Определение № 2294 от 19.06.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1921/2018
- Вид
- Определение № 2294
- Подписан
- 19.06.2019
- Състав
- ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..06.2019г. гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА Ч.ОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1921 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от
ГРАНЕКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул. Никола Вапцаров No 3, вх.Г, ет.7, оф.19, представлявано от Ч. В. Т., действащ чрез адв.В.Р., с искане за освобождаване на внесена парична гаранция по допуснато обезпечение на висящ иск по т.д.
№ 1921/18г. на ВОС, спрямо ответника А. Е.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни чифлик, ***.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С определение
№4327/05.12.18г. по т.д.№1921/18г. на ВОС, е допуснато обезпечение на висящи искове на ГРАНЕКС ЕООД, ЕИК *********, против А. Е. ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати както следва: сумата от 150000лв, представляваща главница по договор за заем от 04.09.17г. ; сумата от 2175лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.17г. до 30.11.17г.; сумата от 24533,33лв, представляваща лихва за забава за периода 01.12.17г. до 05.12.18г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до оконч.изплащане, чрез налагане на запор върху банкови сметки и МПС на ответника, при последователно преминаване от сметка в сметка и последователно прилагане на допуснатите обезпечителни мерки до достигане размера на исковата сума, след представяне на доказателство за внесена по сметка на Варненски окръжен съд гаранция в размер на 17670лева. Видно от приложената по делото вносна бележка /л.32/ молителят е внесъл сума за гаранция по делото в размер на 17760лв, т.е. в размер, надвишаващ определения от съда.
С решение № 339 от 22.04.19г. по т.д.№ 1921/18г. на
ВОС е осъден А. Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни чифлик, ***, да заплати на ГРАНЕКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ***, вх.Г, ет.7, оф.19, следните суми както следва: сумата от 150000лв , представляваща главница по договор за заем от 04.09.17г.; сумата от 2175лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.17г. до 30.11.17г.; сумата от 24533,33лв , представляваща наказ.лихва за забава за периода 01.12.17г. до 05.12.18г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 05.12.18г. до оконч.изплащане, на основание чл.240, ал.1 и 2, чл.92 и чл.86 ЗЗД. Решението е влязло в сила на 22.05.19г.
Налагането на обезпечението е предприето от молителя на осн. чл.389 ГПК– за обезпечаване на висящ иск, като безспорно се установи, че по обезпеченият иск към момента е постановено влязло в сила съдебно решение, уреждащо спора между страните по делото, с осъдително решение срещу длъжника в полза на молителя. Т.е. в настоящия случай не е налице никой от фактическите състави, предвидени в чл.403, ал.1 ГПК, даващи право на длъжника да претендира евентуални вреди вследствие на обезпечението, доколкото поради уважения на молителя иск неговата отговорност не е възникнала / така §196 на „Българско гражданско процесуално право”, проф.д-р Ж.Сталев, пето издание 1994г./.
Като съобрази това обстоятелство / разрешаването на спора между страните с влязъл в сила съдебен акт/ и доколкото не е налице нито една от посочените в чл. 403, ал. 1 ГПК хипотези, по аргумент за противното основание от чл.403 от ГПК, съдът приема, че не се налага да се развива процедура по ал.2 на чл.403 от ГПК и гаранцията следва да бъде освободена.
Съобразявайки изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА внесената от ищеца ГРАНЕКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул. Никола Вапцаров No 3, вх.Г, ет.7, оф.19, като гаранция по обезпечение на висящ иск, допуснато с определение №4327/05.12.18г. по т.д.№1921/18г. на ВОС, сума в размер на
17760лева по сметка на ВОС с вносна бележка, приложена на л.32 от делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: