Определение № 447 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение № 268/23.04.2024 г. по т.д.№ 181/2024 г. по описа на САС съдът е отменил решение № 1587/19.12.2023 г. по т.д.№ 691/2023 г., СГС, ТО, VI-21 състав и вместо него е отхвърлил предявения от Ню Лего ЕООД срещу ЗД Бул Инс АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл.99 ЗЗД за сумата от 62 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж. П. К. във връзка със смъртта на баща й П. К. К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно, противоправно поведение при управление на МПС от В. И. Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което вземане ищецът е придобил с договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., като цесията е съобщена на ответника на 24.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2023 г. до окончателното й заплащане. С решението Ню Лего ЕООД е осъдено да заплати на ЗД Бул Инс АДна основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 7050 лева и сумата 7240 лева разноски в двете инстанции.

С молба от 10.06.2024 г. Ню Лего ЕООД е поискало от съда да измени постановеното решение в частта за разноските, които е осъдено да заплати. Сочи, че не са представени доказателства за направени разноски. В условия на евентуалност твърди, че направените разноски са прекомерни.

Ответникът по молбата ЗД Бул Инс АД я оспорва. Твърди, че договорите, с които са уговорени възнагражденията на адвоката служат като разписка за плащане. Счита, че не са налице основания за намаляване на заплатените разноски.

Съдът като обсъди твърденията на страните, намира следното:

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът 1 също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78 от ГПК е в раздел „Държавни такси и разноски“ на част първа от ГПК и касае както първоинстанционните, така и въззивните производства. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - определение № 1623 ОТ 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г.на ВКС, IIIг.о., определение № 54 от 28.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2422/2019 г. на ВКС II т.о.

При отхвърляне на иска ищецът носи отговорност за разноските, направени от ответника, което означава, че по отношение на ЗД Бул Инс АД се е породило правото да иска заплащане на направените от него в производството разноски.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 3762/30.05.2023 г., на стр.73 от първоинстанционното дело, договореното от ЗД Бул Инс АД адвокатско възнаграждение за адв.Г. е 6750 лева с ДДС като е отбелязано заплащането му изцяло в брой.

С молба от 16.10.2023 г. са претендирани и 300 лева в първоинстанционното производство, платени за експертиза.

Видно от представения списък на разноски и доказателства към него от страна на ЗД Бул Инс АД във въззивната инстанция се претендират общо разноски 7240 лева, от които 1240 лева – държавна такса, която видно от представените доказателства е платена и 6000 лева разноски за адвокат. Приложен е договор за правна защита и съдействие № 5499/08.04.2024 г. за договорено от ЗД Бул Инс АД с адв.Г. възнаграждение в размер 6000 лева с ДДС, за което е посочено, че е платено авансово и изцяло в брой.

При присъждането на разноските съдът се е водил от фактическата е правната сложност на делото и от обстоятелството, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по делото е 5610 лв., а заедно с начислен ДДС /съгласно § 2а от Наредбата/ е 6732 лева. Следователно заплатения адвокатски хонорар от ЗД Бул Инс АД е по минимума на Наредбата.

Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна размера на материалния интерес по отношение на защитата на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

От друга страна, становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да 2 не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 15682/10.06.2024 г. на Ню Лего ЕООД , с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 268/23.04.2024 г. по т.д.№ 181/2024 г. по описа на САС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3