Определение № 25539 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25539 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510406 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ГПК.

Делото пред СГС е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№2300300/28.02.2025година, насочена срещу определение №20135205/16.01.2025г., постановено от първостепенния съд по ч.гр.д.

№11953/2013г. по описа на СРС, 28-ми състав, с което е оставена без разглеждане молба на настоящия жалбоподател „РИЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК 831645042, обективираща искане за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист по съображения, посочени в жалбата.

Частната жалба, въз основа на която е образувано това дело преповтаря аргументите, съдържащи се в молбата, въз основа на която е налице атакуваното произнасяне от 28-ми състав на СРС, а именно - липса на предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК установителен иск за вземането, за което заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, поради което се твърди, че издаденото изпълнително основание и изпълнителен лист са обезсилени по силата на закона, и следва да бъдат прогласени за нищожни.

В срока за отговор насрещната страна в процесуалната връзка Й. З. С., чрез адв. Д.Т., подава такъв, с който оспорва основателността на подадената жалба и заявява, че за длъжника са изчерпани възможностите да атакува издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като производството е приключило с постановяване на съдебно решение от състав на САС, влязло в сила на 20.03.2020г. по гр.д.№4200/2017г., с което съдът е 1 приел, наличието на вземане на Й. С. за сумата от 120 000евро спрямо длъжника и последици, с което на длъжника е преклудирана възможността да оспорва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Твърди недопустимости неоснователност на жалбата. Моли да бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По ч.гр.д.№11953/2013г. по описа на 28-ми състав на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК на 26.03.2013г. за сумата от 120 000евро главница, ведно със законната лихва от 19.03.2013г. до изплащане на сумата и 5 867,49лв. разноски по делото.

След подадено от настоящия жалбоподател в качество на длъжник възражение в срока по чл.414 ГПК, което заповедният съд е приел за допустимо, е постановено определение, с което делото е спряно и на заявителя са дадени указания за необходимостта от предявяване на положителен установителен иск касателно съществуване на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. Указанието е получено от страната на 10.04.2014г. и на 12.05.2014г. по делото е депозирана молба от заявителя, с която представя на заповедния съд доказателства, че е предявил пред СГС иска, с вх.номер на исковата молба 56442/10.05.2014г.

Видно от представените по делото заверени препис от съдебни актове се установява, че първата инстанция по този иск – СГС е постановила решение №4797 от 03.07.2017г., по гр.д.№6322/2014г., с което установителната претенция е отхвърлена. Този акт е отменен от състав на САС с решение №3008 от 20.12.2018г. по т.д.№4200/2017г. и претенцията на ищцата С. е уважена. Актът на САС не е допуснат до касация, видно от определение №156/20.03.2020г., постановено по т.д.№1514/2019г. по описа на ВКС, т.о., второ т.о.

Следователно може да бъде направен категоричен извод, че посочените от настоящия жалбоподател аргументи са несъвместими с развитието на процесуалната връзка и това е така, тъй като допустимостта на претенцията по реда на чл.422 ГПК е била предмет на служебна преценка от три инстанции и не са налице основания да се приеме, че искът не е предявен в срока по чл.415 ГПК, което обстоятелство е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Както категорично и трайно се приема в съдебната практика обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл.415, ал.5 ГПК и чл.414а, ал.4 и 6 ГПК ; от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл.423, ал.3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл.422 ГПК в случаите на прекратяване на делото. В тези случаи обезсилването се явява законна последица от предвидените в отделните хипотези обстоятелства.

Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на законова възможност за това. Такова искане не може да е предмет 2 на самостоятелен иск, нито да се съедини с иск по чл.270, ал.2 ГПК, поради което произнасяне по такова искане се явява недопустимо.

Въз основа на това настоящият състав приема, че правилно и законосъобразно заповедният съд е приел, че искането за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е недопустимо, с оглед на това, че претенцията по реда на чл.422 ГПК е и била предявена в срока, определен с нормата на чл.415 ГПК. Ето защо жалбата, насочена срещу него се явява неоснователна и водим от изложеното съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение№20135205/16.01.2025г., постановено от първостепенния съд по ч.гр.д.№11953/2013г. по описа на СРС, 28-ми състав, с което е оставена без разглеждане молба на настоящия жалбоподател „РИЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК 831645042, обективираща искане за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3