Решение № 3314 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3314 гр. ..., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110115961 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

20.02.2026 г., гр....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети ф е в р у а р и две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №15961 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ......., ЕИК:............, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Е. С. И., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, в качеството й на собственик на 1 топлоснабден имот в гр...., ж.к. „.....“, бл....... №......, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 646,49 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сума от 121,12 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 21.08.2024г., сума от 38,08 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 9,56 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2021г. до 21.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №52930/2024г. по описа на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че главницата за топлинна енергия е неправилно изчислена, тъй като е използвана отменена методика. Твърди, че § 3 от ПЗР от Наредба №ЕРД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, обн. ДВ бр.25/20.03.2020г. противоречи на разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗНА. Моли за отхвърляне на исковете.

В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 52930/2024 г. на СРС, 165 състав, длъжникът е изложил твърдения, че е заплатил част от вземанията по заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Като трето лице помагач, /ТЛП/, на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „......, което представя 2 бр. справки за използвана ТЕ, на името на отв. страна и 2 бр. формуляри за отчет, подписани от абоната, за липса на потребление на ТЕ.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложен към исковата молба е препис на НА за покупко- продажба на недвижим имот №-.......г., том I, н.д. №....г. на Нотариус В. М., рег. №.... в НК, район на действие: СРС, с който ......, чрез пълномощник, продава на отв.Е. И.- съсобственик, 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху ап.48 в гр...., ж.к. „.....“, бл.... като за останалите 2/3 ид.ч. от правото на собственост не се установява правното основание за притежанието им от отв. страна.

Представени са 2 бр. съобщения към фактури, издадени на името на отв.Е. И., като в протокола от 01.10.2000г. на ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител, срещу ап.48 фигурира името на ......, неустановено трето лице.

Отв. страна представя разписка №........г. за заплатена в полза на ищеца сума от 250 лв. за погасяване задължения за аб. №......, /стр.84/.

Съгласно заключение по СТЕ, преди проц. период в имота е прекъснато подаването на ТЕ от сградната инсталация към радиаторите. Радиаторите в стаите са пломбирани, а в кухнята е с демонтирана входяща и изходяща тръбна връзка със сградната инсталация. В банята е налице юарнг- лира, с мощност от 426 W, като е начислена ТЕ за тяло без възможност за монтиране на индивидуални разпределители по максимална оценка по мощност, въз основа на неустановени данни в програмния продукт на ФДР, до който не се дава достъп на вещото лице, откъдето се дават готовите стойности на ТЕ. ТЕ за БГВ е с нулева стойност, по данни на водомер. ТЕ за сградна инсталация с открит монтаж е начислена на пълен отопляем обем от 210 куб.м.

Съгласно заключение по приета ССч.Е, не се установява плащане за проц. период.

Посочени са начислените суми за ТЕ и размера на начислената законна лихва.

Съдът достигна до следните правни изводи:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства и с оглед частичното изпълнение в хода на процеса може да се приеме, че отв. страна се явява „потребител на ТЕ“ и съотв. задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчитането и заплащането на ТЕ отдадена от сградната инсталация следва да става по законовопредвидените критерии. Видно от представените от третото лице- помагач талони за отчет за двата отопл. сезони е, че жилището е необитаемо с нулеви показания за потребление на ТЕ за БГВ за монтирания водомер. От приетата СТЕ се установява, че радиаторите в имота са демонтирани/ разкачени от сградната инсталация. Не са налице доказателства за определената кубатура на отопляемото жилище. Извършеното от ФДР изчисление е чрез специализиран софтуерен продукт, дал крайните стойности на задължението, което изчисление не е проверено от вещото лице, поради отказване достъп до същото като фирмен софтуер. Отделно ТЕ за отопление е начислявана за щранг- лира в банята по максимален прогнозен разход, като отоплително тяло без уред за отчет, което по съществото си е наказателен механизъм за начисление на ТЕ, без установено законово основание за това. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. В случая в жилището не се потребява ТЕ за БГВ и съотв. е необитаемо, като не е налице право на индивидуален отказ/ спиране на потребление за абоната по действащото бълг. право. Не е налице и изрична нормативна уредба за отчета на ТЕ за необитаеми имоти в гр...., с установено нулево потребление в тях. Установява се и частично изпълнение от длъжника в хода на заповедното производство с плащане на 11.11.2024г. на сума от 250 лв., неотразена в счетоводството на ищеца, съобразно приетата ССч.Е. При това положение и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ, отдадена от 3 сградна инсталация съобразно постановените решения на ВАС по реда на чл.185 от АПК и с оглед липсата на потребление на ТЕ в проц. имот, следва исковата претенция срещу отв. страна да бъде приета за изцяло недоказана по размер и съотв. неоснователна.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за имота. Приложеният към ИМ Договор №371/03.02.2001г. между представители на етажната собственост и ФДР „......, за изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребители на база реално количество ТЕ по системата „Хайцтек“ е за срок на действие от 2 год. и към проц. период: 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е изтекъл, поради което не се установява и договорното основание за конституираното ТЛП да извършва дялово разпределение на ТЕ.

Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на отв .страна за сумата от 120 лв., заплатен депозит за изготвяне на СТЕ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:............, със седалище и адрес на управление: гр...., ул. „......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Е. С. И., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 646,49 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр........, аб. №......, за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., сума от 121,12 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 21.08.2024г., сума от 38,08 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.07.2021г.- 30.04.2023г., сума от 9,56 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.- 21.08.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№52930/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА ......., ЕИК:............, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц.- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Е. С. И., ЕГН:**********, сума в размер общо на 61,36 /шестдесет и едно евро и тридесет и шест стотинки/ евро, представляваща сторени деловодни разноски.