Решение № 491 от 16.07.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 205/2026
- Вид
- Решение № 491
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11,ал.2,т.1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.40,ал.1,т.5 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.59,ал.1,т.1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.202,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.311,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.387, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 491 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100205 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез М. Д.- прокурор в Апелативна прокуратура- Пловдив, против Решение №185 от 29.10.2025г. по в. гр. д. №396/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено Решение №311 от 20.03.2025г., постановено по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. А. Ш., ЕГН **********, сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-Пловдив, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане, и Определение №1156 от 17.04.2025г., постановено по по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е била оставена без уважение молба вх.№12891/04.04.2025г. на Прокуратурата на Република България за изменение на Решение №311 от 20.03.2025г. в частта за присъденото 1 адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и намаляване на присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Д. А. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Р. Р., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба.
С определение №1864 от 08.04.2026г. по гр. д. №205/2026г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за да бъде извършена проверка за съответствието му с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи по въпросите: 1. При определяне на основанията и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
По правните въпроси, по който е било допуснато касационното обжалване:
2
Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от
Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение №146 от 07.10.2020г. на ВКС по гр. д. 4129/2019г., четвърто г.о.; Решение№ 253 от 27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№457/2016г., четвърто г.о.; Решение №145 от 27.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 3365/2021г., четвърто г.о.; Решение № 179 от 09.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 4551/2017г., трето г.о. и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и общественоикономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, 3 да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело.
По касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
С постановление от 16.04.2015г. на прокурор от ВОП- София ищецът бригаден генерал Д. А. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.387, ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 12.03.2015г. в качеството си на длъжностно лице- командир на в.ф. 34750Карлово е злоупотребил със служебното си положение като използвал четирима военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности в семейния му апартамент в гр.София. Наложена му е била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000лв. С постановление от 13.07.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387, ал.3 от НК за първоначалното деяние и за още две деяния- устно разпореждане на подчинения му командир да осигури специална техника и личен състав, който на 26.09.2014г. взел участие в организацията и провеждането на мероприятие от Ловно-рибарско дружество- Карлово„Откриване на ловен сезон за едър дивеч 2014-2015г.“, и устно разпореждане на негов подчинен да отнеме от подчинен редник свидетелството му за управление и да го задържи до 23.12.2014г. С постановление от 30.07.2015г. на ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България, отменена с определение от 11.08.2015г. по ЧНД №П 237/2015г. на Софийски военен съд. С постановление от 14.09.2015г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем, като към първоначалните са били добавени още седем деяния- устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 17-18.05.2014г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в с.Васил Левски, Община Карлово; разпореждане на военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности с необходимата им техника в Ловен парк- гр.Карлово, в резултат на което били изградени подпорна стена, бетонови стъпала, чешма с бетонова пътека към нея, монтирани седалки на футболното игрище и изградена предпазна ограда 4 към него; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взел участие за времето от 10.10.2014г. до 12.10.2014г. в логистично осигуряване на мероприятие- Девети национален събор „Да запазим българското“гр.Калофер; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взели участие на 06.12.2014г. в логистичното осигуряване на мероприятиепразнуване на Никулден в гр.Карлово; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, които на 06-07.02.2015г. осигурили с отбранителни продукти провеждането на мероприятие „Деня на лозаря-Трифон Зарезан“гр.Карлово; устно разпореждане на 29.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- посрещане на официалните гости на гр.Клисура; изземване на правомощия и предоставяне без договор на бетонов басейн за безвъзмездно ползване на Ловно-рибарско дружество- Карлово за отглеждане на пъстърва.
С постановление от 27.11.2015г. е извършено ново привличане, като са добавени още три деяния- устно разпореждане преди 30.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- Посрещане на официалните гости на гр.Клисура; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 09- 10.05.2015г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в с.Васил Левски, Община Карлово; предоставил без процедура и договор помещения за безвъзмездно ползване на Община Карлово. С постановление от 14.12.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387,ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, включващо посочените деяния. На 15.12.2015г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-Пловдив. По делото са били проведени множество открити съдебни заседания с личното явяване на ищеца, като с Присъда №13 от 19.07.2018г. същият е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Против присъдата е подаден протест от прокуратурата, като с Решение №24 от 14.12.2020г. по ВНОХД №67/2019г. на Военно- апелативния съд същата е потвърдена и е влязла в сила на 07.01.2021г. При така установените факти съдът е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило в досъдебната и съдебната си фази общо 5 години, 8 месеца и 21 дни.
Паралелно с него са били водени още две наказателни производства 5 спрямо ищеца. С постановление от 20.08.2015г. на прокурор при ВОП-София е разделено процесното досъдебно производство ДП №57-Сл/2015г., като са отделени посочени доказателства и е образувано ново ДП №104-Сл/2015г. срещу ищеца за престъпление по чл.202,ал.1,т.1 във връзка с чл.201 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице- национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Република България в операцията на ISAF в Афганистан на неустановена дата в началото на август 2010г. в Кабул, Афганистан, бригаден генерал Д. Ш. присвоил чужди движими вещи- одеала, зимни комплекти, зимни якета, спортни екипи, топки, тройни канчета и походни легла, като за улесняване на това престъпление извършил друго по чл.311,ал.1 от НК- съставил официален документ- опис на товара, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тях. С влязла в сила на 01.04.2019г. с произнасянето на касационната инстанция Присъда №13 от 14.03.2018г. по НОХД №П80/2017г. по описа на Софийския военен съд подсъдимият Ш. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. За обезщетяване на претърпените в резултат на повдигнатите му по това наказателно производство обвинения неимуществени вреди ищецът е предявил иск против Прокуратурата, по който е било образувано гр.д. №3362/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив, като към датата на постановяване на въззивното решение по него не е бил налице влязъл в сила съдебен акт. По възражението на ответната прокуратура, че ищецът е възмезден за претърпените от него неимуществени вреди с присъденото му обезщетение по това дело съдът е изложил съображения, че същото е неоснователно предвид липсата на влязло в сила решение по същото. Посочил е, че останалите незаконни обвинения, които не са част от основанието на претенцията, са от значение при изследване на причинно-следствената връзка и като обстоятелства за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД при отчитане на тежестта и приноса на всяко едно от тях за настъпване на вредоносния резултат.
Разпечатката съдържа 24 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/739d7037-fd2f-49dd-a9ab-2d8bff548a0f