Решение № 2436 от 18.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120104047 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. Е. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., против „Мобимикс“ ЕООД, ЕИК 207499522, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Сердика“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Пирин“ № 98, представлявано от управителя М.Н.А., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 489, 61 лева, представляваща невъзстановена част от продажната цена по договор за покупко-продажба от разстояние, по който ищецът е упражнил правото си на отказ като потребител, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.05.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството си на „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителя е сключил с ответника „МОБИМИКС“ ЕООД, ЕИК 207499522, договор за покупко-продажба от разстояние на мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight, чрез поръчка от 21.10.2023 г. на оперираната от ответника онлайн платформа www.buybest.bg. Стоката била получена чрез куриер на 25.10.2023г. и покупната й цена в размер на 1645.00 лева била заплатена чрез наложен платеж при получаването й. Десет дни след датата на приемане на стоката – на 04.11.2023г., ищецът упражнил правото си по чл. 50, ал. 1 от ЗЗП, като е генерирал заявление за отказ от договора за покупко-продажба посредством интернет страницата на ответника. На 06.11.2023г. стоката била изпратена към продавача чрез куриер. На 14.11.2023 г. ответникът отправил имейл до ищеца, с който го информирал, че може да му възстанови единствено 70% от заплатената покупна цена в общ размер на 1 645.00 лева (сума в размер на 1 155.39 лева) или да изпрати отново мобилното устройство със следните мотиви:

„Разопакована фабрична опаковка (липсващи стикери на кутия удостоверяващи, че устройството е ново); Разопакован кабел с липсващи крепежни елементи; Разлепено фолио на екран; Устройството е с активирана международна гаранция. Съответно се нарушава 1 цялостният търговският вид на устройството и няма как да бъде препродадено като ново от наша страна”. В отговор ищецът възразил срещу направените от ответника предложения и потвърдил отказа си от договора. На 16.11.2023г. на посочената от ищеца банкова сметка е постъпила сума в размер на 1155.39 лева, съставляваща 70% от заплатена покупна цена.

Поддържа се, че ищецът надлежно е упражнил правото си на отказ от договора съгласно чл.

50, ал. 1, т. 2 ЗЗП, поради което има право да му бъде възстановена цялата заплатена сума съгласно чл. 54, ал. 1 ЗЗП, а ответникът незаконосъобразно е намалил стойността й съгласно чл. 55, ал. 4 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, за които представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат К., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, представя писмени доказателства.

Твърди, че устройството, което е предмет на продажбата, е било използвано в период от 10 дни, който е много по-дълъг от необходимия за потребителя да се увери в неговата функционалност. Поддържа, че поради това търговецът е упражнил правото си по чл. 55, ал.

4 от Закона за защита на потребителите, каквото изрично изявление било направено още при приемане на устройството. Отбелязва, че критерии за степента на намаляване не са определени от законодателя, т. е. намаляването е по преценка на търговеца. Намира, че с оглед прекомерната употреба на устройството потребителят злоупотребява с права и така се поставя в привилегировано положение спрямо друг потребител, който посещава физически магазин. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 54, ал. 1 ЗЗП. За уважаването му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки: 1. Сключен между страните действителен договор за покупко-продажба от разстояние, по който ищецът има качеството на потребител;

2. Надлежно упражняване на правото на потребителя на отказ от договора; 3. Неизпълнение на задължението на търговеца да възстанови пълната продажна цена в полза на потребителя.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка. На 21.10.2023 г. чрез оперираната от ответника онлайн платформа www.buybest.bg страните са сключили договор за покупко-продажба на мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight с IMEI: *** срещу цена от 1645 лева. Съгласно чл. 10.2 от Общите условия на търговеца на основание чл. 55, ал. 4 ЗЗП доставчикът има право да възстанови на ползвателя на сайта намалената стойност на закупената стока, когато стоката е в лош търговски вид (нарушена, нецялостна или липсваща опаковка), когато стоката е със следи от износване или в непълния си комплект (липсващи аксесоари). На 24.10.2023 г. ищецът е получил мобилно устройство чрез куриер, като е заплатил чрез пощенски паричен превод в полза на ответника уговорената продажна цена в размер на 1645 лева. На 25.10.2023 г. мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight с IMEI: *** е било активирано за първи път. Ищецът е направил искане за връщане на продукта. На 04.11.2023 г. чрез електронна поща ответникът е уведомил ищеца, че следва да изпрати продукта в пълен комплект в 14-дневен срок на посочен адрес и да приложи подписан формуляр за връщане, приложен към мейла. На 14.11.2023 г. чрез електронна поща ответникът е уведомил ищеца, че от отдела за оценяване е била установена нарушена опаковка на устройството, която нарушава търговския му вид и е пречка да бъде препродадено от негова страна: разопакована фабрична опаковка (липсващи стикери на кутия, удостоверяващи, че устройството е ново); разопакован кабел с липсващи крепежни 2 елементи; разлепено фолио на екран; устройството е с активирана международна гаранция.

Ответникът е отправил до ищеца предложение в два варианта: 1. Да му бъде върнат продукта, за да може той да го препродаде в алтернативни сайтове на цена, каквато той прецени; 2. Ответникът да му възстанови 70 % от сумата на устройството на основание чл.

55, ал. 4 ЗЗП, тъй като не се връща във вида, в който е изпратен, и е бил при него 11 дни. На 15.11.2023 г. ищецът е уведомил ответника по електронна поща, че потвърждава желанието си за отказ от договора и желае да получи връщане на цялата заплатена от него сума в размер на 1645 лева по банков път, като излага съображения, че търговецът нямат право да намалява тази цена. На 15.11.2023 г. ответникът уведомява ищеца, че тъй като продуктът е върнат в лош търговски вид, активиран, със следи от употреба и с липсващи елементи от опаковката, ако той не желае да му бъде върнат, то търговецът ще му възстанови определена от него сума. На 15.11.2023 г. ищецът е върнал отговор, че търговецът е длъжен да му възстанови пълния размер на покупната цена в 14-дневен срок от правото на отказ. На 16.11.2023 г. ищецът е получил сумата от 1155, 39 лева по посочената от него банкова сметка.

По смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Съгласно чл. 45 ЗЗП договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора. Разпоредбата на чл. 57 ЗЗП предвижда определени изключения от приложението на правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект (като например при доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето – т. 5). На основание чл. 50 ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок. Разпоредбата на чл. 55, ал. 8 ЗЗП пък предвижда, че потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 54, ал. 3. Съобразно правилото на чл. 54, ал. 1 ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

В процесния случай страните не спорят, че ищецът в качеството му на потребител и ответникът в качеството му на търговец са сключили договор за продажба от разстояние, като в законовия 14-дневен срок ищецът е упражнил съгласно чл. 50 ЗЗП правото си на отказ от договора, който не попада в изключенията по чл. 57 ЗЗП. Безспорно е също, че търговецът не е възстановил на потребителя получената продажна цена в размер на 1645 лева, а му е върнал само сумата от 1155, 39 лева, представляваща 70 % от заплатената цена.

Спорни между страните са наведените в съдебно заседание от ответника обстоятелства относно задължението на ищеца да понесе разходите съгласно чл. 50 3

ЗЗП/отговорността съгласно чл. 55, ал. 8 ЗЗП и по-конкретно в хипотезата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП, който гласи: „Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8“. Не е спорно по делото, а и е видно от приложените общи условия, че потребителят е бил уведомен за правото му на отказ от договора, поради което не е налице изключението, предвиденото във второто изречение на чл. 55, ал. 4 ЗЗП. По спорния между страните правен въпрос относно приложението на чл.

55, ал. 4, изр. 1 ЗЗП съдът приема следното.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП, изр. 1 ЗЗП транспонира правилото на чл. 14, т. 2, изр. 1 от ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директивата), което гласи, че потребителят отговаря само за намаляване стойността на стоките, причинено от боравене с тях, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. Съображение 37 от Директивата постановява, че тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Съображение 47 от преамбюла на Директивата предвижда следното: „Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора“.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73a12df6-68d1-4870-8aa3-71d3153d4a58