сходно местоположение и характеристики, в това число наличие на ток, вода, асфалт, форма на имота и други, като представи ползваните аналози към заключението. Изложил е, че заключенията на вещите лица били оспорени, тъй като не съдържали сравнителните материали (действително съществуващи обяви за отдаване под наем на имоти), както и заради характеристиките на имотите, ползвани като пазарни аналози за определяне на наемната цена и заради ползвана информация единствено от imot.bg, без изследване на други източници на информация относно оферирани или сключени договори за наем относно аналогични имоти и липса на обосноваване на приложените коефициенти свързани с притежаваните от сравнявания и процесния имот характеристики. Посочил е, че предвид ясно установената липса на пазарни аналози ползвани и от вещото лице Станева за определяне на стойността по метода на сравнителната стойност, следвало да се даде преимущество или изцяло пазарната наемна цена да бъде определена по нормативно определен ред за определяне на сходна до наемната стойност, а именно по чл.23 от прил.2 от ЗМДТ за определяне на стойността на данъчната оценка на правото на ползване върху недвижим имот, като необосновано вещото лице е приело, че тежестта на посочения метод при определяне на наемната цена следва да бъде 25 % /стр.4 от заключението/, вместо пазарната наемна цена да бъде определена изцяло по реда на ЗМДТ, евентуално при тежест на последния при определяне на наемната цена 75 %.

„ХИПОКРАТ“ ЕООД, чрез адв. Н.С., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното. По съображения за преклудиране на заявеното от насрещната страна искане за нова СОцЕ е молил за оставянето му без уважение. Предвид оспорената от въззивника идентичност между процесиите имоти и техните трансформации в хода на процеса е молил на осн. т.З от тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно да назначи съдебно техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроса как се съотнасят границите и площта на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град Варна, с УПИII- 65, в квартал 14 по плана на 26 подрайон на гр.Варна, с поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, както и с поземлен имот с идентификатор

***, и дали е налице идентичност между тях; както и вещото лице да изготви комбинирана скица, на която да посочи в цвят границите на посочените имоти.

Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с 4 правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд, редовна е и допустима.

На въззиваемия са дадени указания да представи пълномощното на адв.

С. в оригинал или заверен препис (приложеното такова на л.233 по делото на ВОС е копие), както и да поправи нередовностите на исковата молба. С определението от разпоредително заседание въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза с подробно поставени задачи и е оставил е без уважение искането на въззивника за назначаване на съдебнооценителна експертиза, която да отговори на формулирания във въззивната жалба въпрос.

СЪДЪТ докладва молба, постъпила в съда на 01.10.2024г., с която представителят на въззиваемата страна (той и ищец в първата инстанция) е посочил, че ищецът е придобил чрез вещно-транслативна сделка правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град Варна, с административен адрес на имота: град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.“, бул. „*“ № *, и с площ от 9425 кв.м. по скица, а по документ за собственост от 9397 кв.м., който имот е с номер по предходен план УПИ II-65, в квартал 14 по плана на 26 подрайон на гр. Варна.

Впоследствие, посоченият имот е разделен на четири отделни поземлени имота, съответно поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. С исковата молба са били предявени положителни установителни искове по чл.

124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ на имота 801 кв. м., при граници: ПИ №№ *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ ІІ-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, както и върху поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ от 5718 кв. м, при граници ПИ №№: *, *, *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ ІІ-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града. В хода на първоинстанционното производство е настъпила промяна в кадастралната карта, като четирите поземлени имота са обединени в един поземлен имот с идентификатор ***. Това обстоятелство е посочено с нарочна молба в първоинстанционното производство и е уточнено в частта за установителните искове, че се иска да бъде установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор *** /с посочени идентификатори към момента на предявяване на исковете/, които имоти понастоящем са част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна.