Решение № 123 от 30.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Сливница, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20221890200789 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0001721/23.06.2022 г., издадено от Д. И. Б. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на Министерство на транспорта.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна- директора на РД „Автомобилна администрация“София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподателят работел по силата на трудов договор при работодателя „Донкови“ ЕООД на длъжност шофьор.

На 05.05.2022 г., около 15:30 часа на главен път Е80, на разклона за с.

Пролеша, свидетелят Т. Г. Б. и неговият колега свидетелят Б. Н. Б. – инспектори при РД „АА“-София спрели за проверка управлявания от 1 жалбоподателя товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № ***, собственост на фирма „Донкови“ ЕООД, който се движел с посока към гр. София.

Жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари /трошен камък/ за собствена сметка. В хода на проверката свидетел ят установил, че водачът на товарния автомобил не носел заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.

Актосъставителят Т. Г. Б. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Б. Н. Б., съставил акт за установяване на административно нарушение № 322762/05.05.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят посочил, че е забравил заповедта в офиса.

Жалбоподателят депозирал и възражения към които представил заповедта.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение директорът на РД „Автомобилна администрация”-София е издадал и атакуваното наказателно постановление № 42-0001721 от 23.06.2022 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Т. Г. Б. и Б. Н. Б. , както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 322762/07.12.2022 г., заповед № 1296 от 05.05.2022 г., заповед № 110/01.04.2022 г., заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г., допълнително споразумение № 1785 от 07.05.2019 г., допълнително споразумение № 998 от 28.03.2020 г. и длъжностна характеристика.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и 2 писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При съставяне на АУАН, респективно при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди /.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите 3 съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил и е извършвал превоз за собствена сметка и при проверка от контролните органи не е представил заповед на лицето, за чиято сметка се извършва превозът . Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.

Съгласно посочената разпоредба при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.

Съобразно легалното определение на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАвтП "превоз на товари за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

От събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и е превозвал товар за собствена сметка. По делото се установи, че при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил заповед на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, която да съдържа датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара /документ по чл.

18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./. Това е отбелязаъл и самият жалбоподател в АУАН, а именно, че е забравил заповедта в офиса.

Следователно по делото се установява извършеното нарушение.

По наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се 4 определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. В случая при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил документ по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. и затова следва да му се наложи предвиденото в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100 лева.

Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.

Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Обществения превоз на пътници и товари е дейност, която засяга широк кръг от обществени отношения и същевременно представлява дейност с повишена опасност. Нарушенията свързани с изискванията за разрешителни за извършване на тази дейност, лицензи или представянето на други документи засягат в значителна степен обществените отношения, уредени в ЗАвП и ЗП.

При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.