Решение № 1401 от 30.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330108979 по описа за 2021 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК, решение по исков спор.

К. Т. К. , ЕГН **********, от П., е предявил против "Водоснабдяване и канализация" ЕООД , ЕИК 115010670 , със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Шести септември „ № 250 , искове с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. трето и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за връщане на суми, платени на отпаднало основание и обезщетение за забава в това плащане.

Ищецът твърди, че ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е било снабдено по реда на чл. 237 от ГПК ( отм. ) с изпълнителен лист за суми, дължими по договор при общи условия за доставка на питейна вода за периода от 31.03.2000г. – 12.05.2003г. - 1309.20 лв. главница , стойност на доставената вода, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006 година до окончателното изплащане на вземането;

26.18лв. - разноски и 40 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Възоснова така издадения изпълнителен лист, били образувани по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД две изпълнителни дела – ** по описа на ***** при ПОС ( прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК през **г. ) и впоследствие – изпълнително дело № ** на същия ****по опис за **г.

През 2020г, по отрицателен установителен иск на ответника по чл. 439 от ГПК, било признато за установено по отношение на кредитора , че сумите по изпълнителния лист са недължими поради изтекла погасителна давност, и издаденият изпълнителен лист бил 1 обезсилен от съда. Въпреки това обаче ***** събрал дължимите суми, в размер, значително надвишаващ посочените в листа стойности. Ищецът поискал от съда обратен изпълнителен лист и такъв му бил издаден, но само за сумите по първоначалния такъв, които му били върнати от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД; останали неплатени събраните от К. суми за 366.50 лв. събрани на 23.01.2018 г., сумата 98.71 лв. съдебни такси и още 200 лв. ДТ и на 04.05.2020г. – 3422.83лв. и 441.74 лв. съдебни такси.

Предвид казаното се иска „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми:

366.50 лв. такси и разноски по изп. дело № **/** , *****, събрани на 23.01.2018 г.;

39 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 366.50 лв. за периода от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ;

98.71 лв. съдебни такси по същото дело

200 лв. – платени на ***** такси по изпълнителното дело,

3422.83лв. , платени на взискател на 04.05.2020г

369 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 3422.83 лв. за периода от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ;

441.74 лв., платени на ***** като такси, ведно със законната лихва върху всички суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

Ответникът оспорва иска, отрича неоснователно получени суми, а за част от полученото твърди , че е върнато на ищеца - платено по обратния изпълнителен лист .

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза за изследване на платените по изпълнителни дела суми дава заключение , че по изпълнително дело № ** по описа на *****, ищецът К. е заплатил следните суми: 98.71 лева такси по т. 26 от ТЗ** в полза на *****, 366.50 лева в полза на взискателя ( от които 100 лева възнаграждение на юрисконсулт и 266.50 лева репариране на авансово платени такси по изпълнението), 441.74 лева отново в полза на ** – такси , а на взискателя са изплатени изцяло главницата по изпълнителния лист – 1309.19 лева , и законна лихва върху тази главница в размер от 2043.64 лева, начислена за периода от 12.05.2006г. до датата на плащането , 07.05.2020г. , 200 лева авансово платени по делото от взискателя такси през 2018г., и още 70 лева такси по тарифата към З**. Последните пет плащания са извършени на дата 07.05.2020г.

Исковете са допустими.

За допустимостта на осъдителен иск за парично вземане е достатъчно твърдението на ищеца за наличие на неудовлетворено притезание; съдът проверява наличието на вземане срещу посоченото като ответник лице, и в зависимост от това наличие , постановява решението си. Ако соченото притезание не съществува или не е между посочените от ищеца страни , искът следва да бъде отхвърлен. В случая, наличието на друг процесуален ред за защита срещу разноските по изпълнението, които са част от процесното вземане – 2 обжалване на акта на съдебния изпълнител за определяне на тези разноски по смисъла на чл.

435 ал. 2 т. 7 от ГПК – не съставлява процесуална пречка пред иска по чл. 55 от ЗЗД , доколкото към датата на твърдяното отпадане на основанието през ноември 2020г. , изпълнителното производство е било вече прекратено и длъжникът не е разполагал с правата по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Дори да е била процесуално възможна защитата на К. срещу разноските по този ред, то повечето от тях са определени по размера си с документ от датата 07.05.2020г; съобразно дадените в ТР 3/2015г., т. 2 разрешения, на обжалване подлежи всеки акт на ****, с който се определят разноски, каквато възможност на длъжника не е дадена. Изпълнителното производство е било прекратено с нарочно разпореждане на **** от дата 08.05.2020г, преди да изтече евентуален срок за обжалване на акта по разноските, а К. няма право да обжалва само по себе си разпореждането за прекратяване поради пълно плащане.

Предвид изложеното в исковата молба като факти , исковете намират правното си основание в нормата на чл. 55 ал. 1 изр. трето от Закона за задълженията и договорите , тъй като се иска връщането на суми , дължими и платени при изначално налично основание – договор; следователно не се касае за вреди в патримониума на ищеца, претърпени от неизпълнение или деликт, и правилата на чл. 45- 49 от ЗЗД не са относими към предмета на настоящия спор, като се има предвид, че в исковата молба липсва и изложение на факти, касаещи евентуално претърпени от ищеца вреди. По аргумент от мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 4/2017 от дата 11.03.2019 година, за разноските по може в определени хипотези да бъде издаден обратен изпълнителен лист , тоест, за тях е допустим и иск за по чл. 55 от ЗЗД , тогава , когато обратен лист не може да бъде издаден, както е в случая.

По фактите, в хронологичен порядък :

По искане на ответното дружество , на дата 12.05.2006 година , по реда на чл. 237 от ГПК (отм.), е издаден против ищеца изпълнителен лист по частното гр. дело № 3479 по описа на ПРС, за следните вземания на “Водоснабдяване и канализация „ ЕООД за стойност на доставена питейна вода за периода от 31.03.2000г. до 12.05.2003г. : 1309.20лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от дата 12.05.2006г . до окончателното изплащане на вземането, 26.18 лева – разноски и 40 лева възнаграждение на юрисконсулт. Няма данни К. да е оспорил така издадения изпълнителен лист по реда на чл. 250 или 255 от ГПК ( отм. ).

Възоснова така издадения изпълнителен лист, е образувано през 2007г при ***** изпълнително дело № **.; има в изпълнителния лист отбелязване на събрана и изплатена сума от 70.89 лева в рамките на това изпълнително дело , без да е ясно какво е платено с нея. Делото е прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител от дата 01.06.**г. Отново през **г. и по същия изпълнителен лист, при същия съдебен изпълнител е образувано изп. дело № ** /**г.

На дата 04.03.2020г К. подава пред РС Пловдив иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Твърди изтекла в негова полза погасителна давност като новонастъпил факт и иска да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на това вземане, като по този 3 начин оспорва изпълнението по изп. дело № **/**г. С исковата молба е съединено искане за обезпечението на иска, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело № **/ ** по описа на *****, тъй като по същото е бил насрочен способ за принудително изпълнение срещу длъжника. По този иск е образувано исковото производството под номер 3663 по описа на РС Пловдив за 2020 г и с определение от дата 05.03.2020г е допуснато обезпечение на изпълнението на съдебното решение по него , като е спряно изпълнението по изп. дело **/**г на *****. Издадена е на дата 12.03.2020г. обезпечителна заповед, получена от ищеца по това дело на дата 14.03.2020г.

На 23.01.2018г по сметката на ** са постъпили, в рамките на изпълнителния процес, 1069 лева парични средства на длъжника. Те са разпределение по следния начин : 603.79 лева са преведени на държавата като присъединен взискател, 366.50 лева- на ответното дружество , без посочване на вида или характера на платените суми , и 98.71 лева са усвоени като дължими такси към съдебния изпълнител.

На дата 04.05.2020г. по сметката на ** постъпила общо сума от 5339.55 лева от длъжника, и на 07.05.2020г. ** я разпределя по реда на чл. 460 от ГПК, по следния начин: 85.60 лева за авансови такси на ** , 431.45 лева – на държавата като присъединен взискател, и 3352.83 лева – на взискателя, за пълно погасяване на задължението, от които : 1309.19 лева главница , 2043.64 лева лихви като обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 12.05.2006г. до 07.05.2020г. , и 70 лева – отново за взискателя, платено от него авансово такси по сметката на ** по делото. Остатъка от сумата, 1043.53 лева, е върнат на длъжника.

Плащанията са извършени от ** на същия ден, 07.05.2020г.

На същата дата 08.05.2020г. изпълнителното дело е приключено от ***** поради пълно плащане на задължението по него.

***** е била уведомена на дата 14.05.2020г. за издадената обезпечителна заповед.

През ноември 2020г. влиза в сила решението на РС Пловдив по делото № 3663/2020г., с което предявените искове за недължимост на вземането са уважени. По искане на ищеца, РС Пловдив , ІІІ бр. състав, издава в негова полза обратен изпълнителен лист за сумите по първоначалния , като в листа не е включена законна лихва върху главницата от дата 12.05.2006г до окончателното изплащане на вземането. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД плаща всичко дължимо съобразно този обратен изпълнителен лист.

По така установените факти страните не спорят.

Не се доказа твърдението на ищеца, че издадения по частното гражданско дело № 3479 по описа на ПРС за 2006г. изпълнителен лист е обезсилен. Този факт остана недоказан.

По правото, при така установените факти :

По силата на чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите, всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. На плоскостта на конкретния спор, подлежат съответно на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК следните факти: имущественото разместване – плащането на суми от страна на К., изначалното наличие на основание за това плащане и последващото му отпадане от правния мир. Състава на чл. 55 4 от ЗЗД изисква също така и ответника да се е обогатил реално с платеното от ищеца, и общ факт , пораждащ както обогатяването, така и обедняването.

По плащането в пълен размер на дълга не се спори, съдът го е приел за доказан факт с оглед и удостоверенията от *****, отметките в изпълнителния лист и заключението на вещото лице.

Изначалното наличие на основание за плащането също е безспорно, така , не е формиран спор по това , че за вземането си за стойност на доставена вода , ответното дружество е разполагало с изпълнителен лист , издаден по частното дело № 3479 по описа на ПРС за 2006г.

Част от таксите са платени направо на ** , без преди това да бъдат авансово внесени от ответника като взискател; с тях по никакъв начин ответното дружество не е обогатено по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и само поради това исковете за връщането им са неоснователни.

Спори се обаче между страните дали , и от кой момент, основанието за плащане е отпаднало.

Притезанието на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е било ликвидно и изискуемо към датата на издаването на листа. То се е ползвало и със изпълнителна сила, като е било изпълняемо по принудителен ред до момента на влизане в сила на решението на съда по гр. дело № 3663 по описа на ПРС за 2020г. през ноември същата година. С това решение е оспорено изпълнението по изпълнителното дело № **/** на ** , тъй като притезанието е било погасено с настъпването на нов факт – изтичане на давност. Решението , под № 260931/19.10.2020г, няма обаче ретроактивно действие- то не оспорва изпълнението от датата на подаването на исковата молба (датата, на която длъжникът се е позовал на давността и е завършен сложния фактически състав на същата ), тъй като, по аргумент от чл.