Решение № 662 от 26.08.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1928/2025
- Вид
- Решение № 662
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.37и · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37и, ал.1 и ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и, ал.8, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37и, ал. 8, т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37м · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37м, ал.1 и 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37м, ал.1 и 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37м, ал.3, т.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.104ф · Правилник за прилагане на Закона за защита на земеделските производители
РЕШЕНИЕ
№ 662 гр. Казанлък, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101928 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Д. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*******“ ********************, против Заповед № ****/********************. на кмета на община К., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.37м, ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ са прекратени Договор № ********************г. и Договор № ********************г. за наем на пасища и мери, сключени между Община К. и Д. А..
В жалбата са наведи доводи, че е налице регистриран животновъден обект в землището на село Б., който е част от община К.. Посочено е, че с издадената заповед е нарушен принципът за съразмерност и целесъобразност, закрепен в чл.6 от АПК, тъй като прекратяването на договора представлява непропорционала санкция, която поставяла под риск отглежданите от жалбоподателя животни. Посочва, че заповедта не отчита действителното положение в землището на с. Д.И., където се намират наетите от жалбоподателя пасища, тъй като считано от тази година, в Община К. се прилага коефициент на редукция при разпределение на пасища и мери, поради недостиг в повечето землища. В землището на село Д.И. обаче няма въведен коефициент на редукция, защото има само два регистрирани животновъдни обекта. Това означавало, че прекратяването на договорите не е продиктувано от нуждата да се осигурят площи за други животновъди, а се базирало единствено на формално тълкуване, относно местоположението на обекта.
Моли съда да отмени като незаконосъобразна
Заповед
№
****/********************. на кмета на община К. и да осъди административния орган да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата – Кмета на община К., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. С. се е възползвал от предоставената му възможност и в дадения му срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва всички изложени твърдения и възражения в жалбата срещу процесната 1 заповед. Наведени са доводи, че неправилно в подадената жалба е посочено, че съгласно чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, правото на ползване на пасища и мери се обвързва с наличие на регистриран животновъден обект в рамките на общината. В тази разпоредба са посочени условията, които следва да са налице за да е възможно отдаването под наем без търг на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, а именно - отглеждат пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 5 .
В ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ изрично е посочено, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между собствениците или ползвателите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище.
Във връзка с изискването на чл.37и, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ, комисията, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ е извършила проверка за спазването на условията по сключените договори. Въз основа на изготвената официална справка от БАБХ и Заповед № ********************г. комисията е установила, че удостоверението за регистрация на животновъден обект с № ******************** е обезсилено, а регистрацията на обекта е прекратена. В Договор за наем № ********************г. и Договор за наем № ********************г. на Д.
К. А. са разпределени имоти в землището на село Д.И., за регистриран животновъден обект в землището на гр. К.. Съгласно чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ преди изменението при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището, към разпределените имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал.4.
Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област. В тази връзка, въпреки, че животновъдният обект е бил регистриран в землището на гр. К. са разпределени имоти в землището на село Д.И.. Във връзка с тези констатации Комисията правилно е счела, че договорите следва да бъдат прекратени, тъй като няма регистриран животновъден обект в землището на гр. К.. Съгласно чл. 37м, ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ, когато при извършване на проверките се установи, че е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите се прекратяват.
За регистрирания животновъден обект в землището на село Б. следва да бъдат разпределени пасища в землището на село Б. и едва при недостиг да се пристъпи към разпределение в други съседни землища при наличието на свободни такива.
На ********************. на основание разпоредбите на чл. 37и, ал. 8, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) и чл. 104г, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, комисия, определена със заповед № ******************** на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – С.З. е определила лицата допуснати до участие в разпределението на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Б., Община К.. Видно от публикувания списък е, че жалбоподателката е допусната до участие в разпределението в землището, където е регистриран животновъдният обект.
2
На основание разпоредбите на чл. 37и, ал. 8, т. 4 и 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 104г, ал. 7 и 8, чл.
104д, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, комисията е разпределила на жалбоподателката пасища съобразно броя на регистрираните животновъдни единици. Направено е искане за потвърждение на атакуваната заповед на кмета на община К. и присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На ********************. между Община К., представлявана от кмета – Г. С. и ЗП Д. К. А. е сключен договор за отдаване под наем на пасища и мери № ********************г. Съгласно договора наемодателят – Община К. предоставя на наемателя – Д. А. за ползване под наем общински мери и пасища, в землището на с. Д.И. с номера по КВС ********************дка, срещу задължение на наемателя да заплаща годишен наем в размер на 1199,12лв. На ********************. между Община К., представлявана от кмета – Г. С. и ЗП Д. К. А. и сключен договор за отдаване под наем на пасища и мери № ********************г. Съгласно договора наемодателят – Община К. предоставя на наемателя – Д. А. за ползване под наем общински мери и пасища, в землището на с. Д.И. с номера по КВС ********************а, срещу задължение на наемателя да заплаща годишен наем в размер на 291,42лв.
На ********************. на основание разпоредбите на чл.37и, ал.8, т.1 и чл.37м, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ и чл.104ф от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, комисия определена със Заповед № ******************** на директора на Областна Дирекция „Земеделие“ е извършила проверка по реда на чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ по отношение на действащите договори за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за землището на гр. К.. От предоставените данни за действащите договори за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд, по отношение на Д. К. е установено следното: не са спазени условията на чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ. Договорът следва да се прекрати, тъй като комисията е установила, че Д. К. няма регистриран животновъден обект в землището на гр. К.. Комисията е установила, че регистрацията на животновъден обект с рег. № ********************, в землището на гр. К., който е посочен в заявленията по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ с вх. № ********************. и за които са предоставени имотите, обект на договорите за наем е заличена. В протокола е описано, че съгласно чл.37м, ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ, когато при извършване на проверките се установи, че е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на Областна Дирекция „Земеделие“. Във връзка с тези констатации, Комисията е счела, че Договор № ********************г. и Договор № ********************г. следва да бъдат прекратени. Протоколът е предоставен на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – С.З. и кмета на община К..
По делото е приложена административната преписка по издаването на обжалваната заповед, където се съдържа Заповед № ********************г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е утвърдена официална справка 3 за всички регистрирани към 1 февруари 2025г. в Интегрираната информационна система на БАБХ животновъдни обекти, собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти и пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. От същата е видно, че жалбоподателката няма регистриран животновъден обект в землището на гр.
К.. В административната преписка се съдържа и писмо с изх. № ********************г. на Директора на ОДБХ – С.З. с приложена към нея Заповед № ********************г. Съгласно същата е обезсилено удостоверение за регистрация на животновъден обект
№
********************г., предназначен за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ, собственост на Д. А., считано от датата на издаване на заповедта, а именно ********************. Считано от тази дата е заличена регистрацията на животновъден обект с рег. № ******************** от регистъра на животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ, намиращи се на територията на ОДБХ - С.З..
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебното заседание, както и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва индивидуалния административен акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
При извършената проверка за спазване на процесуалните правила при издаването на атакувания индивидуален административен акт, настоящият съдебен състав приема Заповед № ****/********************. на кмета на община К. като издадена от материално и териториално компетентен орган, правомощията на които следват директно от законовата разпоредба на чл.37м, ал.1 във връзка с ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ.
Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма, с посочване на правното основание, на което е издадена и на адресата на акта.
Съгласно чл.37м, ал.3, т.4, на основание на която норма е издаден в случая оспореният акт, кметът на общината, съответно директорът на Областна дирекция „Земеделие“ прекратява сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния или общински поземлен фонд, когато при проверката се установи, че е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище. Това правомощие се упражнява при и по повод изпълнение на задължението по чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, ежегодно от комисията по чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ за спазването на условията по чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ.
Следователно предпоставките, които обуславят упражняването на правомощието по чл.37м, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ, вр. с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ съобразно визираната нормативна уредба са: да е налице сключен договор за наем или аренда на пасища, мери и/или ливади от общинския или държавния поземлен фонд /първа материална предпоставка/, ползвателят на земята да е обвързан от условието на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и подлежащото на проверка по аргумент от чл.37м, ал.3, т.4 от ЗСПЗЗ – да не е заличена регистрацията на 4 животновъдните обекти в съответното землище с регистрирани пасищни селскостопански животни / втора материална предпоставка/ и на трето място – да не е изпълнил това изискване.