Решение № 278 от 14.08.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 583/2025
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. ХАСКОВО, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. К.ОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20255600100583 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – като главен и иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – като евентуален.
ИЩЕЦЪТ – К. Х. Р. твърди, че племенник и единствен наследник на Т. К.ов Х., починал на 06.07.2020 год. Десет дни преди да почине, с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, наследодателят му прехвърлил на ответника Х. Д. И., правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Хасково, с адрес на имота – гр.Хасково, ******, целият с площ от 232 кв.м., ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор № *** с площ от 91 кв.м., на два етажа, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор *** с площ от 36 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж.
Излага доводи за това, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие от страна на наследодателя му, за който твърди, че страдал от тежко онкологично заболяване, даваните от лекарите за което заболяване прогнози били неблагоприятни и според същите на чичо му оставали броени дни живот. Дни преди подписване на пълномощното, издадено в полза на ответника И., представено при изповядване на атакувана сделка, наследодателят му прекарал тежък инсулт, като в резултат и на друго дългогодишно заболяване – аневризма в мозъка, чичо му не е могъл да разбира свойството и значение на постъпките си при извършване на упълномощителната сделка. Позовава се и на обстоятелството, че пълномощното не е подписано от чичо му, като в 1 документа бил положен отпечатък от палеца му. Твърди, че към датата на упълномощаването, ответникът И. е бил наясно с това, че на прехвърлителя остават броени дни до смъртта му. Оспорва отразеното в договора обстоятелство, че приобретателят е оказвал материална подкрепа и е полагал грижи за чичо му в продължение на три години. Твърди, че чичо му е притежавал и други имоти в гр.Габрово, придобити по наследство от съпругата си, от продажбата и от отдаването по наем на които получавал значителни доходи, които наред с пенсията били достатъчни да покрие нуждите си и поради това не се нуждаел от финансова подкрепа. До началото на 2020 год. чичо му бил в състояние да се обслужва сам. Наред с това за него били полагани грижи от двама млади мъже, на които е бил ментор.
Ответникът, макар и дългогодишен приятел на чичо му започнал да го посещава в дома му едва няколко месеца преди смъртта му, когато вече е бил на легло, без да полага всекидневни грижи. В тази връзка се позовава на допуснато от ответника неизпълнение на договора, поради това, че ответникът не бил полагал грижи нито преди, нито след сключване на договора, десет дни след което настъпила и смъртта на наследодателя му. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът да обяви нищожността на договор за гледане и издръжка от 26.06.2020 год., сключен с Нотариален акт / НА/ за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с № 146, том I, рег.№ 1002, дело № 133 от 2020 год. по описа на нотариус Христина Колева с № 081 по регистъра на нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на Хасковския районен съд, поради липса на съгласие, обосновано с влошеното здравословно състояние на прехвърлителя, което не му е позволявало да изразява адекватна воля и да разбира последствията от действия си при сключване на упълномощителната сделка, а при условията на евентуалност – за разваляне на договора поради неизпълнението му.
ОТВЕТНИЦИТЕ – Х. Д. И. и М. С. И. – оспорват исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното от ищеца и прието като писмено доказателство удостоверение за наследници № 1965 от 24.08.2020 год. на Община Хасково е, че единствен наследник на починалия на 06.07.2020 год., Т. К.ов Х. е ищеца – К. Х. Х. - негов племенник. В подкрепа на това обстоятелство е и приетото като писмено доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 588 от 01.04.1974 год. Като писмено доказателство е прието и удостоверение за сключен граждански брак от 19.07.2004 год., от което се установява, че ищецът е приел фамилното име на съпругата си – Р..
С договор от 26.06.2020 год., наследодателят на ищеца - Т. К.ов Х. чрез пълномощника си Х. Д. И. – ответник е прехвърлил на Х. Д. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Хасково, Община Хасково, Област 2
Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 год. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 11.06.2020 год., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, ******, целият с площ от 232 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма; с номер по предходен план: 5015461; кв.48; парцел 16, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***;
***; ***; ***; *** и ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: 1. Сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Хасково, Община Хасково, Област Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 год. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 11.06.2020 год., с адрес на сградата: гр.Хасково, ******, със застроена площ от 91 кв.м. на два етажа, с брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и 2. Сграда с идентификатор № *** КККР на гр.Хасково, Община Хасково, Област Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 год. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 11.06.2020 год., с адрес на сградата: гр.Хасково, ******, със застроена площ от 36 кв.м. на един етаж, с брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Хангар, депо, гараж, стар идентификор: няма; номер по предходен план: няма, срещу поето от приобретателя Х. Д. И. задължение да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителя Т. К.ов Х. и за всички грижи и издръжка, давани до сега в продължение на изминалите повече от три години назад.
Договорът от 26.06.2020 год. е сключен с
Нотариален акт / НА/ за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с № 146, том I, рег.№ 1002, дело № 133 от 2020 год. по описа на нотариус Христина Колева с № 081 по регистъра на нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на Хасковския районен съд.
В изисканото и приложено нотариално дело, цитирано по-горе се съдържа и пълномощно за разпореждане с описания погоре недвижим имот, издадено от Т. К.ов Х. в полза на ответника Х. Д. И. с право да прехвърли на себе си правото на собственост върху имота срещу задължение за гледане и издръжка. Върху пълномощното е положен отпечатък от палеца на дясната ръка на упълномощителя поради заболяване.
Нотариалната заверка на пълномощното датира от 25.06.2020 год.
По делото се събраха и гласни доказателства, чрез изслушване обясненията на ответниците и разпита на посочените от тях свидетели.
От обясненията на ответника Х. И., дадени по реда на чл.176 от ГПК се установява, че с Т. К.ов Х. се познавали от преди повече от петдесет години. Израснали в една махала, заедно отслужили военната си служба. Бил приятел и с баща му Киро, с който били неразделни 3 до кончината му през 1987 год., а след това и със сина му Т. след установяването му в гр.Хасково. След като починала съпругата на приятеля му, двамата се срещали почти всеки ден. Заболяването на Т. датирало от преди две – три години преди смъртта му. Година преди да почине, Т. не бил в състояние да се грижи сам за себе си. В онкологията го водили пет – шест пъти, където пролежавал по два – три дни. До последно не бил губил ума и разсъдъка си. Бил в пълно съзнание по време на извършване и на упълномощителната сделка. Тогава Т. бил на легло. Говорили си с нотариуса.
Положил отпечатък от палеца си, защото два – три месеца преди това получил схващане на пръстите на дясната ръка от артрит. Наследодателят на ищеца бил десничар. Т. не подържал отношения с племенника си, който в продължение на повече от двадесет години не познавал баща си, а камо ли чичо си. Бил заблуден от страна на майка си, че биологичен баща му е втория й съпруг. Т. му споделял, че племенникът му започнал да се обажда пет месеца преди да почине, само за да провери дали е още жив. Не искал да го вижда, нито да го чува. Преди това не го бил търсил двадесет – тридесет години. Два – три месеца преди да почине, Т. му споделил, че иска да му прехвърли имота си.
Ответникът обяснява, че пет – шест месеца или година след като се залежал, се е грижел постоянно за Т. – вземали му храна, готвили, пускали пералнята.
Грижи за Т. били полагани и от момчета, на който е бил треньор по баскетбол.
От обясненията на ответницата И. се установява, че с Х. се оженили през 1983 год., като бракът им просъществувал до 2003 год., когато се развели, но продължавали да поддържат връзка. През 2019 год. на Т. била предоставена социална услуга с участието на психолог, по чиято преценка услугата била прекратена. Психологът обяснил, че Т. няма нужда от специална помощ.
Хигиенист го посещавал веднъж седмично, а ответницата като социален работник поддържала връзка с личния му лекар и го придружавала в Онкото.
Споделя, че Т. е бил с прекрасен характер и имал много приятели – момчета, които обучавал, пряко свързани с обгрижването му. Споделя, че ответникът поел изцяло грижата за Т.. Непрекъснато били заедно като семейство. К.ов не можел да прави нищо сам. Не можел да движи и ръцете си. Х. му държал цигарата, сменял памперсите. Купувал храна. Миел съдове. От 2019 год. ответникът бил изцяло при Т.. Помагала на съпруга си в обгрижването на Т..
Твърди, че не е забелязала Т. да има психични проблеми.
От показанията на свидетеля В. В., посочен от ответниците се установява, че с Т. Х. се познавали от както се помнел, а с ответника Х. И. – от 2012 – 2013 год., когато започнал работа като треньор.
Споделя, че Т. е бил негов треньор, а след като се пенсионирал започнал работа на неговото място. През 2016 год. Т. бил диагностириран с онкологично заболяване, което не му позволявало да полага грижи за себе си.
Имал местази по цялото тяло. От момента, в който се залежал, грижи за него били полагани основно от Х. И.. Твърди, че Т. Х. не е имал психично заболяване. Бил с акъла си през цялото време. Веднъж седмично свидетелят заедно с негов колега – Я. Ж. минавали, за да видят как е. При всички техни посещения, Х. е бил при него – къпел го, сменял памперсите, бръснел го, перял дрехите, простирал, почиствал къщата и подреждал. Т. имал проблеми с 4 чувствителността на дясната ръка. Поради този проблем още от 2014 год. се притеснявал да шофира. В продължение на четири – пет години се подписвал с пръстов отпечатък, поради слабост и липса на чувствителност в ръката. Х. му държал цигарата, за да може да пуши. Заедно го водили на лекар. Свидетелят твърди, че Т. не му е бил споделял, че има роднини. За тях научил едва след смъртта на учителя си. Имал брат, който починал преди свидетелят да се запознае с Т.. Приживе братята поддържали добри отношения. Свидетелят твърди, че не му е известно дали Т. е бил настаняван за лечение в Център за психично здраве в кв.Болярово. Обяснява, че при заминаването им на лагер с отбора по баскетбол, се наложило Т. да бъде настанен в частен хоспис за следболнично лечение, намиращ се в същата сграда в кв.Болярово, за период от около една седмица. В същия период Х. отсъствал от гр.Хасково. Нямало промяна в състоянието му. До последно бил в съзнание и можел да изразява адекватна воля. Не бил човек, който лесно може да бъде манипулиран. Описва Т. Х. като изключително позитивен човек, който избягвал да осъжда болестта си. В тази насока са и показанията на свидетеля Я. Ж., който споделя, че Х. И. е бил най-добрият приятел на Т. Х. - тренера, и че познава двамата от дете.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/739c62a2-6ff3-47e5-b6d3-b334a6046866