Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2599 от 25.06.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10249/2019
Вид
Решение № 2599
Подписан
25.06.2020
В сила
30.06.2022
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.97 · Закон за собствеността
  • чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е

№............. гр. Варна, 25.06.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10249 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове на М.П.А., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установявено спрямо Р.М.Щ., ЕГН**********;

Н.Д.В., ЕГН**********; К.В.Б., ЕГН********** и Д.В.Т., ЕГН**********, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:

- реална част от ПИ №* по КК и КР на гр. Варна, с.о. *, м. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял терен по същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №*; №*; №* и №*, а частта е с площ *кв.м. и граници имоти №*; №*, №* и в останалата си част е попадаща в ПИ №* и е защрихована окомерно от ищцата на скица на л.78 от делото, който цял терен по ПНИ съответства на НИ №*, на следните придобивни основания:

- изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след плащане на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на район П. при О. В. оценка на частта от ПИ №* с площ *кв. м. над надлежно трансформираните по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и наследодателя й *кв.м. от ПИ №* (неспорни) и притежаваните от ответниците *кв.м. от ПИ №* (също неспорни);

- евентуално придобивна давност

(кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 ЗС), с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода след 1991г. / след *г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

Ищцата твърди, че е собственик на ПИ №* по КК и КР на гр. Варна, с.о. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ *кв.м., чрез наследяване от баща й П. И.

Д. (поч. на *г.) и трансформирано право на ползване, по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ, като тази й собственост не е спорна между страните по делото. Ищцата признава и че ответниците са собственици на съседния и процесен ПИ №*, но до само площ от *кв.м.

Спорните *кв.м. от ПИ №* обаче твърди да са придобити от ищцата, при условията на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след плащане на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на район П. при О. В. оценка на тази част, която надвишава правата на ответниците и от които *кв.м. не се образува самостоятелен имот.

Твърди още, че ПНИ, одобрен със Заповед

№РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. на В., е бил обжалван от трети лица относно НИ №* и №*, в производство по което ищцата не е участвала и за това то не я обвързва (адм.д. №10/2011г. на ВОС).

Твърди също, че в действащите за с.о. *, м. *, планове (ПНИ и КП) притежаваният от ответниците имот №* неправилно е вписан с пълната си площ само за собствен на ответниците, тк те следва да притежават само *кв.м., над които правата са на ищцата.Конкретно Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В., с която се одобрява ПНИ за с.о. *, м. *, включително за спорните НИ №№* и №*, ищцата счита, че не е съобразена със Заповед

№445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О. В. оценка на процесните *кв.м., на която заповед основава правата си ищцата.

В първото о.с.з., за първи път в процеса, прави искане за упражняване от съда на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, по отношение на: Заповед

№РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. на В.; Заповед

№РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В.; и Заповед №228/2017г. на Кмета на р-н П. при О. В..

Евентуално твърди, че още от

1991г. праводателите й, а след смъртта и на последния от тях на *г., те и респективно тя, упражнявали постоянно, несмутено, спокойно и явно владение по смисъла на ЗС върху процесната реална част. Поради това с кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 от ЗС давност, с присъединяване на владението, ищцата придобили собствеността.

По изложените и обобщени от съда причини ищцата моли да се установи правото й на собственост върху исковия терен, както и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор. В него те излага подробни съображения за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковете, обощени в следния смисъл: 1/ не бил индивидуализиран предметът на делото; 2/ представени били скици и данъчни оценки с нелегитимен участник в делото; 3/ Заповед №РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. била публикувана в ДВ и ищцата пропуснала сроковете за обжалването й;

4/ Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. не е може да сепротивопостави на ответниците; 5/ едва със Заповед №228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на район П. при О. В. реституционната процедура за ответниците е приключила и чак от този момент може да тече давност; 6/ самите ответници са собственици на целия ПИ №*, с пълната му площ, с признавателно реституционно решение №860/18.02.2002г.на ПК - Варна и след това с посочената Заповед

№228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмет на район П. при О. В.; 7/ оспорената от ищцата Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В., с която се одобрява ПНИ за с.о. *, м. *, включително за спорните НИ №№* и №*, е била предмет на съдебен контрол по гр.д. №7616/2018г. на ВРС, при който оспорването е било отречено; 8/ сумата по оценката със Заповед №445 от 12.07.2013г. на кмета на р-н П. е била върната на ищцата.

По тези и останалите посочени в отговора причини се моли да се прекрати делото, евентуално да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно обстоятелството, че ищцата е собственик на ПИ №* по КК и КР на гр. Варна, с.о. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ *кв.м., по наследяване от баща й П. И.

Д. (поч. на *г.) и трансформирано право на ползване, по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ.

Между страните е безспорно и обстоятелството, че ответниците по делото са собственици на съседния на ищцата и процесен ПИ №*, въз въз основа на двуфазна реституция с Решение на №860/18.02.2002г. на ПК и след това заповед по №228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ – но безспорни са правата на ответниците на това основание само до площ от *кв.м.

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за наследници, че ищцата М.А. е единствен наследник на баща си П. И. Д., който е починал на *г.

Няма спор и е видно от приетите удостоверения за наследници, че всички ответници са наследниците на М. В. П., поч. на *г.

Видно от удостоверение №199/22.09.1987г. на П. И. Д. е било предоставено за ползване място от *кв.м. в м-ст * *, землище на гр. Варна.

Към него са приложени още декларация за ползването на терена от П. Д. и скица от КП на местността от 1987г.

На 20.05.1992г. П. Д. е декларирал и подал молба до т. служба при О. В. за ползвания от него терен от *кв.м. с изградените върху него: сезонна постройка (според разрешение за строеж), ограда, гараж и резервоар.

С приет по делото оценителен протокол №643/17.09.1993г. на комисия на О. В., предоставеният на П. Д. терен с изградените върху него обекти, е бил оценен на общо 35100лв.

Тази оценка е била заплатена на О. В., по банков начин, видно от приетите три броя вносни бележки от 05.09.1994г. За това е издадено и изрично и прието по делото Удостоверение №643 от О. В..

С КНА №*г., том *, н.д. №*/*г. е било празнато на П. И. Д. правото на собственост по реда на пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ върху лозе от *кв.м. в м-ст * *, землище на гр. Варна, с описани в КНА граници на терена.

Със Заповед №КД-14-03-3101/22.11.2012г. на н-к на АГКК – В. били изменени КК и КР на гр. В., като имот №* с площ *кв.м. е бил отписан от лицето М. М. и е бил вписан собствен на П. Д., а след поправка на ОФГ в заповедта с такава от 26.02.2013г. – М.А..

Видно от приложената на л.31 от делото Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О.

В., съгласно която по заявление от дата 18.06.2013г. кметът е одобрил оценката на *кв.м. от 3654.00лв., на основание пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Сумата за оценката е била платена на 03.12.2013г. по банков път, видно от приетото на л.134 от делото преводно нареждане.

Видно от приетото на л.173 от делото Удостоверение от О. В., на 03.12.2013г. е била платена от М.А. сума от 3654.00лв., като оценка по Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О. В., е била преведена на наследниците а М. В. П. на 14.01.2014г.

Със заповед №793/27.12.2013г. на кмета на р-н П. при общ.

Варна и на база на установеното плащане на оценката, е било „наредено“ наследниците на П. Д. да придобият в собственост ПИ №* с площ *кв.м., на основание пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Имотът с тази площ е бил отразен и в актуалните към момента КК и КР.

Със Заповед

№РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В. е бил одобрен ПНИ на м-ст * в гр.

Варна, като НИ №* „става с площ *кв.м. и в регистъра се заличава М. М. и за собственик се вписва П. Д.“; същевременно НИ №* „става с площ *кв. м. и като собственици се вписват наследници на М. В. П. с Решение №860 от 18.02.2011г. на ПК – Варна“.

На л.106-110 от делото е приет

Държавен вестник брой 100 от 05.12.2014г. в който била публикувана Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В. за одобряване на ПНИ на м-ст * в гр. В..

На 12.03.2018г. е издадено удостоверение за търпимост на сградите, които са били построени в ПИ №*.

Самото Решение №860 от

18.02.2002г. на ПК – Варна също е прието (два пъти по делото), като със същото е било признато на наследниците на М. В. П. правото да им бъде възстановен терен в м-ст * в гр. В., съответно описан.

На л.42-47 от делото са приети КНА и два НА за собственост в полза на лицето М. М. на поземлен имот, съответно описан (тези актове са обследвани от вещото лице по тях и заключението е неотносимост към спорния поземлен имот – л.183 в края).

На л.42-47 от делото са приети материали от административно дело, което е било с предмет обжалването на Заповед №РД-06-7706-20/24.01.20016г. на О. У. на В. за приемане на ПНИ в м. * на общ.