Решение № 4637 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4637 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330105107 по описа за 2026 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. Р., ЕГН **********, чрез адв. Д.

М . , против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за кредит „***** от 26.03.2025 г., сключен между страните, и евентуален установителен иск за прогласяване нищожността на клаузите от Тарифата на „Аксес Файнанс“ АД, относима към Договора за кредит „***** от 26.03.2025 г., предвиждащи заплащането на разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, вр. чл. 33 от ЗПК, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит „***** от 26.03.2025 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 2000 лв., който е изцяло усвоен от ищцата. Последната заплатила по кредита сумата в размер на 1300 лв.

Ответникът изпратил покана до ищцата, с която претендирал ищцата да му заплати допълнително сумата в размер на 1203,03 евро по процесното кредитно правоотношение. Ищцата твърди, че след предписанията и заповедите на КЗП, клаузите, съдържащи се в типовите договори за кредит на ответното дружество, с които се регламентирало начисляване на неустойка и такси били преместени в Тарифата на „Аксес Файнанс“, относима към 1

Договори за кредит „*****. Сочи, че съгласно визираната Тарифа, ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден, както и такса в размер на 120 лв., включваща разходи по извънсъдебно събиране на задължението, като същите се дължат в случай че не е заплатено общо задължение или минимално дължимата сума по Договора за кредит и се начисляват до заплащане на общото задължение или минимално дължимата сума по Договора за кредит, или до обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по Договора за кредит. Ищцата дължала и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита, като същата се начислявала на 6-то число на календарния месец при наличие на остатъчно общо задължения за плащане по договора за кредит и била процент от усвоената и непогасена главница към последно число на предходния календарен месец, която била включена в общото задължение, дължимо през текущия месец. Поддържа, че процесният Договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че е нарушена нормата на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, дали е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, поради липса на посочване на начинът на изчисляване на ГПР и каквато и да е яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него. Излага съображения за нищожност на процесния Договор за кредит и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че в Договора за кредит не е посочен действително приложимия ГПР по кредитното правоотношение, тъй като в него не са включени претендираните суми за неустойка по Договора и дължимите, съгласно приложимата към него Тарифа такси. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужване на кредита. При условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на клаузите от Тарифата на „Аксес Файнанс“ АД, относима към процесния Договор за кредит „*****, предвиждащи заплащане на разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за прогласяване недействителността на процесния Договор за кредит, а при условията на евентуалност да прогласи нищожността на процесните клаузи от Тарифата на „Аксес Файнанс“ АД, относима към Договора за кредит „***** от 26.03.2025 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Аксес Файнанс“ АД със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва изложените от ищцата 2 фактически обстоятелства, че между страните е сключен процесният Договор за кредит с описаните от ищеца параметри, както и че към Договора е приложима твърдяната от ищцата Тарифа на ответното дружество. Излага подробни съображения, че не са налице твърдените от ищцата пороци, водещи до нарушаване на изискванията на ЗПК за съдържанието на процесния Договор за кредит. Твърди, че неустойката, предвидена в Договора за кредит, се начислява единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне в срок на предвидените обезпечения на кредитодателя. След като неустойката не била дължима към сключване на Договора за кредит, а възникването й зависило от едно бъдещо несигурно несъбитие, то същата правилно не била включена в размера на ГПР по процесния Договор за кредит. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите от приложимата към процесния Договор за кредит Тарифа, предвиждащи заплащане на разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита, са неравноправни и противоречат на добрите нрави. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тези разходи и такси не следва да бъдат включвани в размера на ГПР по процесния Договор за кредит.

По гореизложените съображения ответникът „Аксес Файнанс“ АД моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит и евентуален установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, вр. чл. 33 от ЗПК, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от Тарифата на „Аксес Файнанс“ АД, относима към Договора за кредит „***** от 26.03.2025 г., предвиждащи заплащането на разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит:

В тежест на ищцата С. Р. е да докаже, че между нея и ответника „Аксес Файнанс“ АД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за потребителски кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

3

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и с обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищцата С. А. Р. и ответника „Аксес Файнанс“ АД е сключен Договор за кредит „***** от 26.03.2025 г. с визирано в исковата молба съдържание, както и че ищцата е усвоила изцяло заемната сума от 2000 лв.; че към процеснияДоговор за кредит е приложима Тарифа на „Аксес Файнанс“ АД, която съдържа клаузи, предвиждащи заплащането на разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита, както и че предвидената в Договора за кредит неустойка при непредоставяне на обезпечение и дължимите разход за събиране на вземането от 2,50 лв. на ден, разход за извънсъдебно събиране от 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от усвоената непогасена главница по кредита не са включени в размера на ГПР по процесния Договор за кредит.

Не е спорно по делото, че ответникът „Аксес Файнанс“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата С.

Р. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заемния ресурс. Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява 4 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.