Решение № 4601 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4601 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110136927 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. М. Й., М. В. Й. и Х. В. Й., както следва:

- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 859.04 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча Купел“, бл......, за периода 01.05.2017г.

– 30.04.2019г., както и на сумата 6.80 лева – главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021г., до окончателното изплащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 115.64 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2018г. – 05.03.2021г., както и на сумата 1.24 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2019г. – 05.03.2021г.

Сумите се претендират при условията на разделна отговорност при следните квоти: 4/6 части за В. М. Й. и по 1/6 част за М. В. Й. и Х. В. Й., в качеството им на наследници на Ст.

Х. И.

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици по наследство на процесния имот, са задължени да заплатят стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на 1 осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи. Претендира разноски.

Ответникът В. М. Й. оспорва претенциите с възражение, че не се намира в договорни отношения с ищеца и оспорва през процесния период да е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия. Оспорва да е извършвано дялово разпределение в сградата, в която се намира имота, както и наличието на валиден договор между етажните собственици и ищеца, евентуално оспорва да е изпадал в забава с твърдение, че не е настъпила изискуемостта на вземането за главница. Навежда и възражение за частично погасяване на заявените вземания за главница и лихви по давност.

Ответникът М. В. Й. оспорва предявените искове с довод, че между страните не е налице облигационно отношение, както и оспорва спрямо него да са приложими общите условия за доставка на топлинна енергия. Оспорва да е собственик или вещен ползвател по отношение на процесния имот. Посочва, че ищецът не е издавал фактури на негово име, поради което и не е изпаднал в забава за заплащане на претендираните суми. Релевира евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът Х. В. Й. оспорва предявените искове. Оспорва да се намира в облигационно отношение с ищеца, така и да е собственик на имота, а при евентуалност – поддържа да притежава по-малка част от посочената от ищеца. Оспорва в имота да е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност, както и оспорва да е налице правното основание, въз основа на което ищецът да претендира лихви, доколкото твърди, че не са издавани фактури на името на ответника и не е изпаднал в забава. Оспорва дължимостта на сумата, претендирана за услуга „дялово разпределение“. Навежда и евентуално възражение за частично погасяване на заявените вземания по давност.

В проведеното с.з. ищецът не изпраща представител.

В о.с.з. ответниците се представляват от адв. И.. В предоставения срок, ответниците, чрез процесуалните си представители, представят писмена защита. В нея е изложено, че В.

М. Й. не е наследник на Ст. Х. И. и няма качеството на потребител на топлинна енергия.

Релевира се, че част от вземането е погасено по давност, като спрямо ответниците Х. и М. Й. и с оглед претендираната 1/3 част от тях, погасени спрямо всеки от тях се явяват 80.93 лева главница и 10.89 лева лихва. Претенцията за дялово разпределени се оспорва на самостоятелно основание с липсата на договор, който да породи това задължение, а претенцията за лихви – с липса на основание за начисляването и липса на покана до ответниците.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 22.07.2012г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 2

22.07.2012г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 17.02.2015 г., жилището е било придобито от Ст. Х. И.

От извършените служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г се установява, че Ст. Х. И. е починал на 21.04.2018 г. От същите справки е видно, че Ст. Х. И. не е имала деца, родителите са починали преди нея, сестра също. При извършена справка за наследниците на сестра Л. Х.ва Й., се установява, че същата е оставила като наследници преживял съпруг В. М. Й., и децата им – М. В. Й. и Х. В. Й.. Съгласно правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН в този случай Ст. Х. И. се наследява от своите племенници – М. В. Й. и Х. В. Й.

/двата ответници по делото/ по право на заместване, защото сестрата на наследодателя е починала преди него. В тази хипотеза наследник не се явява третият ответник по делото В.

М. Й..

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че само двама от ответниците са собственици на идеална част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от починалия общ наследодател Ст. Х. И. Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни 3

Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на ответниците.

Третият ответник В. М. Й. не се явява собственик на имота, поради което и не се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба. Ето защо, искът срещу него следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът сам е посочил това лице като ответник по делото и с оглед твърденията му, изложени в молба от 12.11.2021г., въпросът кому тежи вземането се решава по същество, а не по реда на чл. 129 ГПК. Указания да посочи ответниците, срещу които търси вземането си, както и при какви квоти спрямо всеки от тях, са дадени на ищеца по ясен и разбираем начин. Въпреки указаното в мотивите кои са наследниците на Ст. Х. И., в диспозитива указанията км ищеца са правилни. Освен това, ищецът е имал достъп до делото и сам е следвало да определи кръга от лица, срещу които търси вземането си. Това е сторено с молбата му от 12.11.2021г., поради което нови указания към ищеца не е било необходимо да се дават.

При това положение правата /дяловете/ на всеки един от наследниците - М. В. Й. и Х. В.

Й., са равни. С оглед диспозитивното начало в процеса обаче, съдът е обвързан от посоченото в исковата молба и следва да ограничи произнасянето си в тези рамки.

По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период и за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност.

За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Допусната, изслушана и приета е била също съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 859.04 лева – главница за потребена топлоенергия, 115.64 лева – мораторна лихва върху нея, 6.80 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 1.24 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за 4 него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а исковата молба, която прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 25.06.2021г.

Вземанията, възникнали преди 25.06.2018г. се явяват погасени по давност и като размер възлизат на 538.79 лева главница за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г. и лихва в размер на 85.42 лева за периода от 14.09.2018 г. – 05.03.2021 г.

Общият размер на вземанията след 25.06.2018г. възлиза на 320.25 лева главница за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г и 30.22 лева лихва за периода 14.09.2019 г. – 05.03.2021 г., главница за дялово разпределение 6.80 лева за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. и 1.24 лева лихва върху нея за периода 01.03.2019 г. – 05.03.2021г.

Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.