Присъда № 30 от 26.11.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 329/2024
- Вид
- Присъда № 30
- Подписан
- 26.11.2024
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 30/ 26.11.2024 г. постановена по НОХД№ 329/ 24 г., РСДимитровград 1. Против В. С. О., роден на **** г. в гр. Димитровград, живущ в с. Ч. общ.
Димитровград български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, женен, ЕГН **********, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 21.10.2023г. в с. В. общ. Димитровград причинил средна телесна повреда на Н. И. А. от с. В. общ. Димитровград, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лявата ръка. - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
2. По делото бе предявен граждански иск от Н. И. А., ЕГН**********, с. В., общ.
Димитровград сумата да бъде осъден В. С. О. да му заплати сумата в размер на 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 21.10.2023 г. до окончателното `и изплащане и направените по делото разноски, съдът го конституира като граждански ищец и частен обвинител. Г-н А. бе конституиран и като частен обвинител по това дело.
3. ПРОКУРОРЪТ- М. К. пледира за доказаност на обвинението, предлага налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно.
Гражданският иск като основателен да бъде уважен по справедливост.
4. ПОВЕРЕНИКЪТ- адв. Н. К. при ХАК също счита обвинението за доказано.
Претендира налагане на съответното наказание и уважаване на гражданският иск.
5. ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Н. И. А. не пледира.
6. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. Г. К. при ХАК пледира виновност и минимално наказание.
Гражданският иск моли да бъде уважен в минимален размер 7. ПОДСЪДИМИЯТ- В. С. О. признава фактите в обвинителният акт, признава се за виновен.
8. Производството протече по реда на чл. 371, т.2 от НПК Приложим закон
9. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК)
Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Факти по делото
10. На 21.10.2023г. около 15:30-16:00ч. св. Н. И. А. заедно с приятеля му св. Д. Д. след като били приключили работа по наливане на бетонна площадка в къщата на в св. А. в с. В. общ. Димитровград решили да отидат в центъра на селото са се почерпят. Имали намерение на минат през къщата на св. Д. Д. да остават там инструментите и като отишли там били още двама - В. О. и св. Д. Д. — брат на св. Д. Д.. Св. Д. Д. влязъл в къщата да се преоблича, а св. Н. А. останал навън в двора. Възникнал спот между св. Н. А. и В. О., на който била свидетел св. М. Д.а - жена на св. Д. Д.. Тъй като В. О. започнал словесно да се заяжда с св. Н. А. и не спирал дори след репликата от страна на св. А., че е уморен от работата, то св. А.
1 и св. Д. завели О. до колата му, за да си ходи. Обърнали се да се връщат когато В.
О. бил взел желязо от колата си и с него замахнал да удари св. Н. А. и блъснал в оградата св. Д.а. С цел самозащита св. Н. А. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази и В. О. го ударил два пъти. Тогава се намесели и св. Д. Д. и св. Д. Д. и накарали В. О. да се оттегли с колата си, но малко по-късно ръката на св. А. започнала да се надува. Св. А. изпитвал болка в областта китката на лявата си ръка. Случката била в събота, като в понеделник св. А. отишъл до болницата и там разбрал, че ръката му е счупена.
11. От извършената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че при възникналия инцидент св. А. е получил кръвонасядане на гръдния кош в ляво и счупване на лакътната кост на лявата ръка, като му е било причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупването на лакътната кост, а другото увреждане му е причинило страдание без разстройство на здравето. Относно механизма на причиненото увреждане е изложено, че описаните увреждания са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с метална щанга, по начина и при обстоятелствата, описани в показанията по делото, като е допълнено от вещото лице, че счупването на лакътната кост е с характер на защитно нараняване.
12. Към момента на постановяване на настоящата присъда подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК.
13. Горните факти се установиха по реда на чл. 373, ал.3 от НПК Правни изводи
14. Несъмнено по делото се установи, че В. С. О. е извършител на престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 от НК- на 21.10.2023г. в с. В. общ. Димитровград причинил средна телесна повреда на Н. И. А. от с. В. общ. Димитровград, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лявата ръка.
15. Еднопосочният доказателствен материал установява, времето и мястото на извършване на деянието, механизмът на деянието- два удара с метален дълъг предмет също бе установен.
16. Несъмнено се установи, че в следствие на тези удари А. получава трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лявата ръка, което се съставомерява в изискванията на чл. 129, ал.2 от НК.
17. За да извърши престъплението подсъдимият е действал при пряк умисълсъзнавал е обществената опасност, предвиждал е последици от деянието си и е искал настъпване на последните.
За наказанието
18. Не са налице специалните и общи изисквания на НК, които да доведат до снемане на наказателната отговорност на подсъдимият за извършеното.
19. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства начина на извършване на престъпление и причинената сериозна болка, а като смекчаващи - чисто съдебно минало, искрено разкаяние и съдействие при разкриване на обективната истина. Така наказанието следва да се отмери при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства- лишаване от свобода за срок от 7 месеца и половина.
20. Налице са предпоставките на чл. 58а, ал.1 от НК, така съдът редуцира наказанието с една трета и неговия окончателен размер е равен на 5 месеца.
21. Не е необходимо, а и няма да бъде оправдано това наказание да се търпи 2 ефективно. С оглед личностното поправяне на подсъдимия и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването му за срок от 3 години.
Граждански иск и разноски
22. Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, той е допустим.
23. С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на деликтапрестъпление, искът е основателен.
24. Съдът не намира за правилно възражението на защитата, че вреди няма доказани.
По делото се съдържат освен експертизата на вещото лице още и 3 бр. амбулаторни листа и искане за образно изследване(л.48- 51 от д.п.). Видно от тях налице е нараняване, а описанието в тези документи е достатъчно основание да се приеме, че искът е обоснован в достатъчна степен , така и следва да бъде разгледан досежно неговата доказаност
25. Ищецът е наранен сериозно, търпи значителни болки и страдания. В допълнение, самият начин на причиняване на телесните повреди- удари с метален прът(щанга), в една обстановка, която не предполага такива действия, също въздействат стресово на увредения. По- нататък, ищецът е претърпял процедури, свързани с поставяне на шина на ръката, която е стояла там поне до 08.12.23 г., видно от амбулаторен лист от същата дата. Така ищецът е бил частично нетрудоспособен поне месец и половина след нанасяне на ударите. По- нататък, освен съставомерното на обвинението увреждане, очевидно има придружаващи такива, отбелязани в амбулаторен лист от 23.10.23 и посочени и в заключението на вещото лице.
26. При тези данни, предвид и факта, че стойността на парите към датата на увреждането е променена в следствие на инфлационни и други процеси, статуса на българското население е подобрен- ноторни факти, които не дължат допълнително обяснение в тези мотиви на съда, то съдът по справедливост отмери размера на дължимото обезщетение на 11 000 лева. То следва да се заплати от подсъдимият на гражданският ищец, ведно със законна лихва върху него , считано от датата на причиняване на деликта- 23.10.23г.
, до окончателното му изплащане. Предявеният до размер на 20 000 лева иск като неоснователен и недоказан бе отхвърлен от този съд.
27. С оглед на осъждането си в наказателна и гражданска част, подсъдимият следва да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково направените по делото разноски в размер на 223.92 лева и ДТ = 440.00 лева по сметка на РС- Димитровград, съобразно уваженият граждански иск.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
3
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 30 гр. гр. Д.град, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров
Съдебни
Иван Анг. Илиев заседатели: Любомир В. Хубенов при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова и прокурора М. Ас. К. като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело от общ характер № 20245610200329 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. С. О., роден на **** г. в гр. Д.град, живущ в с. Ч. общ. Д.град български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, женен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2023г. в с. В. общ. Д.град причинил средна телесна повреда на Н. И. А. от с. В. общ. Д.град, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лявата ръка. - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл. 54, чл. чл. 58а, ал.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 (пет) месеца.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на В. С. О. наказание за срок от 3(три) години.
ОСЪЖДА В. С. О. да заплати на Н. И. А., ЕГН**********, с. В., общ. Д.град сумата в размер на 11.000(единадесет хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на престъплението неимуществени вреди ведно със законна лихва върху нея, считано от 21.10.2023 г. до окончателното `и изплащане и направените по делото разноски в размер на 1000(хиляда лева ) лв., предявеният до размер на 20 000 лева иск като недоказан и неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. С. О. да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково направените по делото разноски в размер на 223.92 лева и ДТ = 440.00 лева по сметка на РС- Д.град.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от постановяването `и пред ХОС.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________