Определение № 2084 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2084 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900805 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Щрабаг“ ЕАД, чрез пълномощника му адв. М. П. от АК-Монтана, с надлежно учредена по делото представителна власт, и от „Камбро Озай БГ“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Хр. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 517/07.08.2024 г., постановено по в. т. д. № 1023/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, поправено с решение № 129/07.03.2025 г., по касатори, както следва: 1) от „Щрабаг“ ЕАД – в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД срещу „Камбро Озай БГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД над сумата от 513 977,60 евро с ДДС до присъдената сума от 724 117,93 евро без ДДС, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 957450,46 евро с ДДС, представляваща остатъка от възнаграждението с включен ДДС за извършената и приета работа по договор за изработка (строителство), сключен на 13.02.2017 г., изменен с анекс № 1/21.02.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 25.09.2018 г. до окончателното заплащане и 2) от „Камбро Озай БГ“ ЕООД – в частта, в която е потвърдено 1 първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 513 977,60 евро с ДДС, представляваща остатъка от възнаграждението с включен ДДС за извършената и приета работа по договор за изработка (строителство), сключен на 13.02.2017 г., изменен с анекс № 1/21.02.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 25.09.2018 г. до окончателното заплащане.

Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Щрабаг“ ЕАД срещу „Камбро Озай БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 65359,80 евро, представляваща разликата между 957450,46 евро и този, за който съдът недопустимо се е произнесъл - 1040816,26 евро.

Касаторът-ищец поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, е достигнал до необоснования фактически извод, че изпълнителят не е установил в процеса на доказване, че е извършил удостоверените в процесните сертификати № 13 и № 14 СМР, поради което незаконосъобразно се явява неговото правно съждение, че за стойността на тази работа не следва да се заплати уговореното в договора за изработка (строителство) възнаграждение. Счита, че фактът на приемане и на тези СМР е установен със събраните по делото доказателства, като своевременно възложителят не е релевирал възражение за неточно изпълнение на тази работа в качествено отношение, поради което е приложима уредената в чл.

264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция за нейното приемане.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата 2 и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите си към решението? Следва ли въззивният съд да изложи ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към правния спор доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; може ли съдът да основе решението си само на част от избрани от него доказателства, да ги цени избирателно, без да обсъди останалите доказателства и изложи съображения защо ги приема за недостоверни?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика – т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК и ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, така и с казуалната решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 450/21.07.2009 г. по гр. д. № 3547/2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 570/06.11.2009 г. по гр. д. № 4112/2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 796/02.02.2011 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 527/15.03.2012 г. по гр. д. № 943/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2017 г. на ВКС, IV г. о.); 2. „Може ли приемането на работа по договора за изработка по смисъла на чл. 264 ЗЗД и настъпването на правните последици от това приемане да бъде ревизирано от съда съобразно разпоредбите на ЗЗД, без да се взимат предвид разпоредбите на договора „Фидик“ и неговите приложения, подписан между страните?

Приемането на извършеното следва ли да е съобразно единични цени и количества или следва да е съобразно регламентирания от договора „Фидик“ процент на напредък при всяко междинно отчитане?“ (твърди се противоречие с решение № 123/11.06.2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решения № 1100/04.7.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2002 г. на V г. о.; решение № 1661/06.12.1999 г. на ВКС по гр. д. 972/1999 г. на V г. о.; решение № 231/13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., решение № 121/27.09.2013 3 г. на ВКС по т.д. № 621/2012 г. на І т. о.) и 3. „Разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството придава ли на съставените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи съгласно чл. 179 ГПК?“ (твърди се противоречие с решение № 404/04. 09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 24/23.02.2018 г. по гр. д. № 2543/2017 г., III г. о. на ВКС и решение № 154/30.09.2013 г. по т. д. № 1263/2011 г. на ВКС).

Ответникът по тази касационната жалба – „Камбро Озай БГ“ ЕООД, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Касаторът-ответник счита, че в обжалваната от него част въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – макар във въззивната жалба да е бил релевиран довод за неправилност на изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, апелативният съд не е дал съответни указания относно обстоятелствата, на които ищецът основава предявеното материално право, респ. на които ответникът основава своите материалноправни възражения, и на коя от страните в производството принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) за тяхното установяване, вследствие на което се е достигнало и до необоснованост на въззивното решение, а именно в противоречие с правилата на логическото мислене и събраните по делото доказателства апелативният съд е приел, че в процеса на доказване е установено правнорелевантното обстоятелство, че изпълнителят по процесния договор за изработка (строителство) и извършил процесните СМР, за които е присъдено уговореното възнаграждение, респ. възложителят ги е приел.

Поддържа, че с извънсъдебно заплатеното възнаграждение възложителят е изпълнил изцяло своята насрещна парична престация за извършените и приетите СМР до прекратяване на процесния договор за строителство.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

4

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Как се разпределя доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, включително ако се поддържа липса на приемане на работата от страна на ищеца-изпълнител? Дължи ли последният да докаже при условията на пълно и главно доказване реалното изпълнение на възложената му работа и нейното предаване на ответника-изпълнител, ако за спорната работа липсва приемане, вкл. и в подписания протокол за изпълнени СМР? Следва ли ответникът по иск по чл. 266 ЗЗД да доказва отклонение в изпълнението, ако работата на изпълнителя не е била приета, както и какъв вид е това доказване - главно или насрещно? При твърдения за отклонение в изпълнението на договор за изработка в количествено отношение следва ли ответникът да провежда главно доказване на факта, че работата не е изпълнена изцяло или съответно отчасти?“; 2. „При изрични оплаквания във въззивната жалба за неправилност на допълнението на доклада, сторено от първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“; 4.

„Дали въззивният съд следва да допусне служебно експертиза при положение, че не кредитира допуснатите по искане на страните и по инициатива на съда експертизи, необходими за разрешаването на правния спор, както и при положение, че страните по делото са навели оплаквания във връзка с приемането и кредитирането на тези експертизи? Може ли въззивният съд да разреши правния спор, като не кредитира приетите по делото експертизи, без да допусне служебно нова експертиза? Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при оплакване за неизясненост на спора от фактическа страна (необоснованост)?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие както със задължителната практика - ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с казуалната практика - решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение № 34/04.04.2014 г. по т. д. № 1282/2011 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 95/15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015г. на ВКС, I г. о.); 5. „Разместването на 5 фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, съставлява ли приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Налице ли е приемане на работата от поръчващия, когато същият е възразил за неточно изпълнение на договора при прегледа на работата, не е подписал акта на изпълнителя и е съставил от своя страна акт, обективиращ приетата работа и нейната стойност?“ (по тази група материалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009г. на ВКС, II т. о.); 6. „Какво е доказателственото значение на протокола за изпълнени СМР и съставлява ли признание на СМР, които не са посочени в текста на документа като одобрени от възложителя на работата?