Решение № 122 от 30.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000564 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.

613а, ал.1 от ТЗ.

Обжалвано е само в частта, с която е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.2 от ТЗ търговското дружество „Х.“АД-гр.П. и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на дружеството, решение № 260204, постановено на 17.05.2021 г. по т.д. 45/2021 г. на Окръжен съд-П., с което решение е обявена неплатежоспособността на „Х.“АД-гр.П. и е обявена началната й дата на 6.01.2020 г., открито е производство по несъстоятелност на „Х.“АД-гр.П., обявено е в несъстоятелност дружеството „Х.“АД-гр.П., постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „Х.“АД-гр.П., назначен е за временен синдик на дружеството Р.И.Т. с възнаграждение 800 лв., платимо от кредитора „Ю.Б.“АД, насрочено е първо събрание на кредиторите за 14.06.2021 г. при посочен дневен ред.

Жалбоподателят „Х.“АД-гр.П. моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната негова част, с която е обявено в несъстоятелност 1 търговското дружество „Х.“АД-гр.П. и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на дружеството, по съображения, изложени в жалбата от 25.05.2021 г. Не заявява искане за събиране на доказателства от въззивния съд.

Ответникът по жалбата И.а. "Г.и.т."-гр.С. взима становище за основателност на въззивната жалба. Като молител в производството пред окръжния съд заявява с молба от 19.01.2021 г. твърдение за неплатежоспособност на търговското дружество „Х.“АД-гр.П., поради което иска да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и да се определи началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на „Х.“АД-гр.П. и да бъде определена дата за първо събрание на кредиторите.

Не заявява доказателствени искания във въззивното производство.

Ответницата по жалбата Д. Д. П. с писмен отговор от 23.06.2021 г. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не заявява доказателствени искания във въззивното производство.

Ответниците по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С., М. Д. К. и Д. Г. Анг. не са взели становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

На 17.05.2021 г. окръжният съд е постановил обжалваното решение, с което е обявил неплатежоспособността на „Х.“АД-гр.П. и началната й дата на 6.01.2020 г., открил е производство по несъстоятелност на „Х.“АД-гр.П., обявил е в несъстоятелност дружеството „Х.“АД-гр.П., постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановил е прекратяване на дейността на предприятието на „Х.“АД-гр.П., назначил е за временен синдик на дружеството Р.И.Т. с възнаграждение 800 лв., платимо от кредитора „Ю.Б.“АД и е насрочил първо събрание на кредиторите за 14.06.2021 г. при посочен дневен ред. Решението е обявено в търговския регистър на 18.05.2021 г. На 25.05.2021 г. е подадена въззивната жалба от 2

„Х.“АД-гр.П..

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната негова част, с която дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.2 от ТЗ, е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Твърди, че произнасяне по чл. 630,ал.2 от ТЗ винаги предпоставя изрично искане за това от страна или стари в производството, а по делото няма направено искане до съда за произнасяне по чл. 630,ал.2 от ТЗ от никоя страна-участник в производството. Твърди, че при липса на такова искане постановеното решение подлежи на обезсилване от въззивната инстанция в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му съгласно чл. 630,ал.2 във вр. с чл. 711, ал.1 от ТЗ. Твърди, че в случая окръжният съд е бил сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.1 от ТЗ и без да е направено изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 630,ал.2 от ТЗ при съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало (чл.6,ал.2 от ГПК). Заявява, че в разпоредбата на чл. 630,ал.2 от ТЗ е регламентирана основната предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му – когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността, като преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, като втората е предвидена изрично от законодателя с нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ за длъжника, ликвидатора, синдика, НАП и кредиторите. Позовава се на решение №124/21.01.2014 г. на ВКС по т.д. № 1058/2012 г., I ТО, ТК и решение №44/27.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 3286/2013 г., II ТО, ТК. Твърди, че окръжният съд не е отчел липсата на заявено искане за произнасяне по чл.

630,ал.2 от ТЗ и при липса на мотиви в съдебното решение се е произнесъл недопустимо с обжалваната част на решението, поради което иска решението да бъде обезсилено в частта, с която търговското дружество „Х.“АД-гр.П. е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 630,ал.2 от ТЗ.

От ответниците по въззивната жалба становище за нейната основателност заявява в съдебното заседание на апелативния съд на

29.09.2021 г. И.а. "Г.и.т."-гр.С., становище за нейната неоснователност заявява с писмен отговор от 23.06.2021 г. кредиторът Д.П. без изложени 3 съображения, а останалите кредитори „Ю.Б.“АД-гр.С., М. Д. К. и Д. Г. Анг. не са изразили становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 630,ал.1 от ТЗ, когато констатира неплатежоспособност съдът с решението си я обявява, определя началната й дата, открива производство по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и определя датата на първото събрание на кредиторите.

Съгласно разпоредбата на чл. 630,ал.2 от ТЗ, по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, НАП или кредитор, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Несъмнено е следователно, че съдът може да постанови обявяване на длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението по чл. 630,ал.1 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност само при заявено искане, което следва да е направено до съда от посочените в нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ лица. При липса на такова искане първоинстационният съд не следва да постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и да прекратява дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдебно решение, с което окръжният съд обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност, е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази негова част (в тази насока изрично - решение №124/21.01.2014 г. на ВКС по т.д. № 1058/2012 г., I ТО, ТК и решение №44/27.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 3286/2013 г., II ТО, ТК). Следва при тези обстоятелства да се провери и прецени дали в производството пред окръжния съд е било заявено от длъжника, НАП или кредитор искане съгласно чл.

630,ал.2 от ТЗ до съда да обяви длъжника „Х.“АД-гр.П. в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с отриването на производството по несъстоятелност.

Производството по т.д. № 45/2021 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 19.01.2021 г. от ИА“ГИТ“-гр.С. молба срещу „Х.“АД-гр.П., с която е поискано съдът, след като констатира твърдяната от молителя 4 неплатежоспособност на ответното дружество, да обяви тази неплатежоспособност, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност на дружеството и да опреди датата на първото събрание на кредиторите. Искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ в тази молба не е заявено. На 11.03.2021 г. е подадена молба от М.К. да бъде присъединен на основание чл. 629,ал.4 от ТЗ като кредитор по делото, в която не е заявено искане относно вида на бъдещото съдебно решение, респективно, няма заявено искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ. С подадената на 15.03.2021 г. молба от „Ю.Б.“АД-гр.С. е поискано банката да бъде конституирана в производството и да бъде постановено на основание чл.

630,ал.1 от ТЗ решение, с което съдът да обяви неплатежоспособността на „Х.“АД-гр.П., да открие производство по несъстоятелност на дружеството, да определи начална дата на неплатежоспособността му, да назначи временен синдик и да определи дата на първо събрание на кредиторите. В тази молба не е заявено искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ. На 24.03.2021 г. е подадена молба от кредитор Д.А. за присъединяване по делото съгласно чл. 629,ал.4 от ТЗ, в която не е заявено искане относно вида на бъдещото съдебно решение, респективно, няма заявено искане за прилагане на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ. Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 29.03.2021 г. и съгласно съдебния протокол в него не е било заявено искане от страните по чл. 630,ал.2 от ТЗ. С молба от 7.05.2021 г. Д.П. твърди, че е кредитор на „Х.“АД-гр.П.. С определение в съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2021 г. съдът конституира като кредитор в производството Д.П., като, видно от протокола от това съдебно заседание, в него от страните не е заявявано искане по чл. 630,ал.2 от ТЗ, като представителите на явилите се страни ИА“ГИТ“-гр.С., „Ю.Б.“АД-гр.С. и „Х.“АД-гр.П. са изразили становища, че е установена неплатежоспособност на „Х.“АД-гр.П., поради което молят тя да бъде обявена, да се определи началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност за дружеството. При прегледа на документите по делото не се установява да е постъпвало искане от НАП по реда на чл. 630,ал.2 от ГПК. Установява се следователно, че в производството пред окръжния съд до постановяването на съдебното решение на 17.05.2021 г. не е било заявено искане по чл. 630,ал.2 от ГПК. В съдебното решение от 17.05.2021 г. съдът не излага съображения за приложение на нормата на чл. 630,ал.2 от ТЗ, а само за наличие на основания 5 за приложение на нормата на чл. 630,ал.1 от ТЗ, като посочва и че решението се постановява на основание чл. 630,ал.1 от ТЗ. В диспозитива на съдебното решение обаче окръжният съд наред с частта по чл. 630,ал.1 от ТЗ постановява и обявяване на „Х.“АД-гр.П. в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността на предприятието на дружеството. Установява се следователно, че окръжният съд постановява в диспозитива на съдебното решение и част със съдържание по чл. 630,ал.2 от ТЗ без да има заявено искане в производството по делото съобразно посочената разпоредба.

Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 630,ал.2 от ТЗ относно обявяване на длъжника в несъстоятелност заедно с прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството по несъстоятелност. Основателно е затова и твърдението на жалбоподателя, че при липса на искане по чл. 630,ал.2 от ТЗ постановеното решение подлежи на обезсилване в частта, в която окръжният съд се е произнесъл по обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му съгласно чл.

630,ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 711 от ТЗ. Установява се, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Във въззивната жалба е посочено като искане да бъде обезсилено решението като недопустимо в частта му, с която дружеството „Х.“АД-гр.П. е обявено в несъстоятелност по реда на чл.