Решение № 43 от 21.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА в присъствието на прокурора Цветан Ангелов Маринов (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214000600012 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия П.

Р. Х., чрез упълномощения му защитник адв.С.Г. от АК-Ловеч, против присъда № 260004 от 27.10.2020год., постановена по НОХД № 72/2020год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия П. Р. Х. за виновен в това, че на 10.03.2019год., около 18,30 ч. в гр.Ловеч, в дом находящ се на ул. ******** причинил по непредпазливост смъртта на Р. П. Х., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, причинена чрез нанасяне на множество удари с ръка в областта на главата, довели до образуване на субдорален хематом 1 вляво и мозъчен оток, който починал на 20.03.2019год., поради което и на основание чл.124 ал.1 пр.2 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определил наказанието да се изтърпи при условията на първоначален общ режим.

На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което П. Р.

Х. е бил задържан със Заповед за задържане от 10.03.2019год.- за срок от 24 часа.

С присъдата подсъдимият П. Р. Х. е осъден да заплати на гражданския ищец И. П. Й. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.03.2019год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 200 лева съдебно деловодни разноски.

С присъдата подсъдимият П. Р. Х. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Ловеч и по сметка ОС-Ловеч разноските по делото направени в досъдебното производство и в съдебното производство в първата инстанция.

С въззивната жалба на подсъдимия П.Х., подадена чрез защитника му адв.С.Г., която е бланкетна, са заявени оплаквания, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия П.Х.. Алтернативно се иска въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Преди даване ход на делото във въззивната инстанция е постъпило писмено допълнение към въззивната жалба от подсъдимия П. Р. Х., чрез защитника му адв.С.Г., с което са изложени съображения в подкрепа на заявените с жалбата оплаквания. Твърди се, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат доводи за допуснати нарушения на чл.36 ал.2, чл.14 ал.1, чл.55 ал.1, чл.107 ал.3 от НПК и липса на оглед на СД-веществено доказателствено средство. Твърди се, че присъдата е необоснована, като се излагат доводи за необоснованост на присъдата в частта на мотивите относно наказанието. Твърди се, че е 2 допуснато и нарушение на закона заради недоказаност на деянието, поради липса на категоричност от страна на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, относно механизма на увреждането. Твърди се също, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се излага довод, че не е налице нито едно отегчаващо обстоятелство и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия П.Х.. Алтернативно се иска въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване правилата за местната подсъдност.

С допълнението към въззивната жалба са направени и доказателствени искания за допускане на свидетел и две експертизи, които са оставени без уважение от въззивния съд.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди присъдата.

Адв.Д.И.- упълномощен повереник на гражданския ищец И. П. Й., оспорва въззивната жалба на подсъдимия, излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли въззивния съд да я потвърди.

Гражданския ищец И. П. Й. е била редовно призована за заседанието във въззивната инстанция, но не е участвала лично в него, като не е посочила уважителна причина за неявяването си.

Адв.С.Г.- упълномощен защитник на подсъдимия П.Х., поддържа подадената въззивна жалба и писмено допълнение към нея, както и направените с тях искания, които допълва с алтернативно искане за намаляване на наказанието и приложение на чл.66 от НК, както и за редуциране на размера на уважения граждански иск по справедливост.

Подсъдимият П.Х. поддържа въззивната си жалба и казаното от защитника му.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият П.Х. иска справедлива присъда.

3

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от

НПК извърши служебна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, което притежава активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.3 от НПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е основателна в частта на заявеното с нея оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

При извършената на основание чл.314 ал.1 от НПК служебна проверка въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които се състоят в следното:

Присъдата е постановена при липса на мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, в мотивите на присъдата съдът следва да посочи установените обстоятелства, доказателствените материали въз основа на които се установяват и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

В случаите, когато е постановена осъдителна присъда, в мотивите на присъдата, в частта за установените фактически обстоятелства, задължително следва да бъде посочено извършеното от подсъдимия изпълнително деяниедействие или бездействие, с което е осъществен състава на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. В настоящия случай, в мотивите на присъдата, в частта относно приетите за установени фактически обстоятелства, въобще липсва описание на извършено от подсъдимия изпълнително деяние. Вместо това, мотивите на присъдата, в частта относно приетите за установени фактически обстоятелства, съдържат преразказ и цитати на доказателствени материали- свидетелски показания, в които 4 свидетелите описват, че на инкриминираната дата са чули викове и разправии от къщата, в която са живеели подсъдимия П.Х. и пострадалия Р. П. Х., /а така също и съпругата на подсъдимия и детето му/, св.Евгени Х. се е обадил на тел.112, след идването на полицаите свидетелите са видели следи от побой по главата на пострадалия, като тогава и в последствие, след настаняването му в болница, пострадалият Р. Х. е разказвал пред свидетели, че подсъдимият му е нанесъл побой. Освен това, в тази част мотивите на присъдата съдържат и преразказ на експертните заключения по извършените по делото експертизи.

В мотивите на присъдата, в частта относно приетите за установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд не е посочил, че на инкриминираната дата подсъдимият П.Х. е извършил каквито и да било действия, изразяващи се в нанасяне на удари на пострадалия Р. Х..

Едва в частта на мотивите на присъдата, в която съдът е изложил правните си съображения, за пръв път е посочено, че въз основа на всички гласни и писмени доказателства и експертни заключения съдебния състав приема, че „по така описания начин“ /който всъщност не е описан/, подсъдимия П.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК- на 10.03.2019год., около 18,30 ч. в гр.Ловеч, в дом находящ се на ул. ******** причинил по непредпазливост смъртта на Р. П. Х., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, причинена чрез нанасяне на множество удари с ръка в областта на главата, довели до образуване на субдорален хематом вляво и мозъчен оток, който починал на 20.03.2019год.

Посоченото в мотивите на присъдата, в частта на правните съображения и в диспозитива на присъдата, че подсъдимият П.Х. е причинил по непредпазливост смъртта на Р. П. Х., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, причинена чрез нанасяне на множество удари с ръка в областта на главата, не кореспондира с приетите за установени фактически положения и не може да санира пълната липса на посочено изпълнително деяние осъществено от подсъдимия, в частта на мотивите на присъдата, където са описани приетите за установени от първоинстанционния съд факти. Правните съображения на съда и изводите за 5 осъществен от подсъдимия от обективна и субективна страна състав на престъпление, следва да се основават на приетите за установени фактически положения, а в конкретния случай сред приетите за установени фактически положения изцяло липсват такива, че на инкриминираната дата подсъдимият е нанасял удари на пострадалия Р. Х..

Изискването на чл.305 ал.3 от НПК в мотивите на присъдата да бъдат посочени установените обстоятелства означава, че в мотивите следва да се посочат установените според съда фактически обстоятелства, от които произтичат правните му изводи. Тези фактически обстоятелства са факти от обективната действителност, а не доказателствени факти. Формалното преразказване и цитиране на съдържанието на доказателствени материали в мотивите на присъдата, не удовлетворява изискването на чл.305 ал.3 от НПК за посочване на установените обстоятелства, тъй като това са доказателствени факти, а не факти от обективната действителност.

Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, което е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения.

В настоящия случай липсата на мотиви на първоинстанционната присъда до голяма степен се дължи на това, че обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство в първата инстанция, не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част липсва задължителен реквизит. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да бъде посочено престъплението, извършено от обвиняемия, в това числовремето, мястото и начина на извършването му. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително следва да посочи съставомерните факти /т.нар фактическо обвинение/ и правните съображения за направените от прокурора изводи въз основа на тези съставомерни факти.

В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на извършено от подсъдимия изпълнително деяние, изразяващо се в нанасянето на удари от подсъдимия на пострадалия, а вместо това /аналогично, като в мотивите на присъдата/, са преразказани и цитирани свидетелски показания и заключения на експертизи по делото. За пръв път в изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт правни