Решение № 571 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205747 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-005688/09.08.2022 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. И.

К. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.

Възраженията се свързват с липсата на компетентност на наказващия орган, възприетата фактическа обстановка, допускането на съществени нарушения в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, в процедурата по съставяне на акта, екземпляра за жалбоподателя и приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат аргументите от жалбата и се основават на събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по 1 същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 08.07.2022 г. около 18:20 ч. Д. П. Ю. предприела действие по пресичане по пешеходна пътека тип „Зебра“, нерегулирана от пешеходен светофар, в гр. Пловдив на ул. „Коматевско шосе“ до № 22. Движила се от запад на изток, като в момента на пресичането й пътното платно било заето със спрели автомобили, които изчаквали в трафика. Улицата била съставена от две пътни платна разделени от разделителна ивица, като всяко от пътните платна се състояло от три ленти за движение. Ю. навлязла на платното движение, което било ориентирано от север на юг, движила се по пешеходната, като преминавала между спрелите коли. Преминала през първите две платна, а третото било свободно. В същия момент по него се движил автобус „Исузу ситибус“ с регистрационен № *** от градската линия № 27 в южна посока към кв.

Коматево, който се управлявал от жалбоподателя К. И. К.. Автобусът изпълнявал редовната си линия. Водачът му не преустановил движението, за да пропусне движещата се пешеходка, която забелязал, а продължил, като преминал пред нея през пешеходната пътека в момента, в който тя била навлязла в лентата му на движение.

Траекториите на двамата се пресекли, като настъпил контакт между автобуса и пешеходката, от който тя почувствала застъргване по лявото си рамо и се завъртяла без да падне. Няколко метра след пешеходната пътека водачът на автобуса спрял и погледнал в страничното огледало за обратно виждане, пешеходката забелязала това и му направила жест, с който го попитала какво прави, след което водачът потеглил в посоката си на движение. Пешеходката видяла и запомнила регистрационния номер на автобуса и пресякла и другото платно за движение, когато усетила изтръпване в лявата си ръка – тази, по която била застъргана от автобуса. Останала на място и се обадила на съпруга й, с който като дошъл, потеглили в посока кв. Коматево по ул. „Коматевско шосе“.

В същото време на пост на ул. „Коматевско шосе“ се намирали *** М. А. и Г.

М., които изпълнявали служебните си задължения във връзка с провеждащата се в този момент футболна среща. При тях се спрели Ю. и съпругът й, обяснили им за възникналата ситуация и посочили регистрационния номер на автобуса. *** си спомнили за преминалия покрай тях преди това автобус от градската линия, който не спрял и не им обяснил за настъпилото произшествие. Изчакали автобуса да се върне, спрели го, установили водача като жалбоподателя и всички заедно посетили посоченото от пешеходката място на възникване на произшествието. Там Ю. разказала в подробности поведението си попресичане и това на водача на автобуса. При обсъждането им водачът споделил пред Ю. и ***, че я забелязал, но не е разбрал, че я е блъснал и си е мислил, че няма да го стори, и нямало как да спре, като потвърдил, че се е движил във въпросната лента от пътното платно.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA бл. № 677800/08.07.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал преминаващата по пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходка, блъснал я и с това реализирал ПТП с пострадало лице, и е допуснал и друго нарушение, изразяващо се в това, че като участник в ПТП с пострадало лице не уведомил службата за контрол и не изчакал пристигането на контролните органи на МВР. За второто нарушение първоначално не била дадена правна квалификация от актосъставителя, като по този начин били разпечатани от служебното устройство екземплярите на акта. В последствие на ръка било вписано в оригинала на акта, че това осъществява състава на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. В копието за нарушителя не била направена такава добавка. В акта нарушителят отразил, че няма възражения. За настъпилото ПТП бил съставен и констативен протокол за за ПТП с пострадали лица и 2 план-схема към него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. С постановлението било прието въз основа на констатираното от фактическа страна, че водачът е извършил и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, за което му била наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М.

А. – актосъставител, и Д. Ю. – пострадала, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.07.2022 г. ведно с план-схема към него, справка за нарушител/водач, заверено копие на АУАН – екземпляр за нарушителя и констатацията на съда в съдебно следствие относно същия, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на акта и констатираната от него фактическа обстановка, възприета от обясненията на пострадалото лице и водачът, които в подробности си спомня и споделя. От друга страна показанията му съответстват на тези на очевидеца на събитията – пострадалата Ю.. Тя подробно разказва за движението и поведението си, фактическата обстановка около нея, поведението на водача на автобуса, настъпването на контакт между нея и МПС, последващата реакция на водача, съдействието на органите на реда и думите на водача пред нея и ***, които съответстват на споделеното от актосъставителя. Именно този аспект от показанията на свидетелите мотивира съдът да им се довери, като ги прецени като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка. Въз основа на това и не се прие за основателно възражението, с което се осправа фактическата обстановка по делото.

От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията на свидетелите. В този смисъл съдът отчете и презумптивната сила на акта, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Такива не се твърдят от жалбоподателя, не бяха доказани, затова и обстоятелствата по акта останаха необорени.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е четлив и разбираем и без задрасквания, затова и възражението в този смисъл съдът не възприе, още повече че не е отразил подобно възражение в самия акт. Той е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, във връзка с което възражението от жалбата се прие за неоснователно. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от 3

ЗДвП предвижда съставянето на акта в присъствието или на очевидци, или на лицата, присъствали при съставянето му. В този смисъл законът позволява на актосъставителя при условията на алтернативност да го състави в присъствието на лицата от една от двете или и двете групи лица. Значението на свидетелите е свързано с призоваването им в последствие за събиране на допълнителни доказателства чрез разпита им както относно действително настъпилата фактическа обстановка, така и относно спазване на процедурата по съставяне на акта. Следователно посочването на техните данни е само с оглед намирането им и е само с доказателствено значение и данните за самоличността им имат само обезпечителна функция в този смисъл. Затова и не е необходимо на свидетелите да е вписано ЕГН, а пропуска в този смисъл не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на акта, доколкото и не е нарушило правата на жалбоподателя. Затова и нарушението в този смисъл на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не се прие. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение по т. 1. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец, свидетел при съставяне на акта и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Жалбоподателят е посочил, че няма възражения. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в писмен вид в седемдневен срок от връчването на акта, като той не се е възползвал от това си право.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани поведението на водачите при преминаването на пешеходци през пешеходна пътека, и задълженията му към контролните органи при настъпване на ПТП.