Решение № 2819 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2819 гр. С., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.., 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110159980 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите 3 020,98 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 508,29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 16.11.2021 г., сумата 39,69 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2021 г. до окончателното й изплащане и за сумата 8,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. - 16.11.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., аб. № ., и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ./2021 г. по описа на СРС, 153 състав.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника, в качеството му на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Т.С“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Навежда възражение за погасяване на сумите по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С” ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот - апартамент ., находящ се в гр. С., е придобит от ответника Р. И. Ш. по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., дело № ... на нотариус В.Б., вписана под . на Н., с район на действие С...

Със заявление-декларация от ответника с вх. № .., последният е отправил искане до ищцовото дружество партидата за процесния имот, находящ се в гр.

С., а.., с аб. № ., да бъде променена на негово име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТТ.” ЕАД на клиенти в гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.

2

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТТ.“ ЕАД на клиенти в град С. (ОУ – 2016 г.), одобрени от К., в сила от 10.07.2016 г. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к М..

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ..

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените от третото лице-помагач „Т.С” ЕООД писмени доказателства се установява, че през исковия период не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на отчитането на уредите. Представени са изравнителните сметки за топлоснабдения имот с абонатен № . и протоколи за неосигурен достъп.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната 3 инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Т.С” ЕООД съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 16.03.2002 г. и сключения въз основа на него договор с топлинния счетоводител от 27.03.2002 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.

“терминал” се снема показанието на топломера в 0.00 часа на първо число на месеца. Топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип, като експертът посочва, че през 2020 г. ищецът не е имал сключен договор с фирма/фирми за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС (топломери и водомери), поради което топломерът не е бил свалян за проверка.

Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 3 бр. отоплителни тела /в хол, стая, лира/, на които са поставени И., и 1 бр. водомер за топла вода. За периода 2018 г. - 2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. През процесния период поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба . и Наредба № .. Били съставени и протоколи за неосигурен достъп с подпис на свитедел. Поради неосигурения достъп топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л./ден за един човек 4 съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № . и Наредба № ., заедно с допълнително количество 36,86 куб. метра за сезон 2018/2019 г. и 50,4 куб. метра за сезон 2019/2020 г. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата – т. 6.1.1. от Приложение към Наредба № . и Наредба № . на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 157 куб. метра. Експертизата установява, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер, като количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца. От отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи, като във фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение. Съгласно приетото експертно заключение дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 2 988,73 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № ./2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 2 988,73 лева.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение предвид, че тя не е включена в 5 стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТТ.” ЕАД и търговец, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Представено е извлечение по сметка, от което се установява размерът на всяка от месечните такси за извършване на услугата дялово разпределение, включени в исковия период. По изложените съображения и на основание чл.

162 ГПК съдът счита, че размерът на дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. възлиза на 39,69 лева. Претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло за сумата 39,69 лева.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на претенциите по давност е частично основателно.