Решение № 1914 от 21.11.2018, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер................. Година 2018 Град Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд ХХІХсъстав

На осми ноември Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова като разгледа докладваното от съдията

НАХД №3710 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Я.З.п.” ЕАД, против НП № 03–008762/ 08.11.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.262 ал.1 т.2 вр. чл.128 т.2 от КТ на „Я.З.п.” ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от КТ.

Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на представителна власт. В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. В съдебно заседание въззивната страна не се явява, но се представлява, като процесуалния представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който пледира потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

"Я.З.п."

ЕАД в качеството на работодател видно от представения таблица за отчитане на явяване/неявяване на работа за м.август 2017г. и платежната ведомост за м.август 2017г. на лицето Донка Минкова Атанасова на длъжност "офис мениджмънт" е положил труд на 15.08.2016г., който ден във връзка с решение на Общинския съвет на Варна №407-10 по протокол №9/28.0б.201бг. за територията на Община Варна е обявен за неприсъствен/почивен ден, като не е начислил и изплатил в платежната ведомост за м.08.2017г. допълнително трудово възнаграждение с увеличение за положен извънреден труд при подневно изчисляване на работното време. Нарушението е извършено на 29.09.2017г., в гр.Варна, КК "Златни пясъци", апартхотел „Голдън

Лайн" до която дата е следвало да бъде изплатено трудово възнаграждение за извънреден труд на лицето.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и показанията на свид.Д., поради което също са изцяло кредитирани от съда.

Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описано в НП.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.

Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като нарушението е описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО.

АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Видно от посочената за нарушена правна норма положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Видно от приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на работничката А. не е било изплатено възнаграждението с увеличение. В тази връзка съдът намира, че работодателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. Съдът, обаче, намира, че правилно АНО е счел, че са налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение. В чл.415в от КТ законодателят конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението “да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс” и на второ – “от него да не са произлезли вредни последици за работници или служители”. Когато законодателят изчерпателно е възвел критерии за квалифициране на деянието по определен състав, недопустимо е да се прибавят и други критерии при прилагането на тази норма. Отделно от това нормата е императивна. Тя не дава оперативна самостоятелност на АНО, а и на съда, да прецени по целесъобразност дали следва да приложи тази норма. Т.к. маловажността на случая по чл.415в от КТ не изключва той да е маловажен едновременно и по см. чл.28 ЗАНН, то единствената свобода на АНО и съда се свежда до това, да прецени не е ли случаят маловажен и по см.чл.28 ЗАНН и на това основание изобщо да не наложи наказание. В този случай съдът намира, че деянието не е маловажно по см. чл.28 ЗАНН, т.к. не се отличава от обикновените случаи от този род. Деянието обаче следва да се квалифицира задължително по чл.415в от КТ, т.к. нормата е императивна и са осъществени предвидените в нея предпоставки. Нарушението не само може да бъде отстранено веднага след установяването му, но и реално е било отстранено, като са били извършени необходимите плащания от страна на жалбоподателя преди дадения срок за изпълнение на предписанието, да бъде изплатено трудовото възнаграждение с увеличение на А.. От деянието, за което е наказана въззивната страна, не са настъпили вредни последици, предвид своевременното изпълнение на предписанията. При тези обстоятелства АНО е бил длъжен и е приложил привилегирования състав на нарушение по чл.415в и е наложил санкция в размер от 150 лева.

Предвид горното, правилно е приложен материалния закон, като дружеството е наложено наказание на основание чл.415в от КТ. Отстраняването на нарушението незабавно след установяването му може да има за последица приложението на този привилегирован състав, но само по себе си не е причина на дружеството изобщо да не бъде налагано наказание, поради което възражението на защитата в този смисъл е несъстоятелно.

Съдът намира, че размера на наложената Имуществена санкция е правилно определен. В този размер именно наказанието би въздействало предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03–008762/08.11.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.262 ал.1 т.2 вр. чл.128 т.2 от КТ на „Я.З.п.” ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: