Решение № 18 от 22.01.2026, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ихтиман, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840100571 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от А. В. И. против В. Е. П., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, а именно:

Поземлен имот (дворно място) с площ от 320 кв.м. (триста и двадесет квадратни метра) и съставляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-116/05.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК Поземлен имот, бивш УПИ VIII-565 (осми отреден за имот петстотин шестдесет и пети) в квартал 39 (тридесет и девети), ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м (осемдесет квадратни метра), лятна кухня със застроена площ от 33 кв.м (тридесет и три квадратни метра) и второстепенна постройка със застроена площ от 20 кв. м (двадесет квадратни метра) и при съседи: имоти.

Ищцата сочи, че е собственик съответно на по 11/12 идеални части от поземления имот и от жилищната сграда и на по 10/12 идеални части от лятната кухня и второстепенната постройка по наследство от майка си Й. А.

К. и чрез покупко-продажба от баща си В. И. К. Съответно, ищцата сочи, че ответницата е собственик на по 1/12 идеална част от поземления имот и жилищната сграда и на по 2/12 идеални части от лятната кухня и второстепенната постройка, като наследник на майка си И. В. И., а тя като наследник от нейната майка – Й. А. К.

1

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. чрез особения си представител адв. Г. Н. не оспорва допустимостта и частичната основателност на предявения иск. По отношение на лятната кухня и второстепенната постройка сочи, че те не са предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариалния акт от 2021 г., поради което същите следва да бъдат включени в делбата при квота по ½ за всеки от съделителите.

В съдебно заседание ищцата А. В. И., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. И. А.. Моли съдът да постанови решение, с което да допусне имота до делба при описаните в исковата молба квоти.

Ответникът Д. Г. П. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа изложеното в исковата молба. Моли съдът да постанови решение, с което да допусне имота до делба при описаните в исковата молба квоти.

Ответникът В. П., в съдебно заседание, редовно призована чрез назначения й особен представител, не се явява. Представлява се от особения представител адв. Г. Н., който поддържа подадения отговор на исковата молба.

Моли съдът да постанови решение, с което да допусне имота до делба при описаните в отговора на исковата молба квоти.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, том I, дело № 303/1968 г. на Ихтимански народен съдия от 25.06.1968 г. се установява, че В.

Т. К., като продавач, от една страна и В. И. К., като купувач, от друга страна, са сключили договор за покупко-продажба, с който е била прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот: 145/637 идеални части от дворното място, съставляващо парцел VI-793 в кв. 35, при съседи: улица, Д. С.

К. и С. Х. М., както и 1/2 идеална част от построената в същото място КЪЩА, цялата построена на 80 кв. м.

Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 428/1971 г. на Ихтимански народен съдия от 10.07.1971 г. В. Т. К., като продавач, от една страна и В. И. К., като купувач, от друга страна, са сключили договор за покупко-продажба, с който е била прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот: 203/809 кв. метри идеални части от дворно място, ведно с ½ идеална част от жилищната сграда в това място, частта на къщата от 40 кв. м. и образуващо парцел VI-793 на квартал 35 по плана, урегулиран от 637 кв.метри, при неуредени регулачни сметки при съседи: улица, Д. И. К. и С.

Х. М.

Като писмено доказателство по делото бе прието удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Община Долна баня, според което В. И. К. с ЕГН ********** към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот - 10.07.1971 г. е имал сключен граждански брак с Й. А. К.

От Удостоверение за наследници с изх. № 450/18.07.2017 г., издадено от Община Долна баня, се установява, че на 08.02.2004 г. е починала Й. А. К., ЕГН **********, като е оставила за нейни наследници по закон В. И. К., ЕГН 2

**********, И. В. И., ЕГН ********** и ищцата А. В. И., ЕГН **********.

От Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 7, том IV, рег. № 5146, дело № 559/2021 г. на нотариус Р. Г., рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара от 30.11.2021 г., се установява, че В. И.

К., от една страна, като продавач, е сключил договор за покупко-продажба с ищцата А. В. И., като купувач, от друга страна, с който е била прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот: 10/12 идеални части от ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 80 кв.м., изградена в и ведно с 10/12 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) целият с площ от 320 кв.м., съставляващ УПИ VIII-565 в кв. 39 ЦГЧ, одобрен със Заповед № ЛС 011082/1991 г. на Кмет, идентичен с част и образуван от бивш парцел VI-793 в кв. 35 съгласно първичен документ за собственост и Удостоверение за идентичност на имот с изх. № 114/16.11.2021 г., ведно с 4/6 идеални части от всички други трайно прикрепени към имота подобрения, при граници и съседи на имота по актуална скица: улица, улица с о.т. 542-537-538, УПИ IX566, УПИ VII-563 и УПИ XI-564.

От Удостоверение за наследници с изх. № 19/11.01.2024 г., издадено от Община Долна баня, се установява, че на 09.03.2022 г. е починала В. И. К., ЕГН **********, като е оставил за свои наследници по закон ищцата А. В. И., ЕГН ********** и ответницата В. Е. П., ЕГН **********. Също така от удостоверението се установява, че И. В. И., ЕГН ********** е починала на 13.04.2021 г., а неин наследник по закон е единствено ответницата В. Е. П., ЕГН **********

От представените и приети по делото като писмени доказателства Удостоверения за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство № 114/16.11.2021 г. и № 105/13.10.2025 г. се установява, че Поземлен имот, одобрен със Заповед РД-18-116/05.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК е идентичен с УПИ VIII-565, кв. 39, одобрен със Заповед № АБ-134/22.05.1985 г., както и с Парцел VI-793, кв. 35, по плана от 1958 г.

Според представеното удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на процесния поземлен имот и построените в него сгради възлиза общо на 5458,90 лева.

По делото беше приета и приложена като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-691249-27.06.2023 г./23.02.2024 г. на поземлен имот с идентификатор ***, от която се установява площта на поземления имот – 360 кв. м.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице С. П., се установява площта на поземления имот и построените в него сгради – жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка. Установява се, че жилищната сграда е била построена около 1960 г., лятната кухня – около 1970 г., а стопанската сграда – около 1965 г. В заключението е посочено, че жилищната сграда е с площ от 80 кв.м., лятната 3 кухня е с площ от 26 кв.м., а стопанската сграда е с площ от 20 кв.м. В заключението си вещото лице сочи, че на място е установила построени в поземления имот: навес, построен от югоизточната страна към лятната кухня с площ от 26 (двадесет и шест) кв.м. и масивен гараж, намиращ се до улицата и долепен откъм запад на лятната кухня със застроена площ от 20 (двадесет) кв. м. Заключението на вещото лице С. П. съдът приема за компетентно изготвено и същото следва да бъде изцяло кредитирано.

При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поземления имот е идентичен, както според КККР на гр. Долна баня, така и с регулационните планове на града от 1958 г. и 1985 г.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Не е налице спор по делото, че описания поземлен имот е бил собственост на В. Т. К.

С цитирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1968 г. В. И. К. е придобил собствеността върху ½ идеална част от поземления имот и от жилищната сграда.

С цитирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1971 г. В. И . К. и Й. К. са придобили в съпружеска имуществена общност (СИО) ½ идеална част от поземления имот и от жилищната сграда.

След прекратяване на СИО със смъртта на Й. К., В. И . Клисаров е придобил допълнително в индивидуална собственост ¼ идеална част от поземления имот и от жилищната сграда.

Въз основа на наследяване по закон поради смъртта на Й. К., В. И. К. е придобил допълнително в индивидуална собственост 1/12 идеална част от поземления имот и от жилищната сграда.

Съответно след смъртта на Й. К., В. К. е притежавал в индивидуална собственост 10/12 идеални части от поземления имот и жилищната сграда.

Съответно с цитирания нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 2021 г. В. К. е прехвърлил собствеността на ищцата А. И. на 10/12 идеални части от поземления имот и от жилищната сграда.

Ищцата е придобила също така по наследство от своята майка Й. К. 1/12 идеална част от поземления имот и от жилищната сграда. Същата идеална част е придобила по наследство от своята баба Й. К. и ответницата В. П..

По този начин ищцата е собственик на 11/12 идеални части от поземления имот и от жилищната сграда, а ответницата съответно на 1/12 идеална част от поземления имот и жилищната сграда.

По отношение на стопанската сграда, лятната кухня, навеса към лятната кухня и гаража следва да се посочи, че същите като построени по време на сключения брак между В. И . К. и Й. К. са придобити в съпружеска имуществена общност.

4

След прекратяване на СИО със смъртта на Й. К., В. И. К. е притежавал в индивидуална собственост ½ идеална част от тези сгради поради прекратяването на СИО и 1/6 идеална част от същите сгради по наследство от Й. К. или общо 4/6 идеални части от лятната кухня, второстепенната постройка, навеса към лятната кухня и гаража.

Съответно с цитирания нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 2021 г. В. К. е прехвърлил собствеността на ищцата А. И. 4/6 идеални части от лятната кухня, второстепенната постройка, навеса към лятната кухня и гаража.

Ищцата е придобила също така по наследство от своята майка Й. К. 1/6 идеална част от лятната кухня, второстепенната постройка, навеса към лятната кухня и гаража. Същата идеална част е придобила по наследство от своята баба Й. К. и ответницата В. П..

По този начин ищцата е собственик на 10/12 идеални части от лятната кухня, второстепенната постройка, навеса към лятната кухня и гаража, а ответницата съответно на 2/12 идеални части от същите сгради.

По отношение на възражението на особения представител на ответника, че договорът за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в посочения по-горе нотариален акт от 2021 г. е нищожен в частта му, с която В. К. е прехвърлил собствеността на ищцата А. И. на 4/6 идеални части от лятната кухня и второстепенната постройка, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Действително в нотариалния акт нотариусът е описал тези сгради като трайно прикрепени към имота подобрения – без посочване на характеристика и площ. Вероятно това е направено поради липсата на документ за собственост, строителни книжа или удостоверение за търпимост за тези сгради. Независимо от това, дори да се приеме, че тези две сгради представляват незаконни строежи, то следва да се посочи, че същите могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и тези сделки не са нищожни. В този смисъл е Решение № 280 от 06.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о. на ВКС.