Решение № 373 от 17.05.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Благоевград, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102850 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от "С.", ЕИК, със седалище и адрес на управление в град гр. С., ж.к. „О.“, бл., представлявано от управителя Т. М. Л. против „Т.", ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Б.“, ул. „Св. “ № представлявано от управителя П. Д. Ш..

Ищецът твърди, че е сключен Договор за СМР от 10.10.2022 г., подписан между него, като възложил, и ответника, като изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да извърши строително-ремонтни дейности, състоящи се в цялостно реновиране на „РЕСТОРАНТ“,находящ се на последен етаж в обект, собственост на „Т.“, представляващ Търговски и развлекателен център “Н.“: съставляваш самостоятелен обект в сграда № 1 /едно/, идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 48/12.10.2011г., на Изп. директор на АГКК. Сочи се, че с административен адрес в гр. София, СО, район Н., бул. Л. №, с предназначение - за търговска дейност, с брой нива на обекта - 3 /три/, състоящ се съгласно доказателствения акт за собственост от партер, на кота + 0.00 метра, със застроена площ от 2 175.10 кв. метра, на пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет, търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с преддверие, санитарен възел за инвалиди, санитарни,_технически и обслужващи помещения, коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, а именно: по проект на Възложителя цялостна подмяна - демонтаж на стари стени от гипс картон и окачен таван, съгласно замерване с площи от: таван - растерен 4000 кв.м.,пред стенна обшивка - 7000 кв.метра: - преградни стени /двупластова минерална вата/ - 4000 кв.м.: и изграждане на нови декоративни елементи по стените и таваните от гипс картон на етаж последен търговски „РЕСТОРАНТ“, боядисване на новоизградените стени, и нови елементи по таваните, коридорите на комплекса, със срок за изпълнение три месеца - до 01.02.2023г. по график, одобрен от страните. Сочи, че на 01.02.2023 г. страните били подписали Приемопредавателен протокол-образец акт 19 към Договор за СМР, съгласно който ответникът е приел извършената работа, както е и признал, че дължи на ищеца възнаграждение в размер на 800 000 хиляди лева/. Излага, че възложителят, след издаването на фактура от 06.02.2023г. за извършените СМР в обекта, негова собственост бил уведомил изпълнителя, 1 че в момента имал проблем за плащането в пълен размер на дължимото възнаграждение в размер на 800 000,00 лева, и страните били подписали Извънсъдебно споразумение на 08.02.2023 г., с което били признали извършените строително-ремонтни дейности от страна на изпълнителя. Страните били подписали и допълнително споразумение със срок за плащане 30.10.2023г. по договора, която сума до настоящия момент не била заплатена от ответника.

Ответникът, не оспорва, че между страните е сключен договор за СМР от 10.10.2022 година. Не се оспорва, че ищцовото дружество е извършило СМР дейности в недвижимия имот, собственост на ответника. Признава, че дължи претендираната сума.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е следната осъдителна искова претенция:

- чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД – за вземането за сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частичен иск от общо дължимата сума в размер на 800 000.00 /осемстотин хиляди лева/, представляваща стойността на извършените СМР дейности по договор от 10.10.2022г. в недвижимия имот, собственост на възложителя, находящ се и представляващ част от ТЦ, „РЕСТОРАНТ“ на етаж последен търговски от: Търговски и развлекателен комплекс „Надежда “, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1/едно/, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес в град София, СО, район Н., бул. Л. №,с предназначение - за търговска дейност, с брой нива на обекта - 3/три/, състоящ се съгласно доказателствения акт за собственост от : партер, на кота + 0,00 метра, със застроена площ от 2 175,10 кв. метра, на пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет, търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с преддверие, санитарен възел за инвалиди,санитарни, технически и обслужващи помещения, коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 10 000/десет хиляди/лева, считано от датата на завеждане на исковата молба /20.12.2023г./ до окончателното й изплащане.

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е и пред компетентния съд.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:

Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищеца срещу него искова претенция.

На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е вземане, произтичащо от договор за изработка (т. е. материално субективно облигационно право). В този контекст правата, признатите от ответника „Т.", не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в 2 предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се разпорежда.

В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да бъде уважена.

Макар и да признава иска, ответникът не е платил задължението си, поради което дължи законната лихва за забава считано от подаването на исковата молба.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са доказани до сумата в размер на 400 лв., която сума ищецът е заплатил за дължимата държавна такса.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.", ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Б.“, ул. „Св. “ № представлявано от управителя П. Д. Ш. да заплати на "С.", ЕИК, със седалище и адрес на управление в град гр. С., ж.к. „О.“, бл., представлявано от управителя Т. М. Л., следните суми:

- 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частичен иск от общо дължимата сума в размер на 800 000.00 /осемстотин хиляди лева/, представляваща стойността на извършените СМР дейности по договор от 10.10.2022г. в недвижимия имот, собственост на възложителя, находящ се и представляващ част от ТЦ, „РЕСТОРАНТ“ на етаж последен търговски от: - Търговски и развлекателен комплекс „Надежда “, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1/едно/, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес в град София, СО, район Н., бул. Л. №,с предназначение - за търговска дейност, с брой нива на обекта - 3/три/, състоящ се съгласно доказателствения акт за собственост от: партер, на кота + 0,00 метра, със застроена площ от 2 175,10 кв. метра, на пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет, търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с преддверие, санитарен възел за инвалиди,санитарни, технически и обслужващи помещения, коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2023г., до окончателното погасяване.

- 400 лв. /четиристотин лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по гр. д. № 2850/2023г. на РС – гр. Благоевград.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3