Решение № 72 от 10.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Стара Загора, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500006 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. П. Т. против решение № 818 от 02.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1229/2024 г. на Районен съд – Стара Загора. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и в противоречие с материалния закон. Счита, че решението е постановено и при съществени процесуално нарушение, тъй като съдът не обсъдил всички негови доводи и съображения. Твърди, че изпълнителното дело било образувано без той да е бил уведомен за цесията, извършена от първоначалния кредитор. Твърди, че за първи път той узнава за прехвърляне на вземането с призовката за доброволно изпълнение. Изпълнителният лист бил издаден на 03.11.2010 г. и до 23.01.2015 г. не било образувано изпълнително дело. Твърди, че е поставил въпроса дали действията по образуваното дело имат правните последици да прекъсват давността. За него въобще не е било известно, че е налице нов кредитор и че следва да престира на него. В този случай задължението му да престира на него възниквало едва от момента на уведомяването му по надлежния ред. Ако такова не е било извършено, то давността от 03.11.2010 г. до 03.11.2015 г. е изтекла, а с образуването на изпълнително дело давността не е спирала и не е прекъсвала.

На второ място, въззивникът счита, че решението не е обосновано, тъй като част от действията на съдебния изпълнител не са преценени логично представляват ли принудителни изпълнителни действия. Ставало въпрос за 1 действията по налагане на запор на автомобил през 2018 г. и запор на банковите му сметки през 2020 г. Тези две действия не били изпълнявани реално, тъй като не са изпратени до органите на МВР и не е извършен реален запор на банковите сметки в никоя банка. Реално действие има едва на 30.03.2023 г. – връчването на призовка до длъжника за принудително изпълнение. Тогава той узнал за цесията и за новия кредитор. Иска съдът да преразгледа делото и да подложи на преценка посочените от него обстоятелства и доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Ф.и.“ ЕАД, с който тя се оспорва. Излагат се съображения в подкрепа на становището.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд е бил предявен иск по чл.439 ГПК – за признаване на установено, че сумата по изп.д. № 20158310400093 в размер на 9433,72 лв., от които 2099 лв. за главница, 2664,37 за законна лихва за периода от 04.10.2010 г. до 13.03.2023 г., 966,94 лв. за неолихвяеми вземания и 161,32 лв. за разноски по изпълнителен лист, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност от 5 години. Ищецът Р. П. Т. е твърдял в исковата си молба, че срещу него е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8376/2010г. по описа на РС – Русе и въз основа на нея изпълнителен лист от 03.11.2010 г., с който е бил осъден да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД суми, които съгласно призовка за принудително изпълнение от 13.03.2023г. на ЧСИ М.М. възлизали на 9433,72 лв., в т.ч. 2099 лв. – главница, законна лихва от 2664,37 лв. за периода от 13.03.2010 г. до 13.03.2023 г.,966,94 лв. – неохливяеми вземания, 161,32 лв. – адв. възнаграждение по изп.дело, 1158,47 лв. – допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20158310400093 по описа на ЧСИ М.М., рег. 831 с район на действие – ОС – Русе, което било образувано след дата 03.11.2015 г., поради което била изтекла погасителната давност за принудително събиране на вземането и всички действия на ЧСИ били извършени неоснователно. Твърдял е, че след образуването на изпълнителното дело също не били извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Едва на 13.03.2023 г. било изпратено до работодателя на ищеца запорно съобщение, с което бил наложен запор на трудовото му възнаграждение, както и му е била изпратена призовка за принудително изпълнение. Затова е считал, че от образуването на изпълнителното дело до предприемане на изпълнително действие също бил изтекъл петгодишен давностен срок.

Ищецът е твърдял, че от връчените документи от ЧСИ ставало ясно, че по изпълнителното дело имало нов взискател – ответникът „Ф.и.“ЕАД, на 2 който „Б.П.П.Ф.” ЕАД прехвърлило вземането си. Искал е съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество поради изтекла погасителна давност сумата по изпълнително дело.

Ответникът „Ф.и.“ЕАД е оспорил предявения иск. Твърдял е, че от една страна искът е частично недопустим, тъй като се искало установяване на недължимост на сума, по – висока по размер от сумите по изпълнителния лист. От друга страна - че искът е неоснователен, тъй като погасителната давност е 5 години и тя не е била изтекла към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се съдържало искане за предприемане на принудително изпълнение. В хода на изпълнителното дело давността многократно била прекъсвана, поради което също не била изтекла.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че изпълнително дело № 93/2015 г. по описа на ЧСИ М., рег. № 831 е било образувано на 23.01.2015 г. по молба на цесионера „Ф.и.“ ЕАД, въз основа на изпълнителния лист от 03.11.2010 г., издаден въз основа на влязла в законна сила заповед № 5462/06.10.2010 г. по частно гражданско дело № 8376/2010 г. по описа на Районен съд – Русе, в полза на цедента „Б.П.П.Ф.” ЕАД против Р.

П. Т., за следните суми: 2099 лв. – главница по договор за потребителски заем, ведно със законната лихва от 04.10.2010 г. до окончателното й плащане, 524,54 лв. – договорна лихва за периода от 30.10.2008 г. до 30.03.2010 г., 442,40 лв. – лихва за забава за периода от 28.11.2008 г. до 23.09.2010 г., както и 61,32 лв. – съдебни разноски и 100 лв. – адвокатско възнаграждение. Приел е, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ М.. По изпълнителното дело били извършени справки. В разписката, с която се връчва поканата за доброволно изпълнение до длъжника от 24.01.2015 г., било отразено, че от години лицето не живее на посочения в нея адрес. Залепено било уведомление.

Районният съд е приел да установено, че на 08.01.2018 г. взискателят е подал нова молба, с която е направено искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор на банкови сметки. На 09.04.2018 г. е изпратено уведомление до ОД на МВР – Русе за наложен запор на МПС на длъжника, а съобщение за това на длъжника е връчено на 02.10.2018 г. През м.юли 2020 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника. На 07.03.2023 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и такъв е наложен от ЧСИ. На 13.03.2023 г. е изпратена и призовка за принудително изпълнение до длъжника.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение и следователно установеното с нея вземане се 3 погасява с петгодишна давност – чл. 117, ал.2 ЗЗД. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането въз основа на тях. След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът може да оспори вземането като се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение.

Районният съд също така е приел, че съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Позовал се е на ТР №3 от 28.03.2023 г. по тълк.дело 3/2020г. на ОСГТК на ВКС относно разрешението, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. ОСГТК, ВКС, с което се обявява ППлВС № 3/1980 г. за изгубило сила. За тези дела давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Приел е, че в случая образуването на изпълнителното производство на 23.01.2015 г., към която дата не е била изтекла петгодишната давност, считано от м.10.2010 г., е прекъснало давността и тя не е текла докато трае изпълнителното производство до 26.06.2015 г. След тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Позовал се е на задължителните разяснения в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Затова, изхождайки от хронологичното проследяване на извършваните действия по изпълнителното дело е приел, че започналата да тече след 26.06.2015 г. нова петгодишна давност е била прекъсната през 2018 г. с налагането на запор на МПС на длъжника. След това е била е прекъсната през 2020 г. с налагането на запор на банкови сметки и през 2023г. с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Приел е също така за неотносимо за прекъсването на давността възражението на ищеца, че уведомлението за извършената цесия му било връчено през 13.03.2023 г.

Решението е правилно.

4

Въззивникът е длъжник по изпълнително дело № 20158310400093 по описа на ЧСИ М.М., с район на действие – окръжен съд Русе. Делото е образувано на 23.01.2015 г. по молба от „Ф.и.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8376/2010 г. по описа на Районен съд - Русе, от който е видно, че въззивникът Р. П. Т. е осъден да заплати на „П.п.ф.“ ЕАД сумите от 2099 лв. – главница по договор за потребителски заем, ведно със законната лихва от 04.10.2010 г. до окончателното й плащане, 524,54 лв. – договорна лихва за периода от 30.10.2008 г. до 30.03.2010 г., 442,40 лв. – лихва за забава за периода от 28.11.2008 г. до 23.09.2010 г., както и 61,32 лв. – съдебни разноски и 100 лв. – адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на постоянния и настоящия му адрес в гр. Р., ***, както и съобщение за присъединено публично вземане. Адресатът не е намерен на този адрес. В разписката е отразено, че от години лицето не живее на адреса.