Решение № 394 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.а като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101553 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Г. М. с ЕГН:********** и постоянен с адрес в гр. Варна, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. К. К. против Р. К. К. с ЕГН:**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал.

5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД.

Исковите претенции се основават на следните твърдения:

На 28.12.2012 год. ищецът е закупил от ответника следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 64/16.05.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес гр.****.

Договорът е обективиран в нотариален акт № 122, т.III, рег. № 10464, дело № 786, на нотариус С.Д. с рег. № 12 на НК, вписан в АВ-СВ гр.Варна. като акт № 190, том LIII, дело № 11257, Вх.рег.№ 20454 от 28.09.2012 год.

При сключване на му ответникът се легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 54, том III, рег.№ 9170, дело № 422/2010 год. на нотариус О.С., рег.№ 196 на НК, вписан в АВ-СВ гр.Варна като акт № 130, том L, дело № 10991 от 05.10.2010 год. При съставянето на последния нотариалния акт ответникът е представил пред нотариус О.С. неистински 1 документ - пълномощно от Т. К. К..

С договор за продажба, сключен на 27.10.2014 год. ищецът и дъщеря му продали гореописания недвижим имот на Б.К.Б.. С влязло в сила Решение № 6/03.01.2018 год., по гр.д.№ 2954/2015 год., по описа на ВОС е признато за установено по отношение на Б.К.Б., че Ю. Т.ва К.а е собственик на имота и го е осъдил да й предаде владението, на основание чл.108 ЗС.

Против ответника е заведено съдебно производство по НОХД № 2756/2016 год. по описа на ВРС, по което същият е признат за виновен за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и престъпление по чл. 309 ал.1 от НК е признат за виновен за това, че на 05.10.2010 г. пред нотариус О.С. се е ползвал от неистински документ – пълномощно от Т. К. К., на което бил придаден вид, че е нотариално заверено, като деянието е било извършено с цел имотна облага -придобиване на процесния имот. Налице е влязла в сила присъда на 30.06.2016 г.

С Решение № 270/24.02.2020 г. по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС, съдът е развален договор за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с нотариален акт № 64, том 111, дело 405/2014 г. ВН № 192, и осъдил ответниците да върнат на Б.К.Б., платената цена по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД, разноски, сторени по разваления договор и 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от отстранението неимуществени вреди и сумата 900 (деветстотин) лв., представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С Решение 260065/26.04.2021 год., постановено по в. гр. д. № 497/2020 год., Апелативен съд Варна е потвърдил частично Решение № 270/24.02.2020 год. по гр.д. № 284/2017 год. по описа на ВОС. С Определение № 336/29.04.2022год. на ВКС на РБ, IV г.о. не е допуснато решението до касационно обжалване и влязло в законна сила на 29.04.2022 год.

Общият размер на причинената на ищеца вреда е 72 379,17 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 28.07.2015 год. до окончателното им изплащане, както и сумата 1849,60, представляваща сторени по делото разноски.

С Постановление от 07.03.2017 год., на Районна прокуратура гр.Варна, по пр. пр.№ 16420/2016 год. по описа на ВРП е обективиран отказ за 2 образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена., като в мотивите на постановлението е посочено, че „Състава на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК не е изпълнен, тъй като имотна вреда на М. към настоящия момент не е настъпила".

С Постановление от 01.03.2023 год. на ОП гр.Варна, по пр.пр. № 1152/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура гр. Варна. е потвърдено постановление от 07.03.2017 год., по пр.пр.№ 16420/2016 год. по описа на ВРП, с което е обективиран отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.

С Постановление от 03.05.2023 год. на Апелативна прокуратура - Варна са потвърдени постановленията на РП - Варна и ОП - Варна. В мотивите на постановлението е посочено, че ако са налице данни за престъпление по чл.

209 от НК, то давността по чл.80, ал.1 от НК е изтекла с оглед предвидената наказуемост и наказателно производство не следва да се образува.

Обоснован е интерес от иск поради преклудираната възможност за образуване на наказателно производство.

При така изложеното са предявени следните петитум:

Да се признае за установено, че ответника Р. К. К. е извършил престъпление измама, На 28.09.2012 год. в гр.Варна, при сключване на договор нотариален акт № 122, т.III, рег. № 10464, дело № 786, на нотариус С.Д. с рег. № 12 на НК, вписан в АВ-СВ гр.Варна. като акт № 190, том LIII, дело № 11257, вх.рег.№ 20454 от 28.09.2012 год., като е въвел в заблуждение М. Г. М., че е собственик на продаваемия имот с Нотариален акт № 54, том.III, рег.№ 9170, дело № 422/2010 год. на нотариус О.С., рег. № 196 на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ гр.Варна акт № 130, том Е, дело № 10991 от 05.10.2010 год., с цел да набави за себе си имотна облага, и с това му е причинил имотна вреда в големи размери - 72 379,17 /седемдесет и две хиляди триста седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 28.07.2015 год. до окончателното им изплащане, както и сумата 1849,60, представляваща сторени по делото разноски съставляващо престъпление по чл.210, ал.1 т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК;

Да се осъди ответника Р. К. К., да заплати на М. Г. М., ЕГН: ********** причинената, в резултат на извършената измама, вреда в размер на 72 3

379,17/седем десет и две хиляди триста седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 28,07.2015 год. до окончателното им изплащане, както и сумата 1849,60, представляваща сторени по делото разноски.

Претендират се разноските по делото.

В срок на основание чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като недопустими, евентуално неоснователно.

Прави възражение, че предявените искове по чл. 124, ал. 5 от ГПК и по чл. 45 от ЗЗД са погасени с изтичане на петгодишен давностен срок, който срок за първия иск е от датата на узнаването за извършеното престъпно деяние - 2016 г., а за втория - от датата на причинената вреда - 2012 г.

Моли съда изцяло да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцът, чрез адв. К. поддържа исковете. Относно възражението за изтекла давност твърди, че до настоящия момент не е установено по никакъв начин Р. К. К. да е извършил престъпление измама спрямо М. М., това е и основанието да се иска такова установяване, с оглед произнасянето на Прокуратурата, че не може да бъде образувано наказателно производство, с оглед изтеклата погасителна давност по конкретния казус.

Предвид на което счита, че следва да бъде установено с влязло в сила решение, че към датата на сделката през 2012 г., Р. К. е знаел за това, че не е собственик на имота, послужил си е с измама при сделката, като е представил нотариален акт, който е изготвен чрез документно престъпление и по този начин го е въвел в заблуждение му е причинил значителна по размери имуществена вреда.

Моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна, чрез адв. Й. излага, че М. е узнал още през 2016 г. за твърдяната измама, когато е депозирал жалбата пред Прокуратурата, поради което искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е погасен по давност. Погасен е по давност и другият иск, тъй като вредата е настъпила при сключване на договора – 28.09.2012 г.

4

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 28.09.2012 год. страните са сключили договор за покупко продажба на недвижим имот АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** по

КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 64/16.05.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес гр.****, обективиран в нотариален акт № 122, т.III, рег. № 10464, дело № 786, на нотариус С.Д. с рег. № 12 на НК, вписан в АВ-СВ гр.Варна. като акт № 190, том LIII, дело № 11257, Вх.рег.№ 20454 от 28.09.2012 год. (лист 11-12 по делото).

Ответникът и продавач по сделката се е идентифицирал като собственик на имота с нотариален акт № 54, том III, рег.№ 9170, дело № 422/2010 год. на нотариус О.С., рег.№ 196 на НК, вписан в АВ-СВ гр.Варна като акт № 130, том L, дело № 10991 от 05.10.2010 год. (лист 14 по делото). Съгласно този договор Р. К. е дарил сам на себе си процесния имот, като за страната на продавача ответникът е действал по пълномощно, представено пред нотариуса.

С влязло в сила Решение № 6/03.01.2018 год., по гр.д.№ 2954/2015 год., по описа на ВОС е признато за установено по отношение на Б.К.Б., че Ю. Т.ва К.а е собственик на процесния имота и го е осъдил да й предаде владението, на основание чл.108 ЗС. Производството е проведено при участието на М. Г.

М. като трето лице помагач. Решението е влязло в сила на 25.02.2019 г., когато не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 92/25.02.2019 г. гр. дело № 3108/2018 г. по описа на ВКС.

С Решение № 270/24.02.2020 г. по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС, съдът е развалил договор за продажба, сключен между М. М. и дъщеря му от една страна като продавачи и Б.К.Б. на 27.10.2014 г. с нотариален акт № 64, том 111, дело 405/2014 г. ВН № 192, с който са били осъдени ответниците да върнат на Б.К.Б., платената цена по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД, разноски, сторени по разваления договор и 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от отстранението неимуществени вреди и сумата 900 (деветстотин) лв., представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С Решение 260065/26.04.2021 год., постановено по в. гр. д. № 497/2020 год., Апелативен съд Варна е потвърдил частично Решение № 270/24.02.2020 год. по гр.д. № 284/2017 год. по описа на ВОС.

С Определение № 336/29.04.2022год. на ВКС на РБ, IV г.о. не е допуснато решението до касационно обжалване и влязло в законна сила на 29.04.2022 год.

Видно от протокол № 366/30.06.2016 г. (лист 27 по делото) против ответника е заведено съдебно производство по НОХД № 2756/2016 год. по описа на ВРС, по което е одобрено споразумение, съгласно което същият е признат за виновен за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и престъпление по чл. 309 ал.1 от НК е признат за виновен за това, че на 05.10.2010 г. пред нотариус О.С. се е ползвал от неистински документ – пълномощно от Т. К. К., на което бил придаден вид, че е нотариално заверено, като деянието е било извършено с цел имотна облага -придобиване на процесния имот. Налице е влязла в сила присъда на 30.06.2016 г.

Съгласно Постановление от 07.03.2017 год. на Районна прокуратура гр.Варна, по пр. пр.№ 16420/2016 год. по описа на ВРП е обективиран отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена по предявен от ищеца жалба за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че е бил въведен в заблуждение от Р. К., от когото е закупил процесния апартамент, който се оказал придобит с неистински документи. В мотивите на постановлението е посочено, че се касае за извършено документно престъпление, за което същият вече е осъден.

С Постановление от 01.03.2023 год. на ОП гр.Варна, по пр.пр. № 1152/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура гр. Варна. е потвърдено постановление от 07.03.2017 год., по пр.пр.№ 16420/2016 год. по описа на ВРП. В мотивите на постановлението е посочено, че ако са налице данни за престъпление по чл. 209 от НК, то давността по чл.80, ал.1 от НК е изтекла с оглед предвидената наказуемост и наказателно производство не следва да се образува.