Решение № 722 от 04.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Варна, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204206 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба о т „БГ СОД“ООД с ЕИК: 200999966, представлявано от управителя П. И. М., чрез адв. А. Х. при ВАК против НП № 032300411/07.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна , с което на основание чл. 414 ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин / лева, за нарушение на чл. 142 ал.6 от КТ.

С депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно и се иска същото да бъде отменено. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушение с оглед дерогиране на нормата на чл. 57 ал.5 от ЗАНН, доколкото липсва конкретизация на нарушението чрез подробно пресъздаване на фактическата обстановка по случая, с оглед на което според въззивника е препятствано правото му на защита. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в обжалваното НП, като се твърди, че същата не се потвърждава от доказателствата по делото, съотв. по административната преписка липсва пряко доказателство за извършеното нарушение, в т.ч. на процесната дата не е извършена проверка в конкретния обект, където се твърди, че е полаган труда от съответния работник. Релевира се довод за допуснато нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, 1 доколкото АНО не е извършил разследване по спорните факти. Твърди се, че от инспекторите на ДИТ – Варна не е искан график за работа за мес.април 2023 г. и не е представян в хода на проверката, като констатация за соченото нарушение не се съдържа и в КП № ПР2315964/22.05.2023 г. съотв. по делото липсва декларация по чл.

402 ал.1 т.3 от КТ, подписаната от конкретното лице, цитирано в НП. Прилага се към жалбата копие на график за мес. април 2023 г., и се навежда аргумент, че видно от същия лицето П. Т. е било нощна смяна на 08.04.2023 г. от 20.00 часа до 08.00 часа на 09.04.2023 г. и е престирало работна сила 12 часа, а на 15.04.2023 г. е почивало и не е било на работа. Адресира се до съда искане да отмени изцяло обжалваното НП с оглед изложените в жалбата основания.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед доводите, изложени във въззивната жалба. Излага становище, че от събраните по делото доказателства не се установява фактическата обстановка, посочена в НП, като се сочи, че нарушението не е установено пряко и непосредствено от органите на Инспекцията по труда. Оспорва се достоверността на приложените към АНП копия на страници от дневник за приемане и предаване на смените, предвид липсата на представен такъв в оригинал от АНО. Навежда се аргумент, че действителният график за мес. април 2023 г., по който лицето П. Т. е престирало труд е приложеният към жалбата график, а не представеният с АНП.

Необосноваността на обвинението се извежда и от факта, че констативният протокол от проверката е съставен около месец след извършването й и в същия не се съдържат констатации във връзка с лицето П. Т.. Процесуалният представител на въззивника пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Галина А.ова, юк Й. и юк М., като се оспорва основателността на жалбата. В заседание по същество юк М. пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, постановено при отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения. Според процесуалния представител на АНО, в хода на съдебното производство безспорно е установено извършването на посоченото в НП нарушение, съотв. не е допуснато нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН доколкото събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства подкрепят фактическите и правни изводи в НП. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“ГИТ“.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Р. Н. и свидетелят по акта – В. А.. По искане на процесуалния представител на въззивника е призован и разпитан в качеството на свидетел работника на „БГ СОД“ ООД – П. С. Т.. По инициатива на съда са призовани и разпитани в качеството на свидетели лицата И. П. И. и В. С. Н., осъществяващи трудови функции в 2 процесния обект към датата на извършване на нарушението и времето на проверката.

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на заповед № 5/05.01.2023 г. и приложеното към жалбата заверено копие на график за мес. април 2023 г., писмо от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ с изх. № 23098984 от 05.12.2023 г. с приложени към същото заверени копия на декларация И. П. И. от 28.04.2023 г. и копие на декларация попълнена от В. Н. от 27.04.2023 г., договор за правна защита и съдействие, представен от адв. Х., заверено копие на протокол за извършена проверка, ведно с писмо от Директора на ДИТ – Варна с изх. № 24009761/13.02.2024 г. справка от Директора на ДИТ – Варна, съдържаща се в писмо с изх. № 24015806/11.03.2024 г., ведно с копие на заповед № 14/27.04.2023 г. на осн. чл. 20, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ и копие на Глава 4 от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда“.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

С оглед постъпил сигнал в ДИТ – Варна, с твърдение, че в ЕТР „Изгрев“, с адрес: гр. Варна, ул. Прилеп № 33 – портал, охраняван от „БГ СОД“ ООД, назначените в дружеството на длъжност охранители лица полагат труд в период надхвърлящ 12 часа в денонощие, а в събота и неделя работните им смени обхващат период от 24 часа, на 27.04.2023 г. служители на ДИТ – Варна – свид. Р. П. и свид. В. А. извършили проверка в обекта, въз основа на Заповед № 14/27.04.2023 г на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна. Проверката била извършена след 17.30 ч. като в обекта бил установен да осъществява трудовите функции на охранител свид. В.

Н.. Същият попълнил декларация по чл. 402 ал.1 от КТ. След покана лицето представило на проверяващите график за работа за мес. април 2023 г. в обекта, както и тетрадка /дневник/ за сдаване и приемане на дежурствата, съдържаща ръкописен текст и подписи на служителите в обекта. Свид. Р. П. заснела с мобилния си телефон представения график, както и страниците от тетрадката за сдаване и приемане на дежурствата в обекта, касаещи мес. април 2023. Служителят обяснил на проверяващите, че в посочената тетрадка всеки охранител попълва часа и датата на застъпване на смяна и сдаване на дежурството. Впоследствие, на 28.04.2023 г., в хода на извършената проверка, декларация по чл. 402 ал.1 от КТ попълнил и друг служител на дружеството – жалбоподател, осъществяващ трудовите функции на охранител – свид. И. И..

Въз основа на представените документи в хода на проверката, свид. П. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2300411/22.05.2023 г., за това, че в качеството на рабодател е допуснал полагане на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12 часа от лицето П. С. Т. с ЕГН:

**********, на длъжност „охранител“, който е полагал труд от 08.00ч. на 08.04.2023 г.

3 до 08.00 часа на 09.04.2023 г. Констатирано е, че нарушението е извършено на 08.04.2023 г. в ЕТР „Изгрев“, намиращ се в гр. Варна, ул. Прилеп № 33 – портал.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 142 ал.6 от КТ като на същия е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 0280/03.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че административно-наказателното производство е опорочено поради дерогиране нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, доколкото не изясняването на спорните обстоятелства не ограничава правото на защита на нарушителя, а се отразява единствено върху законосъобразността на акта.

4

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ, съгласно която разпоредба максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. По делото не е спорно, че към процесната дата свид. П. Т. е работил за въззивното дружество на длъжността "охранител" /видно и от служебно изготвената справка от информационната система на НАП/. Не се оспорва от въззивника и фактът, че в обект охраняван от „БГ СОТ“ООД – ЕТР „Изгрев“- портал, находящ се в гр. Варна, ул.

Прилеп 33, свид. П. Т., свид. В. Н. и свид. И. И. през мес. април 2023 г. са полагали трудови функции на длъжност „охранител“ при сумирано изчисляване на работното време, видно от приобщените по делото копие на страници от тетрадка за сдаване и приемане на дежурствата и график за мес. април 2023 г., представен в хода на проверката.

Спорният по делото въпрос касае смените, в рамките на които същите са престирали работна сила в изпълнение на трудовите си договори с работодателя, както и кой е действителният график, по който охранителите са изпълнявали трудовите си задължения в рамките на мес. април 2023 г.

Съдът намира, че по делото бяха събрани преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност безспорно сочат, че действителният график, по който е осъществявана трудовата дейност в обекта от служителите на „БГ СОТ“ООД в т.ч. от П. Т. е представеният в хода на проверката такъв и който установява именно полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, съобразно дежурствата, осъществявани в обекта.

В тази връзка, съдът съобрази показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се и в които се сочи, че приложеният към АНП график е представен в хода на проверката като такъв, по който се полагат смените в обекта от служителя, който е заварен в този обект, а именно – лицето В. Н.. Кореспондиращи на цитираните гласни доказателства са и показанията на свид. Н., който пред съда заявява: „Имахме график, един от началниците изготвяше графика. В края на предишния месец се даваше графика за другия месец…Графикът, по който работехме го оставяха в самата бутка при нас, където сме ние охранителите“.