Решение № 1130 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000500515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №6583 от 20.12.2023г., постановено по гр.дело № 10575/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на М. И. А. сумата от 20 000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021г.(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, като иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на законова лихва за периода от 10.07.2019г.(датата на ПТП) до 25.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба).

Постъпила е въззивна жалба от М. И. А., с която се обжалва съдебно решение № 6583 от 20.12.2023г., постановено по гр.дело № 10575/2021г. по 1 описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 20000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в протИ.речие на материалния закон и константната съдебна практика. Твърди, че при определяне размера на обезщетението, съдът не е взел предвид конкретните икономически условия в страната и размера на застрахователните лимити, като критерии.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 50 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №6583 от 20.12.2023г., постановено по гр.дело № 10575/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от 25.08.2021г. –датата на подаване на исковата молба.

Претендира разноски.

Решението в отхвърлителната му част досежно претендираната лихва за периода от 10.07.2019г. до 25.0.2021г. не се обжалва.

Въззиваемата страна – ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД депозира писмен отговор по подадената от М. А. въззивна жалба. Оспорва жалбата.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото, предвид представените КП за ПТП и доказателства по ДП № 11246/2019г. и приетото заключение на КСАТМЕ, неоспорено от страните по делото се установяват обстоятелствата, относими към механизма на процесното ПТП: на 10.09.2019г. в гр.С., е настъпило ПТП между автобус, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, марка „Ютонг“ с ДК № ********, движещ се по линия №314 по бул.“Александър Малинов“ в посока ул. “Филип Аврамов“ в района на спирката на 2 ул.“Сахаров“ и неизвестен автомобил, причинено виновно от водача на автобуса, при излизане от уширението на спирката, потегляйки със скорост от около 20 км./ч. който рязко намалява скоростта на движение на автобуса, като задейства аварийно спирачки, т.к. неизвестният автомобил не намалява скоростта и не осигурява възможност на автобуса да се включи в движението по пътните ленти, при което ПТП е пострадала М. А., пътник в автобуса, като й са причинени следните увреди, съставляващи средна телесна повреда: закрито счупване на пубиса в ляво.

Безспорно е още, а това се доказва и от справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната застраховка Гражданска отговорност на водачите на автобус „Ютонг“ ”, с ДК № ********.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

М. А. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ 3 срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: протИ.правно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От посочените по-горе доказателства се установява вината на Р. С., за причиняване по непредпазлИ.ст на посочените увреди на въззивника-ищец М. А. при извършеното от него ПТП и виновното му и протИ.правно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП и ППДвП.

Видно от КП за ПТП и от Постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП от 14.12.2020г. се доказва настъпването на твърдения деликт и вината на застрахования водач за причиняване на средната телесна повреда на ищцата. Водачът на автобуса не е взел необходимите мерки за безопасност, като е следвало да наблюдава непрекъснато движещите се в лявата пътна лента автомобили, поради което се е наложило да предприеме правилна маневра по аварийно задействане на спирачната система, което обаче, е довело но неконфортабилно спиране на автобуса и съот. падане на пътничката М. А., при което й е причинена процесната средна телесна повреда: нарушени са нормите на чл.343 ал.1 б.Б предл. Второ вр. с чл. 342 ал.1 предл.Трето от НК.

При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и изслушана КСАТМЕ, чието заключение е прието без оспорване от страните и които настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира.

При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и изслушана САТЕ, чието заключение е прието при оспорване от страна на ищцата.

4

Първоинстанциононият съд е кредитирал заключението на КСАТМЕ при въприемане механизма на ПТП. Доколкото механизма на ПТП, приет от първоинстанционния съд за доказан, не се оспорва от страните в настоящото въззивно производство, настоящата съдебна инстанция не може да преразглежда приетия за доказан механизъм на ПТП.

При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и изслушана СМЕ, чието заключение е прието без оспорване от страните и които настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира.

От заключението на СМЕ се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства - разпитана свидетелката Г. Д. К. за обстоятелства относно механизма на ПТП и относно търпените от ищеца болки и страдания. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката.

Първоинстанционният съд е приел, че сумата от 20 000лв. съставлява справедлИ. обезщетение на претърпените от ищцата болки и страдания. Този размер се оспорва от жалбоподателката.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на М. А. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователно.

От заключението на СМЕ, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в закрито счупване в ляво на пусната кост.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и 5 интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, който е продължил около 3 месеца, като е съобразено обстоятелството, че здравословното състояние на ищцата към датата на изготвяне на експертизата е напълно стабилизирано и възстановено.

Ищцата изпитва единствено спорадични болки от ревматоиден характер при промяна на времето и при натоварване в областта на фрактурата.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедлИ.ст и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 20 000 лв., представлява справедлИ. обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищ цата неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и напредналата й възраст.

В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване за ищцата.

Ищцата е претърпяла закрито счупване на пусната кост в ляво, което е довело до затруднение на движението на снагата й за срок до около един месец, след което за срок от около още един мескец се епридвижвала с помощни средства-проходилка. Проведено е било консервативно извънболнично лечение. Ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания за срок от около 15 дни. Несъмнено ищцата е преживяла болки и страдания 6 за около три-четири месеца, като през първите 15 дни те са били с посилен интензитет; през този период е чувствала и дискомфорт.